Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Thin Man, 1934 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Жечка Георгиева, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дашиъл Хамет
Големият удар. Сто и шест хиляди долара възнаграждение за предаване на убиец. Прокълната кръв. Малтийският сокол. Кльощавият. Опърленото лице
Разкази. Американска. Първо издание
Народна култура, София, 1985
Превела от английски Жечка Георгиева
Рецензент Мариана Неделчева
Редактор Мариана Неделчева
Художник Стефан Десподов
Художник-редактор Николай Пекарев
Технически редактор Езекил Лападатов
Коректор Евелина Тодорова
Литературна група — XII. 04 9536612711/5637-211-85
Дадена за набор април 1985 г. Подписана за печат юни 1985 г. Излязла от печат юли 1985 г. Формат 84×108/32 Печатни коли 46,50. Издателски коли 39,06. УИК 40,77 Цена 5,28 лв.
Печат: ДП „Димитър Благоев“, София
Dashiell Hammett. The Thin Man
Penguin Books Ltd, Hammondsworth, Middlesex, England, 1980
Dashiell Hammett. The Maltese Falcon
Pan Books Ltd, London 1975
История
- —Добавяне
V
През нощта Нора не можа да мигне. Чете спомените на Шаляпин, докато се унесох в сън, след което ме събуди, за да ме попита:
— Спиш ли? Казах, че спя.
Тя ми запали цигара, после още една за себе си.
— Не ти ли е минавало през ума, че би могъл от време на време да се връщаш към детективската си работа — просто за удоволствие? Знаеш какво имам предвид — когато ти падне нещо изключително интересно, например като делото Линдб…
— Скъпа — прекъснах я аз. — Предполагам, че Уайнънт е убиецът и полицията ще го хване и без моята помощ. А и всичко това ми е крайно безразлично.
— Нямах предвид това, а…
— Пък и нямам никакво време — прекалено съм зает с това да внимавам да не изгубиш нито цент от парите, заради които те взех. — Аз я целунах. — Защо не си налееш една чашка? Това може да те приспи.
— Не, благодаря.
— Тогава аз ще си сипя.
Когато се върнах с моето уиски и сода, тя седеше, смръщила вежди.
— Много е сладка, но е доста откачена — подхванах отново. — Иначе нямаше да е негова дъщеря. Не знаеш дали мисли онова, което говори, и дали онова, което мисли, се е случило в действителност. Много ми е симпатична, но ми се струва, че ти се увли…
— Аз пък не съм сигурна, че ми е симпатична — прекъсна ме Нора със замислен вид. — Най-вероятно ще се окаже малка глезла, но ако в думите й има поне капка истина, то здравата го е загазила.
— С нищо не мога да й помогна.
— Тя е на друго мнение.
— Също и ти, което доказва, че щом си наумиш нещо, все ще намериш някой да ти уйдиса на…
Нора въздъхна.
— Защо не си малко по-трезвен, че да може човек да разговаря с теб. — Пресегна се, за да отпие от чашата ми. — Ако ми дадеш коледния подарък сега, и аз ще ти дам твоя.
Поклатих глава.
— По време на закуската.
— Вече е Коледа!
— На закуска.
— Дано не си харесам подаръка!
— Дори да не ти хареса, пак ще трябва да си го задържиш, защото продавачът категорично ме предупреди, че няма да го приеме обратно. Каза, че вече…
— Какво ти пречи да видиш дали не можеш да й помогнеш? Тя ти има такова доверие, Ник!
— Всички имат доверие в гърците.
— Моля те!
— Просто си решила да си пъхнеш носа в чужди…
— Исках да те попитам: жена му знаеше ли, че тази Джулия Улф му е любовница?
— Не знам. Но не я харесваше.
— Що за човек е жена му?
— Ами… жена.
— Хубава ли е?
— Беше голяма красавица.
— Стара ли е вече?
— Четирийсет, четирийсет и две. Стига вече, Нора. Не ти трябва да се месиш. Нека Чарлсови си гледат техните неприятности, а Уайнънтови — своите.
Тя сви обидено устни.
— Все пак ми сипи чашка — може да ме приспи.
Станах от леглото и отидох да й налея уиски със сода. Върнах се в спалнята и в същия миг телефонът иззвъня. Погледнах часовника си върху нощната масичка. Наближаваше пет.
Нора вече беше вдигнала слушалката.
— Ало… Да, на телефона. — Тя погледна към мен. Аз поклатих отрицателно глава. — Да. Разбира се… разбира се.
Затвори и ми се усмихна широко.
— Ужасна си! Какво ще ми сервираш сега?
— Доръти вече се качва. Стори ми се къркана.
— Направо съм възхитен. — Взех си халата. — Вече се страхувах, че ще трябва да поспя.
Тя се беше навела и си търсеше чехлите.
— Не ставай дърт мърморко. Имаш цял ден на разположение — спи колкото щеш. — Намери си чехлите и ги обу. — Дали наистина се бои от майка си толкова, колкото твърди?
— Ами ако има за пет пари ум в главата си… Мими е първокласна усойница.
Нора присви тъмните си очи и попита бавно:
— Какво криеш от мен?
— Ох, господи! Все се надявах, че няма да научиш. Всъщност Доръти е моя дъщеря. Но аз просто не знаех какво върша, Нора. Беше пролет във Венеция, бях толкова млад и имаше пълнолуние…
— Смей се ти, смей се! Искаш ли нещо за ядене?
— Само ако и ти си гладна. Какво да ти поръчам?
— Сандвич със сурова говежда кайма и много лук. И кафе.
