Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (65) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2008 г.)
Корекция
NomaD(юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. —Добавяне

64. Голямата пръчка на Чинчуан

Чинчуан попитал един новопостъпил монах откъде идва. Монахът отговорил: „От манастира, който е при Трите планини“. Тогава Чинчуан попитал: „Къде се беше уединил последния път?“ „При Петте планини“. — отговорил монахът. „Ще получиш 30 удара с пръчка“. — казал Чинчуан. „С какво съм ги заслужил?“ — попитал монахът. „С това, че си напуснал един манастир и си отишъл в друг“.

 

Ньоген:

Когато едни нов монах идва да се представи на манастирския Учител, последният обикновено го пита откъде е монахът, за който става въпрос, смятал, че на този въпрос има право да отговори така, сякаш това засяга само него самия. Неговите отговори: „При Трите планини“. „При Петте планини“ — не са наименования на определени места.

Монахът трябва да остава в манастира от 15 април до 15 юли, отдавайки се на медитация. В периода от 15 юли до 15 октомври той има право да търси място за своето следващо уединение, което продължава от 15 октомври до 15 януари на следващата година. След това той отново е свободен и може се премести къде иска чак до 15 април.

Този монах бил добросъвестен и безспорно е спазвал всички тези правила. Той се е смятал за свободен по време на преместванията в рамките на съществуващите предписания, но той все пак бил монах, а не скитник.

Имената ни служат, за да можем да се различаваме един друг, и ако някой се назовава с дадено име, той трябва да се придържа към него. Не съществуват места, ако такива неща могат да се сравняват.

Дали този монах не се хваща за една въображаема свобода.

Макар че целта на Бодхидхарма е постигането на абсолютно Освобождение, той е много строг по отношение на учениците си.