Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (12) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2008 г.)
Корекция
NomaD(юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. —Добавяне

11. Джаоджоу си покрива главата

Монах влязъл в стаята на Джаоджоу, за да извърши сандзен и го заварил седящ, покрил с дрехите главата си. Монахът тръгнал да излиза. „Братко, — казал Джаоджоу, — не казвай, че не съм получил твоя сандзен“.

 

Ньоген:

Сандзен е сливане с Дзен. Вие ставате Дзен, а Дзен става вие. В школата Ринзай, когато ученикът влиза в стаята на Учителя за медитация (индивидуални наставления) се нарича сандзен за разлика от дзадзен, който представлява медитация сам или с други. В школата Сото казват, че сандзен е дзадзен, т.е, посвещават се на медитация и доста рядко дават или получават наставления.

Това място не принадлежи нито на Ринзай, нито на Сото, а монахът никога не се обявявал за Учител. Когато идвате и искрено медитирате, аз с желание се присъединявам към вас в дзен-до. Ако ми зададете въпрос по Дзен, аз ще ви отговоря с моя Дзен. Най-важното за вас е, че вие ставате Дзен, а Дзен става вие. Отначало съм никой, но мога да подпомогна медитацията ви или да реша някой ваши съмнения. Не се опитвайте да работите над коаните един след друг, сякаш решавате задачи по алгебра, но и не се отдавайте на вяла медитация без подпомагане с индивидуални наставления.

Вечерта сигурно е била студена и Джаоджоу бил покрил главата си с дрехи, отежнели от кръпки. Понеже монахът не може да влиза в стаята на учителя за нищо друго освен за Дзен, защо ли се е поколебал и тръгнал да излиза? Фугаи казва: „Монахът бил глупак, мислейки, че Майсторът спи, както всеки друг разсеян човек. Но дори спящият тигър кара околните да треперят. Монахът прилича на човек, минаващ през купчини от диаманти с празни ръце.“ Обърнете внимание на сиянието на обичната доброта на Джаоджоу, когато казва: „Братко, не казвай, че не съм получил твоя сандзен“. Монахът е трябвало да се поклони и да получи в този момент Дхарма. Но той бил глух и сляп.

В „Диамантената Сутра“[1] Буда казва: „Субхути, ако човек заяви, че Татхагата е някой, който идва или си отива, седи или лежи, но не разбира смисъла на учението. Защо? Татхагата не идва от никъде и никъде не отива, затова се нарича Татхагата“.

Този монах сигурно често е слушал четенето на „Диамантената Сутра“, но за него думите не са имали смисъл.

 

Генро:

Белият облак е надвиснал над върха на Зелената планина над езерото. Който и да гледа и да се възхищава на тази гледка, не бива да харчи думи напразно.

Бележки

[1] Вж, за „Диамантената сутра“ изданието „Диамантената сутра“ от Ошо, София. 1994. изд. ШАМБАЛА. Книгата съдържа превод на сутрата и коментари на Ошо.