Артър Кларк
Краят на детството (12)

Дванадесет

В миналото работата на професор Съливан щеше да се приема като малко скъп разкош. Изследванията му струваха не по-евтино от малка война — всъщност той беше като генерал, който води безкрайна борба с враг, който не знае умора. Врагът на професора — океанът — воюваше с оръжията на студа, мрака и най-вече — с тежестта на огромните си водни маси. Професорът отвръщаше на противника със силата на ума и изкуството на инженера. Той удържа не малко победи, но океанът беше търпелив и можеше да изчаква спокойно своя час. Съливан знаеше, че рано или късно ще допусне грешка, но имаше едно утешение — поне нямаше да му се налага да потъва. Краят щеше да бъде мигновен.

След като изслуша молбата на Ян, той не каза веднага нито „да“, нито „не“, но прекрасно знаеше какво в крайна сметка ще отвърне. Имаше случай да проведе най-интересния си опит. Бе жалко, че нямаше да узнае резултата, но в науката често се случва така. Сам той също беше започнал някои изследвания, които щяха да приключат след десетки години.

Професор Съливан беше мъжествен и умен човек, но когато оглеждаше изминатия от него път, разбираше добре, че нямаше да достигне тази слава, която прави името на учения безсмъртно. И сега съвсем неочаквано, а от това и два пъти по-съблазнително, му се предоставяше възможност да влезе в историята. Той не би признал пред никого тази своя честолюбива мечта, но, трябва да му се отдаде дължимото, щеше да помогне на Ян, дори ако участието му в този дързък замисъл останеше тайна завинаги.

А Ян обмисляше и премисляше всичко отново и отново. Досега го беше подхванало и носило на гребена си това първо откритие. Той изучаваше, проверяваше, но нищо не беше направил, за да се сбъдне мечтата му. Имаше няколко дни, за да направи своя избор. Ако професор Съливан се съгласеше, нямаше да има място за отстъпление. Трябваше да върви на среща с бъдещето, което сам беше избрал, с каквито и тайни да беше пълно то.

Да се реши окончателно го принуди мисълта, че ако изпусне този единствен, приказен случай, той няма да си го прости до края на своя живот. Щеше да се терзае до смъртта си с напразни съжаления — Ян не можеше да си представи нищо по-лошо.

Той получи отговор от Съливан след няколко часа и разбра, че жребият е хвърлен. Без да бърза, имаше достатъчно време, Ян започна своята подготовка.

„Скъпа Мая, това писмо, как да го кажа по-меко, малко ще те удиви. Когато го получиш, аз няма да бъда на Земята. Това не означава, че като много други ще се отправя към Луната. Не, ще бъда на път към планетата на Свръхвладетелите. Пръв от хората ще напусна нашата Слънчева система.

Писмото ще предам на приятел, който ми помага — той ще ти го връчи, когато се убеди, че планът ми се е осъществил отначало докрай и за Свръхвладетелите вече ще е късно да ми попречат. В това време аз ще летя толкова далеч и толкова бързо, че едва ли подобна вест ще може да ме догони. А и да ме настигне, малко вероятно ще бъде корабът да се върне заради мен на Земята. И въобще едва ли според тях аз имам такава стойност.

Като начало, ще ти обясня откъде тръгна всичко. Знаеш, че винаги са ме интересували космическите полети и винаги ми е било обидно от това, че не можем да отидем на други планети и не можем да узнаем нищичко за цивилизацията на Свръхвладетелите. Ако не бяха те, сигурно вече щяхме да сме стигнали Марс и Венера. Истина е, че е напълно възможно вместо това, досега да сме се изтребили с кобалтови бомби и други смъртоносни оръжия, изобретени през двадесети век. И все пак ми е жал, че не ни дават сами да опитаме щастието си.

Навярно Свръхвладетелите имат причини да се отнасят с нас като бавачки, и то — сериозни причини. Но дори и да ги знаех, едва ли щях да се чувствам и, в крайна сметка, да постъпя по друг начин.

