Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (10) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2008 г.)
Корекция
NomaD(юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. —Добавяне

9. Същността на Дзимин

Дзуйен, мислейки, че е постигнал нещо в Дзен, съвсем млад монах напуснал манастира на Дзимин и тръгнал да странства из Китай, Когато след много години се върнал да посети манастира, неговият стар учител го попитал „Кажи ми каква е същността на будисткото учение?“ Дзуйен отговорил: „Ако облакът не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото“. Дзимин хвърлил гневен поглед кьм бившия съученик „Вече си стар. Косите ти са побелели, зъбите оредели, а имаш Все още такава представа за Дзен. Как ще избегнеш раждането и смъртта?“ От очите на Дзуйен потекли сълзи и той склонил ниско глава. След няколко минути той попитал >„Кажи ми, моля те, каква е същността на будизма?“ „Ако облакът не е надвиснал над планината — отговорил Учителят, — лунната светлина набраздява повърхността на езерото“. Преди още Дзиминда довърши изречението, Дзуйен станал Просветлен.

 

Ньоген:

Без дори за миг да се замисля за това, че действителността може да се отличава от изображението, Дзуйен години се е самозалъгвал с лъжливи понятия. Пътешествайки той безспорно е говорил свободно за будизма, използвайки чужди думи. И накрая той се опитал да се ограничи с фалшификат и в разговора си с Учителя. Думите сами по себе си били верни, доколкото това е възможно, но те не намирали отзвук в сърцето му. Когато Дзимин гневно му се накарал, сърцето ни Дзуйен се разтворило за първи път и той съзрял своята недъгавост. Засрамен той склонил глава и попитал Учителя си за същността на будизма. „Ако облак не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото“ — бил отговорът. Това не било просто описание на прекрасен пейзаж, това било послание на Буда-Дхарма. Ако слушащият го не постигне истината в този момент, Дзен ще е най-безполезното нещо на този свят.

 

Генро:

Дзуйен знаел как да кара лодката си по течението, но не е предполагал, че буря може да го накара да я завърти срещу течението.

Меховете разпалват огъня в огнището:

На наковалнята се кове меч.

Това е същата стомана, която беше в началото,

но как се промени нейният връх!