Джейн Остин
Гордост и предразсъдъци (57)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА

Душевният смут, в който посещението хвърли Елизабет, не стихна часове наред; станалото не й излизаше от ума. Оказваше се, че лейди Катрин си е направила труда да измине целия път от Розингс дотук единствено за да развали предполагаемия й годеж с мистър Дарси. Гениален замисъл, няма що! Ала не можеше да си представи откъде води началото си този слух; докато изведнъж осъзна; това, че той е най-близкият приятел на Бингли, а тя пък — сестра на Джейн, бе напълно достатъчно да породи мълвата; една предстояща женитба подтиква всички да очакват и друга. И тя самата си бе помислила, че бракът на сестра й ще им позволи по-често да се срещат. Следователно съседите й от Лукас Лодж (защото не се и съмняваше, че благодарение на тях вестта е стигнала до лейди Катрин) са представили като нещо сигурно и предстоящо онова, което тя смяташе за вероятно в по-далечно бъдеще.

Като премисляше думите на лейди Катрин, обзе я неприятно предусещане за последиците от непоколебимото й решение да отстои докрай. Намерението й да попречи на този брак наведе Елизабет на мисълта, че лейди Катрин ще разговаря с племенника си; а как той ще приеме предполагаемите вреди от връзката с нея, не знаеше. Много ли обичаше леля си, доколко вярваше на преценката й, тя можеше само да гадае, но бе съвсем естествено той да уважава нейно благородие много повече, отколкото я уважаваше тя; а изброявайки пагубните последици от женитбата с жена, чиито най-близки сродници са много по-нискостоящи от неговите, леля му щеше да го засегне на най-болното място. С прекомерното си честолюбие той вероятно щеше да приеме за разумни и убедителни доводите, които Елизабет преценяваше за безпочвени и смешни. Ако до неотдавна бе изпитвал някакви колебания да стори онова, което все пак е мислил за осъществимо, съветите и молбите на най-близката му сродница можела да го разколебаят и той да предпочете съхраненото достойнство пред истинското щастие. В такъв случай нямаше да се върне. Лейди Катрин вероятно щеше да го посети на връщане през Лондон; и той нямаше да удържи думата към Бингли и нямаше да дойде в Недърфийлд.

„Ако в тия няколко дни Бингли получи вест от него, че не може да сдържи обещанието си, ще знам как да го изтълкувам. Ще спра да се надявам, ще се откажа от любовта му. Щом му стига само съжалението, че ме е загубил, когато можеше да има и мен, и любовта ми, аз пък скоро съвсем ще го забравя.“ Така реши Елизабет.

Като научиха кой им е бил на гости, всички се изненадаха; но н те си обясниха посещението с онова предположение, което бе успокоило мисис Бенит; и не разпитваха Елизабет.

На другата сутрин, като слизаше долу, тя срещна баща си да излиза от библиотеката с писмо в ръка.

— А, Лизи, тъкмо отивах да те търся; ела при мене.

Тя го последва; любопитството за онова, което имаше да й каже, се разпали от писмото в ръката му — сметна, че за това я вика. Сети се изведнъж, че може да е от лейди Катрин, и смаяна зачака какво ще последва.

Седнаха край камината. Тогава той каза:

— Тази сутрин получих писмо, което ме изненада. Понеже се отнася до теб, трябва да го чуеш. Досега не знаех, че съм имал две дъщери пред прага на брака. Приеми поздравления за това голямо завоевание.

Елизабет реши, че писмото е не от лелята, а от племенника и поруменя; питаше се дали да се радва, че изобщо е решил да разкрие чувствата си, или да се обиди, че не е писал първо на нея; в това време баща й продължи:

— Ти май се сещаш. Момичетата са много проницателни в тия неща; но не си дотам прозорлива, че да разбереш кой ти е почитател. Това писмо е от мистър Колинс.

— От мистър Колинс ли? Той пък какво има да каже?