Доръти пристигна, докато говорех по телефона с денонощния кулинарен магазин. Когато влязох в хола, тя се надигна от стола, като се олюляваше, и каза:
— Много се извинявам, Ник, че ви досаждам на двамата с Нора, но не мога да се прибера у дома в този вид. Не мога. Страх ме е. Не знам какво може да ми се случи, не съм сигурна и аз какво ще направя. Моля те, не ме карай да си отивам.
Беше много пияна. Аста й подуши краката. Аз й направих знак да мълчи.
— Шт! Чувствувай се като у дома си. Седни. След малко ще донесат кафе. Къде си се натряскала?
Тя седна и взе да клати глупаво глава.
— Не знам. След като излязох оттук, къде ли не ходих… Освен вкъщи, защото не мога да се прибера в този вид. Виж какво имам.
Тя пак стана и извади от джоба на сакото си очукан автоматичен пистолет.
— Виж! — развя го под носа ми, а Аста размаха опашка и заподскача радостно, за да го захапе.
Нора шумно си пое въздух. Тилът ми изстина. Отблъснах кучето и взех пистолета.
— Що за шеги са това? Седни!
Пуснах го в джоба на халата си и бутнах Доръти назад, за да седне.
— Не ми се сърди, Ник — захленчи тя. — Задръж го, ако желаеш. Не искам да ти доставям неприятности.
— Откъде го имаш?
— От едно заведение на Десето Авеню. Дадох му в замяна гривната си — онази със смарагдите и брилянтите.
— А след това си я спечелила обратно на зарове може би? Гривната е все още на ръката ти.
Тя се втренчи озадачено в нея.
— Мислех, че съм му я дала. Погледнах към Нора и поклатих глава.
— Стига си я тормозил, Ник — обади се жена ми. — Не виждаш ли, че е…
— Не ме тормози, Нора, ни най-малко — побърза да каже Доръти. — Той… той е единственият човек в света, към когото мога да се обърна за помощ.
Спомних си, че Нора не се беше докоснала до уискито си, така че отидох в спалнята и пресуших чашата. Като се върнах, заварих жена си седнала на страничната облегалка на стола на Доръти, прегърнала момичето през рамо. То подсмърчаше, а Нора го утешаваше.
— Ник изобщо не ти се сърди, миличка. Той много ти съчувствува. — Тя вдигна поглед към мен. — Нали не си сърдит, Ник?
— Не, само съм обиден. — Седнах на дивана. — Откъде взе пистолета, Доръти?
— От един човек — нали ти казах. — Какъв човек?
— Казах ти вече — в едно заведение.
— И си му дала в замяна гривната си.
— Така си мислех, ама виж — още е на ръката ми.
— Вече забелязах.
Нора потупа момичето по рамото.
— Разбира се, че е на ръката ти.
— Когато пристигне момчето с кафето и сандвичите, ще го помоля да не си тръгва — рекох аз. — Нямам намерение да оставам насаме с две…
Нора ме погледна намръщено и каза на момичето:
— Не му обръщай внимание. Цяла нощ е такъв.
— Той си мисли, че съм пияна глупачка — подсмръкна Доръти. Нора пак я потупа по рамото.
— Все пак за какво ти трябваше пистолет? — продължих да питам аз.
Доръти се изправи в креслото и ме загледа с широко отворени пияни очи.
— Заради него! — възбудено зашепна тя. — Ако започне да ме закача. Страхувах се, защото бях пила. Затова. А после се изплаших и от това, та дойдох тук.
— Баща си ли имаш предвид? — попита Нора, като се опитваше да прикрие възбудата в гласа си.
Доръти поклати глава.
— Баща ми се казва Клайд Уайнънт. А той е мъж на майка ми.
Тя облегна глава на гърдите на Нора.
— Аха! — рече жена ми като човек, на когото всичко е ясно като бял ден. — Горкичкото! — додаде тя и ме изгледа многозначително.
— Я Да пийнем по нещо — предложих аз.
— Без мен. — Нора пак ме гледаше сърдито. — А не мисля, че и Доръти се нуждае…
— Нуждае се! Ще й помогне да заспи. — Налях й конска доза скоч и се погрижих да го изпие до капка. Ефектът беше чудотворен — докато пристигнат сандвичите и кафето, тя вече спеше дълбоко.
— Сега доволен ли си? — попита Нора.
— Доволен съм. Дай да я сложим да легне, а ние да седнем да хапнем.
Отнесох я в спалнята и помогнах на Нора да я разсъблече. После се върнахме при храната. Извадих пистолета от джоба си и го разгледах. Имаше два куршума — един в дулото и един в пълнителя.
— Какво ще го правиш? — полюбопитствува Нора.
— Нищо — докато не разбера дали с него е била убита Джулия Улф. Калибърът е 32.
— Но нали тя каза…
— Че го купила в някаква кръчма — от неизвестен човек — срещу гривната си. Чух.
Нора проточи врат над сандвича си и ме изгледа с широко отворени, бляскави, почти черни очи.
— Мислиш ли, че го е взела от втория си баща?
— Убеден съм — рекох аз, но прекалих със сериозния си вид.
— Отвратителен грък! Но нищо чудно и от него да го е взела — откъде знаеш? Нали не вярваш на разказа й?
— Слушай, скъпа, утре ще ти купя цял куп криминални романи, но не затормозвай тази вечер главичката си с тайнствени истории. Тя просто се опита да ти каже, че се бои да не би Йоргенсен да й налети, като се прибере вкъщи, и се страхува, че е прекалено пияна, за да му се опре.
— Какво говориш! А майка й?
— Това е много специално семейство. Можеш… Доръти застана, олюлявайки се леко, на прага на спалнята, по нощница, която й беше прекалено дълга, и като запримига от светлината, рече:
— Моля ви, може ли да дойда при вас? Страх ме е там сама.
— Разбира се.
Тя се сви до мен на дивана, а Нора отиде да вземе нещо да я завие.