Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (37) (Словата на дзенските мъдреци)

36. Къде се срещат хората след смъртта

Тао У отишъл да види болния си събрат — монаха Юнен. „Къде ще мога да те видя отново, тук ще остане само твоят труп?“ — попитал посетителят. „Ще те срещна там, където нищо не се ражда и нищо не умира“. — отговорил болният монах. Тао У не се задоволил с отговора и казал: „Това, което искаше да кажеш е, че няма такова място, където нищо не се ражда и нищо не умира, и че ние вече нямаме нужда да се срещаме“.

Ньоген:

И Тао У и Юнен са получили Дхарма от Учителя Юшан и по-късно самите те са станали известни Учители. Тази история е от тяхната младост, поне от младите им години в Дзен. Тао У не е трябвало да безпокои (болния) си събрат с такъв въпрос. Всички ние постоянно се приближаваме към смъртта в този свят на непостоянството: здравите хора, също като болните, умират ежедневно.

Колко неуместно! Защо не остави болния монах сам, за да му даде възможност да размисли спокойно? Понеже след смъртта душата напуска тялото, а посетителят няма да се задоволи със студения труп, той ще трябва да търси топлата ръка на друг жив монах за да я стисне.

Отговорът на болния монах не бил лош, но звучи малко като постулат. Ако аз бях на негово място, щях да отговоря: „Не се притеснявай, братко, аз ще медитирам с теб докато си жив“. Поправката, която направил Тао У в отговора на монаха е чиста софистика и нищо повече. Юнен е трябвало да му се надсмее и да му пожелае лека нощ.

Генро:

Тао У губи всичко, докато Юнен само печели. Последният казал: „Аз ще те срещна“. А първият казал: „Не трябва да се виждаме вече“. Те не трябва да се виждат вече следователно ще се срещнат. Те ще се срещнат, защото нямат вече нужда да се виждат.

Истинското приятелство надхвърля границите

на близостта и отчуждението.

И няма разлика в това

дали приятелите ще се срещнат или не.

На старата слива, окичена с цвят,

южният клон владее цялата пролет.

колкото и северния.