Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (33) (Словата на дзенските мъдреци)

32. Фенян наказва небето

Едни монах попитал Фенян: „Ако на десет хиляди мили от тук на небето няма и признак за облаче, какво бихте казали за това?“ „Бих ударил небето с тоягата си“. — отговорил Фенян. „Но в какво е виновно небето“ — попитал отново монахът. „В това, че нямаме дъжд, когато трябва да го имаме и времето е лото, когато трябва да бъде хубаво“, — отговорил Фънян.

Ньоген:

Майсторът по Дзен биел всички с голямата си тояга: дори Буда и патриарсите не могли да избегнат този дзенски удар. Неговата тояга е ръчката, с помощта на която той може да разтърсва цялата Вселена. Ако в съвършената мрежа на Вселената възникнат проблеми. Фенян с помощта на своята тояга ще поправи нещата както си му е реда. Монахът — той е само мечтател, който се надява да живее в безкрайно блаженство докато се кланя на изрисувания, куклообразен Буда. Първият отговор на Фенян всъщност е бил едно предупреждение за монаха, но когато той видял, че монахът не го е разбрал, той опростил отговора си до такава степен, че би го разбрало дори едно малко дете.