Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (41) (Словата на дзенските мъдреци)

40. Пресъхналият ручей

Един монах попитал Сюфън: „Когато стария ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там?“ Сюфън отговорил: „Има бездънна вода, която ти не можеш да видиш“. Монахът попитал пак: „Как човек може да пие от тази вода?“ Сюфън отговорил: „Той трябва да го прави без помощта на устата“. По-късно монахът отишъл при Чаочоу и му преразказал диалога. Чаочоу казал: „Ако водата не може да се пие с уста, тя не може да се пие и през носа“. Тогава монахът повторил първия си въпрос: „Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там?“ Чаочоу отговорил: „Водата ще стане горчива като хинин“. „Какво ще стане с този, който пие от тази вода?“ — попитал монахът. „Той ще се прости с живота си“. — бил отговорът.

Когато Сюфън научил за диалога, той изразил благодарност на Чаочоу, казвайки: „Чаочоу е жив Буда. За в бъдеще няма да отговарям на въпроси“. Оттогава той изпращал новодошлите при Чаочоу.

Ньоген:

Докато остава дори слаба светлинка от Дзен, ручеят не ще пресъхне. Всеки, който идва тук, донася със себе си своя вкус, за да го влее в потока. Когато Чаочоу говори за загубата на живота, той има предвид, че човек ще изгуби себе си и ще потъне в Нирвана. Човек, който иска да стане мъдър, трябва да мине през много трудности и дори да утоли жаждата си с горчилка. И ако не ви е грижа за тези препятствия, аз ви казвам: „Идете при него“.