Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (61) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2008 г.)
Корекция
NomaD(юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. —Добавяне

60. Дървената облегалка

Веднъж в манастира на Иличуан на едни монах-готвач му гостувал един монах-градинар.

Когато седели на масата една птичка започнала да пее. Тъкмо спряла, градинарят почукал с пръст по облегалката на креслото. Птичката запяла отново и пак замълчала. Градинарят почукал пак, но птичката не запяла. „Разбра ли?“ — попитал монахът. „Не. — отговорил градинарят. — не разбрах“. Градинарят още веднъж почукал по креслото.

 

Ньоген:

Градинарят на манастира отглежда зеленчуци за кухнята, т.е, за готвача. Тези хора неволно се сприятеляват. За птицата е естествено да пее, но тя не пя. Градинарят бил изучил навиците на тази обитателка на планините, затова в отговор на неговото по-особено почукване птицата започнала да пее, но когато, почукал втори път птичката вече била отлетяла.

Готвачът живее в света на желанията. Той трябва да мисли за устата и стомасите на другите монаси.

Когато градинарят почукал трети път, предавайки посланието на природата, готвачът останал глух за него…

 

Генро:

Птичката просто си пяла. Градинарят само я примамвал. А после тя отлетяла. Това е всичко. Защо готвачът нищо не разбрал? Защото умът му бил неспокоен.