Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (58) (Словата на дзенските мъдреци)

57. Безименният човек на Линчи

Веднъж Линчи казал на своите монаси, че безименния човек се храни с месо и кръв, влизайки и излизайки от хората през отворите на техните лица. Който не е бил свидетел на това, се убедил веднага.

Един от монасите станал и казал: „Кой е този безименен човек?“ Линчи скочил и хванал монаха за реверите: „Говори! Говори!“

Монахът за миг изгубил дар слово и Линчи го пляснал. „Този безименен не става за нищо“, — казал той.

Ньоген:

Този безименен човек е извън пола, мъжкия и женския. Това не живо същество, нито мъртво. Той не е богат, нито беден. Не е мъдър, нито глупав. Не е млад, нито стар. Не е син на Бога, нито дете на Сатаната.

Линчи казва, че безименния човек се храни с месо и кръв, но не позволявайте да ви заблудят. Този безименен човек си е от месо и кръв, така че не си представяйте нещо друго. Имаме пет отвора (входа) на лицето: очите, ушите, устата, носа и кожата. С очите виждаме формата и цветовете, с носа усещаме мириса, с устата — вкуса, звуците чуваме с ушите, усещаме с кожата.

Смятаме, че съществуват пет свята: който се вижда, който се чува, който се мирише, който се вкусва и който се усеща, и изразяваме впечатленията си, получени от тях, чрез множество названия.

Дзен посреща безименния лице в лице. Който го е срещал веднъж, никога не ще го забрави.

Те ще приемат истинността на твърдението на Линчи без ни най-малко колебание.

Линчи всъщност извикал безименния монах, който питал за него, но Дзенът на монаха не бил още узрял.

Останалите монаси, които са наблюдавали тази едноактна пиеса, са я оценили по достойнство. А който не е успял, е останал мъченик в историята на учението, но ние можем да го възкресим по всяко време. Лампата на Дхарма гори вечно във всичките десет посоки.