Дашиъл Хамет
Кльощавият (3)

III

Същата вечер отидохме с Нора на премиерата на „Меден месец“ в Малкия театър, а след това на гости на някои си Фриман или Филдинг — не им запомних името. Когато тя ме събуди на другата сутрин, не бях никак във форма. Подаде ми вестника заедно с кафето и ми нареди:

— Прочети това!

Послушно изчетох един-два параграфа, след което оставих вестника и отпих от кафето.

— Шегата настрана, но точно сега с удоволствие, бих разменил всички интервюта на новоизбрания кмет О’Брайън — публикувани и непубликувани — плюс снимката на индианеца като притурка срещу една глътка уис…

— Не това, глупчо! — Тя посочи с пръст мястото. — Ето тук!

 

Секретарката на изобретателя убита в апартамента си

Намерено е надупченото от куршуми тяло на Джулия Улф

Полицията се опитва да открие работодателя й Клайд Уайнънт

„Късно следобед вчера е било намерено надупченото от куршуми тяло на Джулия Улф, лична секретарка на известния изобретател Клайд Уайнънт. Била открита в собствения си апартамент на Източна петдесет и четвърта улица №411 от мисис Кристиан Йоргенсен, бивша съпруга на изобретателя, отишла там с цел да научи настоящия адрес на бившия си съпруг.

Мисис Йоргенсен, която се е завърнала в понеделник след шестгодишен престой в Европа, заявила в полицията, че след като позвънила на вратата на убитата, дочула слаби стенания и веднага уведомила Мървин Холи — момчето, което карало асансьора и което от своя страна повикало домоуправителя Уолтър Мийни. Мис Улф била открита на пода на спалнята си с четири куршумени рани от пистолет калибър 32 в гърдите и починала, без да дойде в съзнание, преди пристигането на полицията и линейката.

Хърбърт Маколи, адвокатът на Уайнънт, казал на полицията, че за последен път бил видял изобретателя през октомври. Уайнънт му се обадил вчера по телефона и му назначил среща, на която не се явил. Той отрича категорично, че знае къде се намира клиентът му. Мис Улф според сведенията, получени от Маколи, е работила осем години като секретарка на изобретателя. Адвокатът също така казал, че нищо не му е известно за семейството на убитата и за личните й работи, поради което не е в състояние да хвърли светлина върху убийството й.

Огнестрелните рани не биха могли да бъдат нанесени от самата жертва, както твърди…“

 

 

Останалото беше обичайната полицейска информация.

— Мислиш ли, че той я е убил? — попита Нора, щом оставих за втори път вестника.

— Уайнънт ли? Не бих се учудил. Той е съвсем откачен.

— Ти познаваш ли я?

— Да. Какво ще кажеш за няколко капки спирт, че умирам…

— Как изглеждаше?

— Прилично. Освен че изглеждаше добре, беше много умна и изключително смела — а за да живееш с онзи, това е крайно необходимо.

— Че тя живееше ли с него?

— Да. Искам чаша уиски, моля те! Поне живееха заедно, когато ги познавах.

— Защо не закусиш преди това? Беше ли влюбена в него, или просто въпрос на служба?

— Не знам. Много е рано за закуска.

Щом Нора отвори вратата, за да излезе, кучето нахълта в стаята, скочи с предните си крака върху леглото и завря муцуна в лицето ми. Взех да го милвам по главата и се опитах да си спомня какво ми беше казал някога Уайнънт — нещо за кучетата и жените. Не беше виц и не можех да се сетя какво точно беше; само знаех, че е много важно да си го спомня.

Нора се върна с две чаши и нов въпрос:

— А той как изглежда?

— Много висок — над метър и осемдесет — и е най-кльощавият човек, когото съм виждал. Вече трябва да наближава петдесетте, макар че още тогава, навремето, косата му беше почти бяла. Вечно е обрасъл, неподстриган, мустакът му е проскубан, гризе си ноктите.

Трябваше да бутна кучето настрана, за да стигна чашата си.

— Звучи прекрасно. Какво си работил за него?

— Негов бивш служител го беше обвинил, че му е откраднал нещо като идея или изобретение, не знам точно. Казваше се Роузуотър. Опитваше се да изнуди Уайнънт за пари, като заплашваше Да го застреля, да му взриви къщата, да му отвлече децата, да пререже гърлото на жена му и какво ли не още. Така и не го хванахме — явно го бяхме стреснали и подплашили. Във всеки случай заплахите престанаха и повече нищо не се случи.

Нора спря да пие, за да попита:

— А Уайнънт беше ли го ограбил наистина?

— Хайде стига. Утре е Коледа — опитай се да мислиш добри неща за себеподобните си.