Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (39) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2008 г.)
Корекция
NomaD(юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. —Добавяне

38. Напускане и връщане

Един монах попитал своя Майстор: „Какво мислиш за монаха, който напуска манастира и никога не се връща?“ Учителят казал: „Той е неблагодарно магаре“. Ученикът попитал пак: „Какво мислиш за монаха, които напуска манастира, но след време се връща?“ Учителят казал: „Той помни доброто“.

 

Когато един монах идва в манастир, той полага клетва, че ще остане в манастира докато не постигне реализация. Ако той си тръгне, това явно ще означава, че е постигнал това, което е искал: в този случай няма смисъл, да се връща. Дзен обаче няма випускници. Ако един дзен-монах мисли, че е постигнал нещо, той ще изгуби своя Дзен и тогава пребиваването му в манастира ще е необходимо.

След като е прекарал дълги години в един манастир, монахът може да си тръгне, ако е бил поканен да учи в друг манастир, но обикновено в края на краищата той се завръща в старото гнездо. Младите монаси, които не издържали строгостта на Учителя по Дзен, напускали манастира. Те са неблагодарни магарета, защото никога не се връщат при своя Учител. Ако някой в манастира получи Дхарма, Майсторът става негов баща, а манастирът — негов дом. Как би могъл той да забрави обкръжението, което е вдъхновявало неговата реализация? Той винаги помни Доброто и при първа възможност се връща в своя дом.

 

Генро:

Ако ме бяха попитали: „Какво мислиш за монаха, който напуска манастира и никога не се връща?“ — бих отговорил: „Той е глупак“. А на въпроса: „Какво мислиш за монаха, който си тръгва, за да се върне?“ — бих отговорил: „Той е бягаща лисица“.

 

Ньоген:

Генро дава свобода на монаха да идва и да си отива когато пожелае. Никой от Майсторите не трябва да задължава своите монаси да остават в манастира, но монахът, който напуска Учителя си и отива при друг, е глупак, защото така си позволява грубо и несправедливо да накаже както своя Учител, така и себе си.

В този дзен-до аз никога не се съобразявам с този, който идва или си отива. Честият посетител може да мисли, че неговото място е тук. Неговата мисъл е вярна, но ако той престане да идва, аз не го изпускам. Пришълецът, който идва в този скромен дом, може да остане с впечатление, че тук се извършва нещо странно и той няма да дойде повече. Аз уважавам неговото мнение, но той не може да си тръгне от мен, защото съм положил клетва да спасявам всички живи същества, включително и него. Ако някой ме пита: „Какво мислиш за човека, който престава да идва тук?“ — аз отговарям: „Мога да го срещна на улицата“. А на въпроса за човека, който се връща в този дом, ще отговоря: „Как си? Радвам се да те видя!“