Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (81) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2008 г.)
Корекция
NomaD(юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. —Добавяне

80. Пачяо не обучава

Един монах попитал Пачяо: „Ако човек, които не може да избегне присъствието при раждането и смъртта и не разбира Нирваната, — ще обучаваш ли такъв човек?“

 

Фугаи:

За какво говорите?

 

Пачяо отговорил: „Няма да го обучавам“.

 

Фугаи:

Добрият Учител не пилее думите напразно.

 

Монахът попитал: „Защо няма да го обучаваш?“ „Този стар монах знае кое е добре и кое — лото“. — отговорил Пачяо.

 

Фугаи:

Старецът пропиля думите си.

Този диалог между Пачяо и монаха бил разказан в другите манастири и веднъж Тяншуан казал: „Пачяо изглежда знае кое е добро и кое — лошо, но той не ще може да вземе вола на бедняка и хляба на гладния. Ако този монах беше питал мен, още преди да завърши въпроса си щях да го ударя с тоягата. Защо? Защото мен не ме интересува кое добро и кое — лошо“.

 

Фугаи:

Чия ли крава ще замучи… (Котлето нарича чайника черен.)

 

Ньоген:

Пачяо бил Майстор в Китай, известен с името Чиче. Монахът взел един свободен от илюзии човек и поискал да си изясни дали съществува висше учение, което би могло да просветли този човек. Фугаи видял нелепостта на това предположение и предупредил монаха.

„Няма да го обучавам“. — казал Пачяо, използвайки думата на монаха „обучавам“ без да пилее своите. Понеже монахът не успял да го разбере и попитал защо той няма да го обучава, той получил отговора на Пачяо, показващ, че Пачяо може да отличи човека, който се нуждае от учение, и човека, който не се нуждае от него. Отговорът на Фугаи, че Пачяо е пропилял думите си, е похвала на този безвреден отговор.

Споменатият Тянтуан бил поет, който написал поемите „Дзуйюн“, или книгата „Единодушие“. Истинското му име било Хунчи. Неговите думи за вола и храната са най-бързият начин ученикът да се освободи от илюзиите. Затова той ударил монаха без да обсъжда въпроса за това, кое е добро и кое — лошо.

Клеветническите забележки на Фугаи са похвала на Пачяо и Ханчин.

 

Генро:

Пачяо все още използва постепенния метод, докато Тиантуан практикува метода на внезапното Озаряване. Метода на Тиантуан може да бъде лесно разбран, но малцина са в състояние да разберат работата на Пачяо.

 

Фугаи:

Какво ще кажа аз за вашата работа?

 

Генро:

Има много различни лекарства, за да се излекува болестта.

 

Фугаи:

Крадци в мирно време.

 

Генро:

Да се арестува човека без белезници.

 

Фугаи:

Герой във военно време.

 

Генро:

Военното дело и медицината трябва

да бъдат добре изучени.

Раят не се нуждае от такова изкуство.

Лалета през пролетта.

хризантеми през есента.

Невероятно прекрасните цветя

стесняват парка.