Всичко започна от онази вечер у Рупърт. (Може би той не го знае, макар че той ме наведе на следата.) Предполагам, че помниш онзи глупав спиритически сеанс, на края на който момичето, забравих името й, припадна? Аз попитах от коя звезда идват Свръхвладетелите и отговорът беше «НГС 549672». Не очаквах никакъв отговор и до тази минута считах, че всичко е празно забавление. И тогава разбрах, че това е номер от звездния каталог и реших да надзърна там. Оказа се, че става дума за звезда от съзвездието Карина, а колкото и малко да знаем за Свръхвладетелите, известно ни е, че те са долетели именно някъде от това място.

Няма да се преструвам, че разбирам как е дошло това съобщение до нас и откъде се е взело. Може би някой е разчел мислите на Рашаверак? И така да е, той едва ли знае как е обозначено тяхното слънце в нашия земен каталог. Всичко това е загадъчно и непонятно, дори и да е разкрито от хора като Рупърт. Стига ми и това, че съм получил тези сведения и ще действам.

Ние сме наблюдавали как излитат корабите на Свръхвладетелите и знаем доста за скоростта им. Те напускат Слънчевата система с огромно ускорение и за по-малко от час достигат скоростта на светлината. А това означава, че те разполагат с такава двигателна система, която действа равномерно на всеки атом в кораба — иначе всичко живо в него би се разплескало като ваденка. Интересно е защо те прибягват до такова чудовищно ускорение, когато плуват в космоса като риба във вода и имат достатъчно време. Биха могли да набират скорост без всякакво бързане. И за това имам своя теория: мисля, че по някакъв начин те черпят енергия от полетата, които окръжават звездите. Затова след старта трябва бързо да достигат до някакво слънце. Но за това ти говоря между другото.

Важното е, че сега знам какво разстояние ще изминат, а значи и колко време им е нужно за това. От Земята до звездата НГС 549672 са четиридесет светлинни години. Корабите на Свръхвладетелите летят със скорост над деветдесет и девет процента от светлинната, следователно са им необходими четиридесет наши години. Четиридесет наши земни години — ето в това е цялата работа.

Може би си чувала, че когато се приближава скоростта на светлината, се случват някои странни неща. Времето тече по различен начин — то забавя своя ход — ако на Земята е минал месец, то на кораба на Свръхвладетелите — само един ден. Това е най-важното последствие, открито от великият Айнщайн преди повече от сто години.

Като използвах някои от твърдо установените изводи на теорията за относителността, аз направих някои изчисления, основани на това, което ни е известно за космическите полети. За пасажерите на кораба на Свръхвладетелите полетът до тяхната звезда продължава не повече от два месеца, макар че на Земята минават четиридесет години. Знам, че е трудно да се повярва в това — можем само да се утешаваме, че от времето, когато Айнщайн е обявил този парадокс, до сега над тази загадка се блъскат най-добрите умове на човечеството.

Ето ти пример, от който, мисля си, ще разбереш по-лесно какво се получава и ще си го представиш по-ясно. Ако Свръхвладетелите веднага ме върнат на Земята, аз ще бъда по-възрастен само с четири месеца. Но на Земята ще са отминали осемдесет години. Така че, Мая, каквото и да се случи занапред, аз се прощавам с теб завинаги…

Знаеш, че са малко нещата, които ме привързват към Земята и аз я оставям с чиста съвест. На мама нищо не съм споменавал, защото сигурно ще изпадне в истерия, а от това, признавам си, бих се изплашил. Така ще е по-добре. Макар че от времето, когато умря татко, аз се опитвах много да оправдая…, но… няма смисъл пак да се ровим в миналото!

Привърших с учението и казах на университетската управа, че заминавам за Европа по семейни причини. Всичките ми неща са уредени — няма да ти се наложи да се безпокоиш за каквото и да е.

