Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (14) (Словата на дзенските мъдреци)

13. Хартиеният параван на Джиенюан

Майстор Джиенюан седял зад хартиения параван. Един монах влязъл за сандзен, повдигнал паравана и се обърнал към Учителя с думите: „Странно“. Учителят внимателно погледнал монаха и казал: „Разбираш ли?“ — „Не, не разбирам“. — отговорил монахът. „Преди на света да се появят седемте Буди. — казал Учителят. — е било същото, както сега. Защо ли не разбираш?!“ По-късно монахът споменал за този случай на Шишуан, учител по Дзен от рода Дхарма, който похвалил Джиенюан и казал: „Брат Джиенюан прилича на майстор по стрелба с лък. Той никога не пуска стрелата, преди да е поразил целта“.

Ньоген:

В Япония и Китай хората често използват хартиени паравани както в помещенията, така и навън, за да се предпазят от течение или насекоми. Джиенюан изглежда е заръчал на монасите да идват за сандзен във времето, когато той е използвал хартиения параван. Когато бях в манастир, моят Учител често променяше местонахождението си в стаята и аз бях принуден да търся неговия поглед. В мига, в който умът ми се изморяваше от това занимание, обикновено получавах удар с пръчка. Не мога да обвинявам монаха от тази история, че е казал „странно“, но Джиенюан му е предоставил твърде достатъчно време, за да види светилника на Дхарма зад паравана. Джиенюан бил много добър, като му дал по-нататъшни наставления.

Произведението на Хинаяна „Дигха Никая“ споменава за седем Буди, били в света по различно време безброй векове преди Гаутама Буда. Джиенюан се върнал милион години назад, когато казал: „Преди на света да се появят седемте Буди, е било същото, както сега“. Ако монахът беше видял своята природа на Буда, той е щял да знае основата на свое съществуване. Той не е имал Дзен, въпреки добрината на Учителя му.

В свободния превод на „Синсин Мин“, китайска чанска (дзенска) поема, който направих преди няколко години, последният стих гласи: „Дзен превъзхожда времето и пространството. В края на краищата десет хиляди години е просто една мисъл, видимото от нас с това, което вие притежавате в света. Ако вашата мисъл превъзхожда времето и пространството, ще знаете, че най-малкото нещо е голямо, а най-голямото — малко, че битието е небитие, и небитието е битие. Без този опит ще се колебаете преди да извършите каквото и да било. Ако разбирате, че едното е много, а многото е едно, вашият Дзен ще бъде съвършен. Вярата и същността на ума са неразделни. Само ще видите «не две». Това «не две» е вяра, и това «не две» е същността на ума. Това може да се изрази само с мълчание, но това мълчание не е минало, то не с настояще и не е бъдеще.“

Генро:

Джиенюан е казал достатъчно, когато мълчаливо се е вгледал в монаха. Шишуан е трябвало да унищожи думите на Джиенюан, ако е зачитал доброто име на рода на Дхарма.

Ньоген:

Ние, монасите, сме винаги бездомни. Не трябва да имаме никакъв род на Дхарма, дори в учението. Шишуан похвалил Джиенюан, но и двамата не са могли да учат Дзен монах.

Генро:

В полунощ дъждът зад прозорците

потропва по листата на банановата палма.

Бризът на късната пролет

играе с плачещата върба на брега на реката.

Повея на вечността идва тук и там.

нищо повече, нищо по-малко.

Да се говори за седемте Буди

е все едно да се приготви

въжето, когато крадецът вече е избягал.