Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (29) (Словата на дзенските мъдреци)

28. Последният стадий на Луня

Един монах попитал Луня: „Какво са получавали старите Майстори, когато са стигали последния стадий?“ „Те заприличват на крадци, които скришом се опитват да влязат в празна къща“, — бил отговорът.

Ньоген:

Този монах си е мислел, че Майсторите имат нещо, което другите не притежават, а всъщност те нямат нищо по-особено, което да го нямат другите. Макар че отговорът на Луня да изглежда странен, това бил единственият начин да поразтърси монаха. Той упорито е разработвал коан след коан, с цел да стане Майстор, попитал за последния коан, за да може крачка по крачка да върви напред. Той дори сигурно е мечтаел за последния стадий с неспокойния си разум, но с жажда поглъщал това, през което минавал, затова Луня го пратил в празната къща.

Здравият човек никога не мисли за болестта, болният се бори, за да постигне здраве. Веднъж попитали един човек какво притежава вътре в себе си, че изглежда толкова спокоен и удовлетворен. Този, който няма нищо в себе си, е винаги щастлив, но, който е изпълнен с желания, никога не ще се избави от осъзнаването на своето нищожество.

Генро:

Той вървете по острието на меча.

Стъпваше върху леда на замръзналата река.

Влизаше в празна къща.

Желанието му да краде изчезна завинаги.

и той се завърнал в собствената къща.

Видял прекрасните лъчи на сутрешното Слънце.

и внимателно се вгледал в луната и звездите.

С олекнало сърце бродел по улиците.

наслаждавайки се на лекия бриз.

И накрая той намирал

своята къща със съкровищата.

Преди дори не си е помислял.

че притежава тези съкровища

от самото начало.