Може би вече си решила, че съм откачил. На всички ни се струваше, че няма начин да се проникне в кораб на Свръхвладетелите. Но аз открих начин. Това не се случва често и друг подобен случай няма да има — ако Карелен много рядко греши, то тази грешка не би повторил никога. Помниш ли легендата за дървения кон, чрез който гръцките воини са се промъкнали в Троя? В Стария завет има една история — там сходствата са още повече…“

— Ще ви бъде много по-удобно, отколкото на Йона — каза Съливан. — Никъде не е споменато, че е разполагал с осветление, водопровод и канализация. Но ще ви е необходима много храна… Виждам, че сте се запасили с кислород. Ще можете ли да вземете толкова, че да ви стигне за два месеца в това тясно помещение?

Той сочеше с пръст точните чертежи, разположени на масата пред Ян. Единият край на хартията вместо с преспапие беше затиснат с микроскоп, а другият — с черепа на някаква невероятна риба.

— Надявам се, че кислородът не е толкова необходим — каза Ян. — Знаем, че те могат да дишат нашия въздух, макар да изглежда, че не им е толкова приятен. Възможно е тяхната атмосфера да се окаже съвсем непригодна за мен. А проблемът със запасите се решава с помощта на наркосамин. Сигурно и съвсем безвредно средство. Веднага след старта ще се инжектирам и ще спя половин месец плюс-минус няколко дни. За толкова време почти ще сме пристигнали. Впрочем, тревожи ме не толкова храната и кислородът, колкото скуката.

Професор Съливан замислено кимна.

— Да, наркосаминът е надеждно средство и дозата може да е точно изчислена. Но мисля, че трябва да имате достатъчно храна под ръка — ще се събудите гладен като вълк и слаб като новородено коте. Представете си, че умрете от глад, понеже не ви стигат силите да си отворите консерва?

— Обмислил съм това — малко обидено каза Ян. — Ще наблегна на захарта и шоколада, обикновено се постъпва така.

— Отлично. Радвам се да видя, че сте предвидили всичко и не си въобразявате, че ако играта не ви се хареса, ще можете да я прекъснете по средата. Залагате на картата не каквото и да е, а собствения си живот — не бих искал да си мисля, че ви помагам да свършите като самоубиец.

Той взе от масата рибия череп и разсеяно го претегли в дланта си. Ян натисна края на хартията, за да не се навие тя на руло.

— За щастие — продължи Съливан, — всички детайли, които са необходими за снаряжението ви, са стандартни. Можете да съберете и оборудвате всичко в нашата работилница за броени седмици. А ако премислите…

— Няма да премисля — каза Ян.

„… Аз внимателно разчетох всички опасности, които мога да срещна и в моя план няма недостатъци. След половин месец ще обявя присъствието си на нередовен пътник — нека ме наказват, задето съм без билет. Тогава по корабното време, не забравяй, пътешествието почти ще е приключило. Ще ми остава само да сляза на планетата на Свръхвладетелите.

Разбира се, какво ще последва, ще зависи от тях. Вероятно ще ме върнат вкъщи със следващия кораб… но, трябва да се предполага, че вече ще съм видял доста неща! Вземам със себе си четиримилиметрова камера и хиляди метри лента — ако не я използвам, няма да е по моя вина. Е, в най-лошия случай все пак ще докажа, че хората не трябва да се държат вечно в неведение. Ще дам пример, който ще принуди Карелен да предприеме нещо.

Ето всичко, което исках да ти кажа, мила Мая. Знам, че няма да ти е много скучно без мен — да бъдем честни и откровени, между нас никога не е имало някакви много тесни връзки, а сега ти си и женена за Рупърт и ще бъдеш напълно щастлива в своя си свят. В крайна сметка, надявам се, че ще е така.

Прощавай и всичко най-добро. Предвкусвам срещата с твоите внуци — моля те, погрижи се те да знаят за мен!

Твой любящ брат

Ян.“