Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (57) (Словата на дзенските мъдреци)

56. Лиудзъ пред стената

Когато монасите идвали за инструкции по Дзен или с въпроси при Лиудзъ, той им обръщал гръб и гледал към стената. Нанчен, негов брат монах подложил на критика този метод: „На монасите казвам да се пренасят във времето, когато Буда още не е бил роден на света, но малцина все още разбират добре моя Дзен.

Простото седене с лице към стената няма да донесе полза на монасите“.

Дзен-монасите са странни хора. Ако единият казва бяло, другият ще каже черно. Целта им е да покажат безцветността на цвета.

Лиудзъ се обърнал с гръб към монасите, неговите ученици, с лице към стената. Великолепна работа, но ако се прави много често монасите могат да започнат да подражават на неговите действия и да ги предават в другите манастири на другите монаси.

Макар че Нанчан предупредил монасите си за необходимостта да се избягват толкова еднообразни действия, той самия косвено е подкрепял Лиудзъ.

Лиудзъ нямал друга истина, освен семейното си съкровище. Защо тогава да не го демонстрира по един и същ начин? Инструкциите на Нанчен също са добри и струват повече от хилядите свещени книги, но какъв е смисълът да се придържаме към времето, което не съществува. Мисля, че ако Лиудзъ беше чул тези думи, той би обърнал гръб на Нанчен с лице към стената, както го прави обикновено.

Генро:

Искате да срещнете Лиудзъ? Изкачете най-високия връх, където не е стъпвал човешки крак. Искате да срещнете Нанчен? Наблюдавайте падащо листо. Усетете идването на есента.

Свещените места не са далече.

но няма пътища, които да водят до тях.

Ако вървите натам, на където ви кажат,

ще стигнете до хлъзгав.

покрит с мъх мост.