Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (51) (Словата на дзенските мъдреци)

50. Проповядването на Дхарма на Ичуан

Когато Майсторът Ичуан заел мястото си за да проповядва Дхарма, от групата слушатели излязъл един мирянин и започнал да се разхожда от запад на изток покрай вратите на храма. След това един монах демонстрирал своя Дзен, като се разхождал от запад на изток. „Мирянинът разбира Дзен, — казал Ичуан. — а монахът не“. Човекът се приближил до Ичуан с думите: „Благодаря ви за похвалата“. — но още преди да довърши изречението. Майсторът го ударил с тоягата си и после попитал: „Може ли някой да направи извод от този коан?“ Всички мълчали. „Тогава, — казал Майсторът. — ще го направя сам“. Той хвърлил тоягата си и се прибрал в стаята си.

Ньоген:

Дзен монасите усилено изповядвали Дхарма. Колкото по-малко думи, толкова по-добре. Понякога слушателите задават въпрос и Учителят отговаря, а понякога някой от слушателите се приближава до Учителя, за да изрази своето разбиране.

Учителят одобрява или не одобрява, и с това урокът свършва. Учителят се явява в ролята на слушател, а слушателя — на Учител. Всичко, което става, засяга всички присъстващи и никой не е освободен от отговорност.

Мирянинът и монахът в равна степен демонстрирали своята свобода и трябвало спокойно да запазят съкровището си, независимо от това какво е казал Майсторът.

Фугаи казал за обикновения човек: „Утринните облаци са се спуснали в пролома в планината“. А за монаха: „Вечерният дъжд почуква по прозореца на колибата“. Няма преструвки, няма лицемерие — това е свободата.

За Учителя състоянието на мирянина е такова, че с времето то ще става по-добро; докато монахът никога не ще постигне съвършенство.

Ичуан може да е казал: „Захарта е сладка, а пиперът — лют“. Мирянинът си заслужил удара с тоягата, защото се привързал към одобрението, а монахът — защото искал да ускори Постижението.

Нямало смисъл повече да се спират на този инцидент, защото слушателите седели безмълвни.