Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (17) (Словата на дзенските мъдреци)

16. Времето на Куйшан

Куйшан казал на монасите си: „Студените зимни дни се повтарят всяка година. Миналата година беше също толкова студена, като тази, и през следващата година времето ще също толкова студено. Кажете ми монаси, кои дни от годината се повтарят?“ Старшият ученик, Яншан се приближил до Учителя и застанал пред него, като дясната му ръка покривала сложеният на гърдите юмрук на лявата. „Знаех, че няма да можеш да ми отговориш. — казал Куйшан, а после се обърнал към младшия си ученик, Санъен: — А ти какво ще кажеш?“ „Сигурен съм, че ще мога да отговоря на въпроса ти“, — казал Санъен. Той се приближил до Учителя и сложил дясната си ръка върху юмрука на лявата, сложен върху гърдите му, както беше направил старшият монах, но Куйшан не обърнал внимание на това. „Радвам се, че старшият ученик не можа да ми отговори“. — отбелязал Учителят.

Ньоген:

Манастирът на Куйшан се намирал в планината, където монасите живеели в условията на сурова зима. Някои от монасите били прекарали години в манастира, прекарвайки напразно там дни и месеци, и си спомняли за студените зими, както децата си спомнят за коледните празници. Куйшан искал монасите да не си губят времето, без да постигнат Дзен.

Какво е времето, и как е започнало? Кога ще свърши? Как изучавате Дзен? И какъв е ежедневният ви Дзен в практичния ви живот?

Пространството и времето в продължение на много векове са служели за предмет на философски дискусии. Айнщайн ги пренесъл в областта на математиката и науката.

Времето, усещано от индивида според неговия опит в различните периоди на неговия живот, се отличава от физическото време, човешкото изобретение за отчитане на дните. Когато Яншан застанал пред Учителя си с ръце на гърдите, това било приветствие на монаха за изразяване на своя Дзен. Това значело, кои дни на годината се повтарят: той изразил философията си с мълчание.

Миналото и бъдещето са сходни за физиката и се отличават само по посоката, както посоката на стрелката на компаса, но за живото същество те ясно се различават. Човек сгъва миналото си и го носи със себе си навсякъде, където и да отиде. Когато Куйшан казал: „Знаех, че няма да можеш да ми отговориш“, — той просто „подкачил“ Яншан заради флегматичността му. Той приел опита и на двамата ученици, но демонстрирал и своя Дзен, който бил безвременен и извънпространствен в блясъка си.