Артър Кларк
Краят на детството (6)

Шест

Петдесет години бяха голям срок — за това време планетата и нейните жители можеха да се променят до неузнаваемост. Нужни бяха само познаване на обществените закони, ясна цел и могъщество.

Свръхвладетелите притежаваха всичко това. Макар че крайната им цел си оставаше загадка, познанията и могъществото им бяха очевидни.

Могъществото им приемаше различни форми. Малко от тях бяха явни за хората, с чиито съдби сега се разпореждаха Свръхвладетелите. Всеки виждаше каква мощ е скрита в исполинските кораби, но зад тази явна сила се таеше друго, далеч по-фино оръжие.

— Няма неразрешими задачи — беше казал някога Карелен на Стормгрен.

— Звучи доста цинично — усъмни се Стормгрен. — Малко напомня известната сентенция „Правото е на страната на силния“. Видя се, че този, който в миналото е пускал в ход силата, все едно нищо не е успял да реши.

— Работата е в това, че тя трябва да се използва правилно. Вие никога не сте притежавали нито истинската сила, нито знанията да я прилагате правилно. При това всяко решение може да се осмисли или да не се осмисли. Да допуснем, че някоя от вашите държави начело с някакъв фанатик опита да въстане срещу мен. Съвсем безсмислено би било да отвърна на подобна заплаха с няколко милиарда конски сили във вид на атомна бомба. Ако пусна в ход тази бомба, задачата ще бъде решена веднъж за винаги. Но както казах, ще бъде решена без смисъл, дори ако в това решение няма други недостатъци.

— А как бихте осмислили решението й?

— За това не е необходима повече енергия, отколкото примерно за неголям радиопредавател. Нужни са и не повече умения, за да бъде управлявана. Важно е не колко енергия ще се използва, а как ще се използва тя. Мислите ли, че Хитлер щеше да продължава да бъде диктатор в Германия, ако, да речем, на всяка крачка го преследваше глас, който неспирно му шепти нещо? Или ден и нощ в ушите му звучеше една и съща нота, заглушаваше всички други звуци и не му даваше да заспи? Съгласете се, че способът съвсем не е жесток. И въпреки това, в крайна сметка щеше да има непреодолимата мощ на тритиева бомба.

— Разбирам — беше отвърнал Стормгрен. — И нямаше да има къде да се скрие?

— Няма такова място, до което да не мога да изпратя моите…, ъ-ъ…, апарати. Ето защо не са ми нужни крайни мерки, за да поддържам реда.

И така, исполинските кораби се оказаха само символи и сега целият свят узна, че само един от тях не е бил призрак. Тъй или иначе само с присъствието си тези призраци измениха историята на Земята. Задачата им беше изпълнена и паметта за това щеше да остане във вековете.

Изчисленията на Карелен бяха точни. Внезапният ужас и отвращението се забравиха бързо, макар че много хора, които с гордост твърдяха, че съвсем не са суеверни, никога не се решиха да се срещнат със Свръхвладетелите лице в лице. Имаше нещо странно в това, което разумът и логиката не можеха да обяснят. В епохата на Средновековието хората са вярвали в дявола и са се страхували от него. Но сега беше двадесет и първи век — наистина ли съществуваше някаква наследствена, родова памет?

Естествено, всички разбираха, че между Свръхвладетелите или родствени на тях същества и човечеството някога, в дълбока древност, се е разиграла жестока битка. Вероятно сблъсъкът бе станал толкова назад във времето, че за него нямаше съхранени никакви исторически следи. Карелен не даваше ключа и за тази загадка.

Въпреки че Свръхвладетелите се показаха на хората, те рядко напускаха единствения си кораб. Може би на Земята им беше неудобно. Сигурно там, откъдето идваха тези крилати великани, силата на гравитацията бе много по-малка. Винаги носеха някакви пояси, снабдени със сложни механизми, с помощта на които вероятно контролираха тежестта си и общуваха помежду си. Трудно понасяха ярката слънчева светлина и оставаха на нея само броени секунди. Когато им се налагаше да бъдат на открито по-дълго време, си слагаха нещо като тъмни очила, с които изглеждаха много странно. Очевидно можеха да дишат земния въздух, макар че понякога носеха някакви апарати, подобни на манерки, от които нарядко поемаха по глътка неизвестен газ.

Необщителността им можеше да се обясни с чисто физически причини. Малко бяха хората, на които се налагаше да ги срещат пряко — можеше само да се гадае колко са те на брой на Кареленовия кораб. Най-голямата група, която някой някога бе виждал, се състоеше от петима от тях, но в исполинския кораб можеха да са стотици, дори хиляди.

В много отношения излизането от анонимност на Свръхвладетелите донесе повече нови загадки и разреши малко стари. Все още бе неизвестно откъде са те; нямаха брой теориите, които обясняваха какво представляват те като биологичен вид. На много въпроси отговаряха с желание, но понякога бяха прикрити до крайност. Всичко това безпокоеше само учените. Обикновените земляни, макар и да не жадуваха за пряко общуване с тях, бяха благодарни за всичките им дела.

