Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (40) (Словата на дзенските мъдреци)

39. Трите повиквания

Хункьо Ши, учител на императора, повикал слугата си: „Инхън!“ Инхън отговорил: „Да“. Хункьо Ши, за да провери своя ученик, повторил: „Инхън!“ Инхън отговорил: „Да“. Тогава Хункьо Ши го повикал трети път: „Инхън!“ Инхън отговорил: „Да“. „Трябва да те накажа за тази работа. — казал Хункьо Ши. — но всъщност ти трябва да накажеш мен“.

Ньоген:

Хункьо Ши прекарал четиридесет години в планината, уединявайки се там, но накрая бил открит от императора, който го накарал да стане учител на коронованата особа. По времето на този история Хункьо Ши бил вече на повече от сто години, а ученикът му Инхън, добре обучен дзенски монах, бил млад и можел да получи светлината на Дхарма от своя Учител. Когато Учителят го повикал: „Инхън!“ и Инхън отговорил: „Да“ — диалогът приключил. Хункьо Ши бил стар човек и искал да се убеди в разбирането на своя ученик. Инхън разбрал намеренията му и търпеливо му отговорил. Той очаквал забележките на Учителя си и бил щастлив да ги чуе. Каква прекрасна картина на разбиране и хармония!

Генро:

Старият Майстор бил много добросърдечен, а младият ученик всеотдайно му служел. За какво са нужни наказания? Ами защото човешките постъпки са доста неопределени. Ако човек иска да живее свободно, той не трябва да възприема какъвто и да било начин на живот.

Ньоген:

Когато Учителят по Дзен вика ученика си, той смята да почука на вътрешната врата на природата на Буда. Ако Учителят иска ученикът да направи нещо обичайно, не бива да го вика втори път. В Дзен нито Учителят, нито ученикът не трябва да губят време, материал, думи, мисли или енергия.