Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (100) (Словата на дзенските мъдреци)

99. Възрастта на Татиен

Ханту Чи попитал Татиен: „Кой управлява манастира на мястото на пропъдения монах?“ — „На колко си години?“

 

Фугаи:

Имате различна възраст.

 

Татиен подал броеницата си и попитал: „Разбираш ли?“ Ханту отговорил: „Не, не разбирам“.

 

Фугаи:

Ама ти не знаеш ли какво е броеница?

 

Татиен казал: „През деня тук има 108 наниза и през нощта са 108 също“.

 

Фугаи:

Нима не знаеш как е по-добре да се държиш с този обучаващ се?

 

Ханту бил много разстроен, че не могъл да разбере стария монах и се прибрал в къщи.

 

Фугаи:

Ти се опита да забиеш пирон в небето.

 

В къщи жена му го попитала: „Какво те разстрои така?“

 

Фугаи:

Не е женска работа.

 

Ученият разказал на жена си за случилото се.

 

Фугаи:

Каква полза от това? Защо искаш да докажеш правотата си, все едно че си застанал пред императора?

 

„Защо не се върнеш в манастира и не попиташ стария монах какво е имал предвид?“ — предложила жената.

 

Фугаи:

За щастие другата му половина е по-добра.

 

На следващия ден рано сутринта ученият-конфуцианец отишъл в манастира, където на портата срещнал старшия монах.

 

Фугаи:

Нещастието го следва по петите.

 

„Защо си дошъл толкова рано?“ — попитал старшият монах.

 

Фугаи:

А защо пък и не?

 

„Искам да видя Майстора и да му задам един въпрос“. — отговорил Ханту Чи.

 

Фугаи:

Знаеш ли къде е той?

 

„Какво всъщност те интересува?“ — попитал монахът, и ученият му повторил разказа си.

 

Фугаи:

Майсторът никога не е произнасял тези думи.

 

„Защо не попита мен?“ — попитал старшият монах.

 

Фугаи:

Фукльо!

 

Тогава Ханту Чи попитал: „Какво означава: 108 наниза денем и същото количество нощем?“

Старшият монах цъкнал три пъти с език.

 

Фугаи:

Навличаш си неприятности.

 

Накрая Ханту Чи срещнал Татиен и му задал въпроса си. Майсторът цъкнал три пъти с език.

 

Фугаи:

Не си мисли, че виждаш Дзен.