Според критериите от миналото Земята се превърна в Утопия. Нямаше невежество, болести, нищета и страх. Споменът за войната потъна в миналото като страшен сън — скоро сред живите хора нямаше да има нито един, който да е изпитвал всичко това върху себе си.

Цялата човешка енергия се превърна в истинско съзидание — и обликът на Земята се промени. Големите градове, в които преди бяха концентрирани всички блага, сега бяха безполезни — големи части от тях бяха преустроени, а други бяха напуснати от хората и се превръщаха в музеи. Много от градовете бяха отдавна изоставени, защото цялата търговска и промишлена система се измени много. Производството стана почти напълно автоматизирано — роботизирани заводи даваха нескончаем поток от всичко необходимо за ежедневието. Всичко беше почти безплатно. Хората работеха, само ако желаеха особени предмети за разкош — или просто не работеха.

Светът стана единен. Названията на страните се запазиха само за удобство на пощата. Нямаше човек по света, който да не знае английски, да не може да чете и пише, да не може всеки миг да се възползва от телевизионна връзка или за не повече от денонощие да се пренесе в другото полукълбо.

Изчезна престъпността. Престъплението стана и ненужно, и невъзможно. Когато нямаше никакви нужди, нямаше и за какво да се краде. А всички, които бяха склонни към престъпление, знаеха, че няма как да се измъкнат от зоркия поглед на Свръхвладетелите. От самото начало те се бяха вмесвали убедително в земните дела, поддържайки реда и законността — така че урокът им бе добре усвоен.

Извършваха се, разбира се, престъпления в порив на някаква страст, но те бяха голяма рядкост. Много от противоречията, които бяха мъчително неразрешими, сега бяха устроени и затова човечеството укрепна душевно и не бе склонно към безразсъдство. Това, което в миналото се наричаше порок, сега считаха само за чудачество или в най-лошия случай — за невъзпитание.

Имаше още една поразителна промяна — изчезнаха умопомрачителното бързане и надпревара, с които се отличаваше двадесети век. Животът забави своя ход, имаше свободно време колкото никога досега. И ако малко от хората намираха това за скучно, мнозинството просто си живееше далеч по-спокойно. Хората на Запад отново узнаха нещо, което другите никога не бяха забравяли — че свободното време не е грях, стига то да не се изроди в леност на духа и бездействие.

Може би бъдещето щеше да донесе нови грижи, но засега излишеството от свободно време не тежеше на хората. Те се обучаваха по-дълго време и знанията им бяха по-задълбочени. Малко от тях завършваха колеж преди двадесетата си година — и това бе само първата степен на образование. Обикновено след две-три години, когато бяха на около двадесет и пет, хората се връщаха към учението, обогатени от пътешествията и жизнения си опит. И след това, до края на живота си човек от време на време освежаваше знанията си и най-вече в интересните за него области на науката и изкуството.

От това удължаване на процеса на образование доста след като юношата е станал възрастен, животът на обществото се измени много. Някои от промените бяха станали необходимост преди поколения, но хората не бяха се осмелявали да ги извършат и се бяха престрували, че дори няма нужда от тях. Така се промениха коренно отношенията между половете, ако, разбира се, се счита, че в тази област mores^[1] някога са били построени по единен образец. Всички устои се разпиляха на прах под ударите на две чисто човешки изобретения, с които Свръхвладетелите нямаха нищо общо.

Първото от тях беше съвършено надеждното противозачатъчно средство, от което стигаше само една таблетка. Второто — абсолютно непогрешимият способ да се определи кой е бащата на детето след много подробен анализ на кръвта. Действието на тези две новости бе наистина разрушително — бяха сметени от Земята последните остатъци на пуританската ограниченост.

И още една голяма промяна имаше в облика на живота — необичайната подвижност. Въздушният транспорт достигна съвършенство и всеки човек можеше да лети в произволна посока, когато пожелае. Небесните пътища бяха далеч по-просторни и далеч повече от всички други пътища на миналото. Двадесет и първи век с много по-голям замах повтори знаменитото американско постижение, когато целият народ се оказа на колела. Сега цялото човечество получи крила.

Разбира се, не буквално. Обикновеният флаер или аеромобил, с какъвто разполагаше всеки, нямаше нито криле, нито някакви видими на пръв поглед летателни устройства. Изчезнаха и тромавите витла на старинните вертолети. Но човекът не беше открил начин да преодолее земното притегляне — тази велика тайна владееха само Свръхвладетелите. Силите, които движеха аеромобилите, бяха далеч по-прости и можеха да бъдат разбрани дори от братя Райт. Използваха се реактивни двигатели, които можеха да работят в много сложен режим. Флаерите бяха с ограничена височина на полета и можеха да висят във въздуха или да се движат във всички посоки. И тези вездесъщи въздухолетчета изтриха и последните граници между човешките племена така бързо, както Свръхвладетелите не биха могли да ги изтрият с никакви думи и закони.