— Нещо много целенасочено естествено. Започва с честитки за предстоящия брак на най-голямата ми дъщеря, за който очевидно е научил от добродушните клюкари Лукасови. Няма да те измъчвам — ще прескоча тази част. Онова, което те засяга, е следното; „След като Ви поднесох моите и на съпругата ми искрени поздравления за това щастливо събитие, позволете да намекна накратко за друго подобно, за което ни предупредиха пак от същия източник. Както изглежда, след по-голямата си сестра и дъщеря Ви Елизабет няма дълго да носи презимето Бенит, а избраникът на съдбата й може да бъде преценен като един от най-знатните хора в нашата страна.“

Не, Лизи, никога няма да се сетиш кого има пред вид! „Този млад джентълмен е особено облагодетелствуван с всичко, каквото може да пожелае сърцето на един смъртен — голямо богатство, благороден произход и знатни връзки. И въпреки тези примамки позволете да предупредя братовчедката Елизабет и Вас самия какви злини можете да си навлечете, ако необмислено приемете предложението на този джентълмен, от което естествено ще сте готови да се възползувате незабавно.“

Е, Лизи, досещаш ли се кой е този джентълмен? Ето сега ще разбереш.

„Основанията ми да Ви предупредя са следните. Имаме причини да мислим, че леля му, лейди Катрин де Бърг, не е благосклонна към този съюз.“

Разбра ли, кандидатът ти бил мистър Дарси! Хайде, Лизи, признай, че се изненада. Мисля, че нито той, нито Лукасови, никой не може да измисли име от кръга на познатите ни, по-невероятно от това! Мистър Дарси, за когото няма жена без недостатък и който сигурно нито веднъж не те е погледнал! Не, това е прекрасно!

Елизабет се помъчи да се разсмее заедно с баща си, но едва успя да се усмихне. Остроумието му този път я засегна дълбоко.

— Не ти ли е смешно?

— О! Да. Чети по-нататък.

— „Снощи, когато споменах на нейно благородие за този предстоящ съюз, тя начаса, с присъщото й благоволение, изрази отношението си по въпроса; тогава стана ясно, че поради многобройни възражения срещу семейството на моята братовчедка лейди Катрин никога няма да даде съгласие за този, както го нарече, срамен брак. Сметнах за свой дълг час по-скоро да уведомя братовчедка си, защото тя и нейният възлюбен трябва да са предупредени и да не встъпват необмислено в един брак, пред който са изправени такива сериозни пречки.“ Мистър Колинс казва още и това: „Драго ми е, че неприятната история с братовчедката Лидия се е уредила така благоприятно и съжалявам, че съжителството им преди брака се разчу нашироко. Но не бива да пренебрегвам отговорностите на духовния сан, нито ще се въздържа да изразя удивлението, което изпитах, като научих, че сте приели младата двойка в дома си веднага след бракосъчетанието. Това е поощряване на греха; и ако аз бях енорийският пастор на Лонгборн, решително щях да се противопоставя. Като християнин можете да им простите, но трябваше завинаги да се откажете от тях и да забраните да ги споменават.“ Виж го ти как си представлявал християнското опрощение! По-нататък разправя за особеното положение на милата си Шарлот и за очакваната от тях нова маслинена клонка. Лизи, на теб май не ти се видя смешно. Не се превземай и не обръщай внимание на тия глупости. Човек живее, за да го одумват съседите и да им се присмива на свой ред — не е ли така?

— О! — възкликна Елизабет. — Разбира се, че ми е смешно. Но колко е странно!

— Именно — и това е най-смешното. Да бяха назовали всеки друг, щеше да е без значение; но неговото пълно безразличие и твоята дълбока антипатия — каква забавна небивалица! Колкото и да мразя да пиша, за нищо на света не прекъсвам кореспонденцията с мистър Колинс. Писмата му ме карат да го предпочитам дори пред Уикъм, колкото и да се възхищавам от наглостта и лицемерието на моя зет. Кажи ми, Лизи, какво ти каза лейди Катрин за тази работа? За да ти заяви, че не е съгласна — за това ли дойде тук?

Елизабет само се засмя; но той я бе запитал, без нищо да подозира, и не настоя за отговор. Никога досега Елизабет не бе прикривала чувствата си с такава мъка. Трябваше да се смее, а й се искаше да плаче. С думите за безразличието на Дарси баща й я беше покрусил; тя се удивляваше на неговата непроницателност, но се и питаше дали наистина е сляп, или пък тя си въобразява повече, отколкото трябва.