Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (16) (Словата на дзенските мъдреци)

15. Вътрешната Култура на Тадзъ

Тадзъ казал на монасите си: „Братя, по добре е човек да навлезе във вътрешността един метър, отколкото да се разпростира за Дхарма десет метра. Вашата вътрешна култура за един ден е по-добра, отколкото проповедите ви, дълги тридесет сантиметра“. За да уравновеси и разясни това твърдение, Туншан казал: „Аз проповядвам това, което не мога да медитирам, и медитирам това, което не мога да проповядвам“.

Ньоген:

Тадзъ, или Майстор Хуанчун (780–862) живял в манастира в планината Тадзу. Туншън бил негов съвременник, двадесет и седем години по-млад. Преди да изучавате казаното от Туншън, трябва много добре да разберете Тадзъ. Будистите от Махаяна са изпълнени с желание да просветлят всички същества, страдащи от невежеството си. Това е велика идея, но те трябва да се усъвършенстват всяка минута. Те се включват в похода срещу невежеството и за просветлението на човечеството. Будите и патриарсите от миналото и настоящето работят заедно с тях и ще продължат работата си в бъдещето. Ако се отклонят от пътя си дори за миг, ще паднат отзад.

Ако някой повтаря това, което чува от другите или прочита в книгите, той не превъзнася Дхарма, а я профанира. На Изток хората наричат такъв човек „десетсантиметров ученик“. Той чете или слуша, а след това говори, а разстоянието от очите до устата, или от ушите до устата е равно приблизително на десет сантиметра. Тези, които четат лекции или книги по будизъм, без да са постигнали неговата светлина, хвърлят труда си на вятъра.

Млад грък попитал веднъж свой другар на бойното поле, какво ще прави той с такъв къс меч. „Ще стъпвам една крачка по-бързо от другите“ — бил отговорът. Всичко, което той имал на този свят бил неговият меч — къс или дълъг. — той е трябвало да се бие с това, което е имал. Също като воина, ученикът по Дзен няма друга идея, затова проповядва когато не медитира, и медитира, когато не проповядва. За да се постигне състоянието, за което говори Туншан, трябва крачка по крачка да се следва пътя, на който е учел монасите си Тадзъ.