Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (4) (Словата на дзенските мъдреци)

3. Каменният Буда на Нан Джуан

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: „В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?“ Нан Джуан отговорил: „Да, можеш“. „А мога ли да не го направя?“ — продължавал упасака Локен. „Не, ти не можеш да го направиш“. — отговорил Нан Джуан.

Ньоген:

Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: „Да, можеш“. Когато Лоен попитал: „А мога ли да не го направя?“ — той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.

Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.

Генро:

Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха могли да разрушат тези два камъка.