Имаше и по-дълбоки промени. Настана време на безбожие. От всички религии, които съществуваха до пристигането на Свръхвладетелите, оживя, в известен смисъл облагороден, само будизмът — може би най-суровата вяра. Вярванията, основани на чудеса и откровения, рухнаха веднъж завинаги. И преди това те се развиваха според степента на образованост на хората, но от самото начало Свръхвладетелите не се вмесваха в тези въпроси. Често питаха Карелен как се отнася към религията, но той отвръщаше, че вярата е лично дело на всеки човек, стига да не посяга на свободата на другите.

Може би древните вярвания щяха да се поддържат от още няколко поколения, ако не беше вечното човешко любопитство. Всички знаеха, че миналото е достъпно за Свръхвладетелите и неведнъж историците молеха Карелен да разреши някой стар спор. Възможно е тези въпроси да му бяха омръзнали, но по-скоро той разбираше до къде ще доведе неговото великодушие…

Апаратът, който Карелен предаде на Института за световна история, представляваше нещо като телевизионен приемник с обширна клавиатура за настройване на времето и пространството. Най-вероятно той беше свързан по някакъв начин с много по-сложна машина на борда на огромния кораб. Как точно действаше този апарат, никой не можеше да си представи. На Земята ученият просто натискаше необходимите клавиши и прозорецът на миналото се разтваряше. Пред погледа мигновено се откриваше едва ли не всяко събитие в историята на човечество за последните пет хиляди години. По-назад в миналото апаратът не можеше да надникне — настроен на по-ранни векове, екранът изобразяваше непонятна пустота. Имаше някаква естествена причина за това, а може би Свръхвладетелите умишлено не позволяваха на хората да знаят повече.

Разбира се за всеки мислещ Човек и преди това бе ясно, че е невъзможно абсолютно всички вероучения да са истинни, но този удар бе съдбоносен. В разобличаването никой не можеше да се усъмни и никой не можеше да спори с него: неведомото вълшебство на науката на Свръхвладетелите откри пред погледа на хората как в действителност бяха възникнали на света всички велики религии. Началото на почти всяка от тях бе благородно и вдъхновено — но не повече от това. За няколко дни безбройните месии на човешкия род престанаха да са богове. Вярванията, които цели две хилядолетия бяха опора за милиарди хора, се изпариха като утринна роса под жестоката и безпристрастна светлина на истината. Цялото добро и зло, което те бяха създали, изведнъж потъна в миналото и вече не можеше да докосне ничия душа.

Човечеството се прости с древните богове и порасна дотолкова, че повече не се нуждаеше от нови.

Засега малко хора разбираха, че заедно с крушението на вярата настъпваше и упадък в науката. Процъфтяваха техниката и технологиите, но бе дошъл редът на своеобразните умове, които се опитваха да прескочат границите на човешките познания. Любопитството оставаше и имаше достатъчно свободно време, за да бъде утолено то, но жарта на сериозните научни изследвания угасна. Нямаше нужда цял живот да се добираш до тайни, които със сигурност бяха разгадани от Свръхвладетелите преди много векове.

Този упадък не беше много забележим, защото пищно се развиха описателните науки — зоологията, ботаниката, астрономическите наблюдения. Никога досега на света не бе имало толкова много любители, събиращи научни данни за собствено удоволствие, но почти не останаха теоретици, които да подреждат тези данни в единна система.

А когато изчезна борбата и стихнаха раздорите и противоречията, дойде и краят на истинското изкуство. Имаше много творци — и любители, и професионалисти, но за цяло поколение не беше създадено нищо ново, наистина талантливо нито в литературата, нито в музиката, нито в живописта и скулптурата. Светът все още живееше със старата слава и блестящите творби на невъзвратимото минало.

И никой не се тревожеше от това положение, ако се изключат шепата философи. Човечеството малко се опиваше от новооткритата свобода, радваше се на ежеминутното щастие и не искаше да гледа по-надалеч. Ето това в крайна сметка беше тя, Утопия — Златният век; неговото ново начало още не бе помрачено от най-злия враг на всяка утопия — скуката.

Може би Свръхвладетелите бяха в състояние да решат и тази задача — бяха решили толкова други. От деня на пристигането им беше минал голям срок — цял човешки живот — но и сега, както тогава, никой не знаеше защо се появиха те. Човечеството привикна да им вярва и вече не си задаваше въпроса що за свръхчовешка самоотверженост задържа Карелен и спътниците му далеч от родината.

Ако това наистина беше самоотверженост. Все пак още се намираха хора, които се питаха дали благоденствието на света е крайната цел на Свръхвладетелите.