Дашиъл Хамет
Кльощавият (7)

VII

Когато излязох от банята, заварих Нора и Доръти в спалнята. Нора си решеше косата, а момичето седеше на ръба на леглото и си играеше с някакъв чорап.

Нора изпрати въздушна целувка на отражението ми в огледалото. Имаше много щастлив вид.

— Ти обичаш Ник, нали, Нора? — попита Доръти.

— Той е глупав грък, но съм свикнала с него.

— Но Чарлс не е гръцко име!

— Името ми е Хараламбидис — поясних аз. — Като пристигнал баща ми, глупакът, който му оформял документите за имиграция, заявил, че Хараламбидис е прекалено дълго, и го съкратил на Чарлс. Старият нямал нищо против — бил готов да му викат и Хикс, само и само да го пуснат в страната.

Доръти ме изгледа.

— Никога не съм сигурна кога си сериозен и кога ме будалкаш. — Започна да си обува чорапа, но спря. — Какво се опитва да изкопчи от теб майка ми?

— Нищо. Сведения. Много иска да разбере какво си правила снощи и какво си говорила.

— И аз така си помислих. Ти какво й каза?

— Че какво мога да й кажа? Нито си правила нещо, нито си говорила.

Тя смръщи чело, обмисляйки моя отговор, но като проговори, темата беше друга:

— За пръв път чувам, че между вас двамата с мама е имало нещо. Вярно, че тогава бях дете и даже да бях забелязала нещо, нямаше да знам какво е. Но съм изненадана дори, че си говорите на малки имена.

Нора се извърна засмяна от огледалото.

— Започва да ми става интересно. — Тя махна с гребена си към Доръти. — Продължавай, моето момиче.

— Не знаех, и туйто — настоя Доръти.

Извадих чиста риза и се приготвих да я обличам.

— А сега какво толкова знаеш?

— Нищо — бавно произнесе тя и лицето й порозовя. — Но мога да се досетя.

И Доръти пак се наведе над чорапа си.

— Щом като можеш, досещай се! — изръмжах аз. — Ти си едно глупаво момиче, но карай да върви! Какво си виновна, че имаш циничен ум.

Тя вдигна глава и се засмя, но после попита сериозно:

— Смяташ ли, че съм се метнала на майка си?

— Не бих се изненадал.

— Кажи — смяташ ли?

— Искаш да чуеш отрицателен отговор. Не, не смятам.

— Ето с какъв човек съм принудена да живея — жизнерадостно обяви Нора. — Нищо не можеш да изкопчиш от него.

Облякох се и отидох в хола. Мими се беше настанила в скута на Йоргенсен. Щом влязох, тя стана и попита:

— Какво получи за Коледа?

— Нора ми подари часовник — показах й го аз. Тя каза, че е прекрасен, което си беше вярно.

— А ти какво й подари?

— Колие.

— Мога ли да си налея още? — попита Йоргенсен и стана, без да дочака отговор.

На вратата се позвъни. Посрещнах Куин, жена му и Марго Инес и ги представих на Йоргенсенови. Нора и Доръти най-сетне се бяха облекли и излязоха от спалнята. Куин веднага се лепна за Доръти. Пристигна и Лари Кроули с някакво момиче на име Денис, а малко след тях и семейство Едж. Спечелих от Марго Инес тридесет и два долара на табла и тя обеща честно да ми се изплати по-късно. Денис трябваше по едно време да си полегне в спалнята. Малко след шест часа Алис Куин успя с помощта на Марго да откъсне мъжа си от Доръти и да го отведе някъде другаде на гости. Едж и жена му също си тръгнаха. Мими си облече палтото и настоя мъжът й и дъщеря й да сторят същото.

— Каня ви в последния момент, но ще можете ли да дойдете утре на вечеря? — попита тя.

— Разбира се — отговори Нора.

Ръкувахме се, казахме си нужните учтиви думи и те си тръгнаха.

Нора затвори след тях и се облегна на вратата.

— Леле, колко е хубав! — въздъхна тя.