Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (30) (Словата на дзенските мъдреци)

29. Срещата на Яншан

След усамотяването, продължило сто дни, Яншан срещнал своя Учител Куйшан. „Не съм те виждал тук цяло лято, — казал Кушшан, — къде беше?“ „Обработвах участък земя. — казал Яншан. — и получих кошница просо“. „Не си си изгубил времето напразно“. — отбелязал Куйшан. „А ти какво прави през лятото?“ — попитал на свои ред Яншан. Старият монах отговорил: „Аз ядох веднъж на ден, по обед, и спах по няколко часа след полунощ“. „Значи и ти не си си изгубил времето напразно“. — казал Яншан и си прехапал езика. „Трябва да имаш чувство за собствено достойнство“. — отбелязал Куйшан.

Ньоген:

В манастира на Куйшан имало хиляда и петстотин монаха, по-голямата част от които медитирала в дзен-до, докато останалите били заети в кухнята или работели на полето. Всеки давал своя принос за прославата на Буда-Дхарма. Яншан дал своя принос като обработил участък земя, за да отгледа кошница просо, а Куйшан живял като идеален монах. Никой от семейството Дзен не си изгубил времето напразно. От гледната точка на обикновения човек това била среща между ученика и Майстора, при която всеки оценявал другия, но според Дзен ученикът все още показвал следи от своите постижения. Той се бил застоял в сянката на успехите и несполуките. Той разбрал грешката си още преди да свърши да говори, но Учителят му го смъмрил за всичко, което си е мислел.

Генро:

Нито един монах не губи скъпоценно време

в стария манастир на Куйшан.

Всеки монах прославя Буда-Дхарма.

работейки мълчаливо.

игнорирайки успехите и несполуките.

Стайните птици имат на крачката си

червени връзки:

това все пак са връзки, въпреки красотата им.

Монасите не е трябвало

да са вързани за свободата си.

Един изплезва език, за да избегне удара.

нанасян от обичната доброта.

за да скъса всички въжета на разума и тялото.