Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (22) (Словата на дзенските мъдреци)

21. Тоягата на Фенян

Фенян казал на монасите, държейки пред себе си тоягата си: „Който в съвършенство се оприличи на тоягата си, може да приключи със странстванията за Дзен“.

Ньоген:

Дзен-монасите обикновено странствали пеша, изкачвайки понякога непристъпни планини и пресичайки непознати реки, и носели, със себе си дълга тояга, по-дълга и от тях самите. Когато бил млад. Фенян странствал много години, като посетил над седемдесет Учители и пазел тоягата си като сувенир. В тази история той се възползвал от тоягата си, за да покаже на монасите своя Дзен. Това не е сувенир, не е символ, какво е тогава? Не можете да го видите с очи. Не можете да го пипнете с ръце. Не можете да усетите миризмата му. Не можете да го чуете. Не можете да го оформите като мисъл. Ето Го!

Генро:

Всички Буди от миналото, настоящето и бъдещето влизат в състоянието на Буда, когато разбират своята тояга. Всички предшестващи патриарси постигат своя Дзен чрез тоягата си. Думите на Фенян са верни. Никой не може да го отрече. Но аз съм длъжен да кажа, че този, който разбира тоягата си, трябва да започне странстването си, вместо да го завърши.

Тояга с дължина два метра!

Този, които я е разбрал, може да погълне

Вселената.

Един отива на юг, друг — на изток:

и двамата — в моята порта.

Преди да оставят тази порта.

те трябва да завършат своето странстване.

Каотин засвидетелствал своето уважение

към Тешан през реката.

Тешан му отговарял, размахвайки ветрило.

Каотин се просветлил в този момент.

Суаншъ се опитал да изкачи планината.

за да види своя Учител.

но паднал и си навехнал крака:

в този момент той постигнал реализация,

и казал: „Бодхидхарма не дошъл в Китай.

и неговият приемник никога

не ще дойде в Индия“.