Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (18) (Словата на дзенските мъдреци)

17. Костенурката на Тасуй

Монах видял костенурка, пълзяща по градината на манастира на Тасуй и попитал Учителя си: „При всички същества костите са покрити с месо и кожа, защо при това същество месото и кожата са покрити с кост?“ Тасуй свалил единия си сандал и покрил с него костенурката.

Ньоген:

Този монах имал лошия навик да прави прибързани изводи. Той си мислел, че щом едно нещо е вярно веднъж, то ще е вярно винаги и навсякъде. Тасуй искал да освободи монаха от заблудата и му помогнал да разбере единичността.

Ако виждате необичайни неща, това не бива да ви притеснява. Преди всичко се освободете от самоограниченията си, фалшивите концепции за нещата и погледнете открито действителността. Какво е смъртта? Какво е раждането? Какво е Буда? Какво е реализацията?

Генро:

Всички приятели от моето детство

сега са прочути.

Те обсъждат философията.

Пишат очерци и критични бележки.

Аз пък остарявам.

За нищо не ставам.

Тази вечер само дъждът ми е приятел.

Горя тамян и неговото благоухание

ме успокоява.

Слушам вятъра, проникващ в прозореца ми

през бамбуковия параван.