Гео Нешев
Бялото мълчание (7)

Инфарктни пътища

В широко лоно

понесе чернокрилата страшна нощ

първородното яйчице.

От яйчицето във вихъра на летящите

години се появи

сладострастният Ерос.

Той се свърза с мъглата и тъмата

в бездните на Тартар…

И гнездо си сви и в началото цялото наше птиче племе излюпи…

(Из „Птици“ от Аристофан)

Твърде образни, но изпълнени с тайнственост и мистика са представите на древните хора за зараждащия се живот. Разбира се, ние ще простим наивитета на нашите предци, но не можем да не се преклонни пред упоритостта на човешкия разум, който от незапомнени времена се стреми да разгадае тайната на своето зараждане.

В наше време науката отдавна е дала отговор на този въпрос. Разкрита е тайната и а наследствеността. Нещо повече — с колосални крачки вървят опитите за нейното моделиране. Днес ние задаваме въпроса: „Възможно ли е създаването на живи същества по поръчка?“ За тази цел ще ви отведем в една лаборатория, при един български изследовател. Неговите опити се простират все още само върху определен кръг експериментални животни, но това е първата крачка.

Висока, сводеста стая, апарати и лабораторни маси. На една от тях е седнал изследователят. Очите му са впити в окулярите на оптичния уред, а ръцете с вещина на познавач работят със сложния микроманипулатор. Да погледнем и ние през окулярите! Отначало не виждаме нищо, белезникава мъгла, но постепенно нагласяваме микровинта и пред нас се разкрива картината на великото тайнство на живота — развитието на един току-що създаден зародиш. В този момент ръцете на изследователя внимателно капват върху него една капка от особена течност и пред погледите на изумения наблюдател настъпват необичайни промени в наблюдаването. Капят необичайните капки от приспособлението на учения. Цели 16 години продължава този процес и под тяхното въздействие се излюпват земноводни с 2–3 глави, раждат се зайци с по-големи крака или глава, с по-голямо тегло, по-малко черва и т.н. Бихме казали, по поръчка! Но каква е тайната на тези капки, в какво се състои тяхното вълшебство?…

Проблемът за зародишното развитие занимава учения още по време на неговото студентство — 1946 година, но едва през 1954 година идва първият успех. Вълнува го проблемът кога започва да се формира в зародиша дадена структура и кои са факторите, които ръководят това формиране. И той успява за първи път да установи, че всяка минута от зародишното развитие се характеризира с появата на нови, тясно специфични за тази минута ембрионални вещества. Под тяхното влияние в точно определено време (и това е новото и оригиналното) се формират отделни части от зародиша. Така например на десетата минута от зародишното развитие се отделят точно определени вещества със строго определено действие. Те не влияят върху зародиша в стадий на развитие след десетата минута, но ако попаднат в клетките на по-млади зародиши, блокират развитието им и зародишите умират. Това е толкова странно и необичайно, че първата мисъл е дали няма някаква грешка, дали това не са някакви вторични продукти? Необходими са стотици контролни опити, за да се разбере, че грешка няма. Тогава за първи път в науката се появява едно ново понятие — стадийни онтогенини. Веднага обаче възниква втори въпрос, какво представляват тези онтогенини?

Опитите на изследователя установяват, че съществуват два вида онтогенини: специфични токсични онтогенини (които предизвикват израждания) и специфични стимулиращи онтогенини (които предизвикват или засилват растежа на отделен орган). Те се различават химически помежду си. Все пак биохимичният анализ е показал, че са нискомолекулярни белтъци, свързани най-често с рибонуклеиновите киселини. И ето още едно световно откритие на нашия учен — онтогенините свидетелствуват, че не само дезоксирибонуклеиновата киселина е носител на наследствените белези, както се смяташе до този момент. От месец юни целият световен печат коментира голямата научна сензация на британския учен д-р Шпигелман, че противно на досегашното схващане рибонуклеиновата киселина служи като матрица за изграждането на дезоксирибонуклеиновата киселина. Целият научен свят е удивен и възхитен от това откритие, което разкрива големи перспективи. Добре, но още през 1961 година българският учен публикува в авторитетното международно списание „Експериенция“, че онтогенините (за които казахме, че са белтъци, свързани с рибонуклеиновата киселина) се включват в строежа на дезоксирибонуклеиновага киселина! И какво мислите, че нашата преса гръмна и разнесе по света българското откритие, че ученият бе награден и признат? Нищо подобно. Едно писмо уведоми английското кралско научно дружество за нашето откритие, авторът му бе единственият българин, допуснат от организационния му комитет да изнесе свое съобщение пред Седмия световен конгрес по биохимия в Токио през 1967 г., и вторият българин, комуто най-авторитетното съветско научно списание „Известия Академии наук СССР“ публикува статия през 1965 година. И толкова.

Но какво все пак представляват тези онтогенини? Те упражняват своето влияние върху генетичния апарат и в строго определени моменти и по специфичен начин въздействуват върху хромозомните дезоксирибонуклеинова и рибонуклеинова киселина. Въз основа на своя 16-годишен труд ученият е успял да създаде т.нар. онтогенинограма — своеобразна таблица, в която е посочено кой онтогенин в коя минута (засега само до стотния час!) от зародишното развитие и в коя част от зародиша какви промени предизвиква. Не е ли това една решителна крачка към бъдещето, когато ще можем да създаваме организми с желан пол, ще се изменят злокачествено увредените клетки и т.н.? Разбира се, всичко това са само мечти, но постигнатото не е малко — един българин бе изпреварил Шпигелман по отношение на „основната догма“ в биологията — включването на рибонуклеиновата киселина като матрица на дезоксирибонуклеиновата киселина.

Ученият е старши научният сътрудник от Висшия военномедицински институт в София и преподавател по биохимия на развитието в Софийския държавен университет д-р Георги Русев.

Нарочно не се спирам на неговите многобройни публикации в най-авторитетните световни научни списания, участията му в конгреси, цитирането му от страна на всепризнати авторитети. Не зная обаче дали някой у нас го цитира. Защото д-р Русев е скромен човек, както всички онези, които оставят следи в науката, следи, по които се движи човешкият прогрес. Такива хора, за разлика от празнодумците, са за уважение, въпреки мълчанието им. Защото нашата наука има нужда от такива хора, които могат да я изведат на кръстопътя на световните открития!…

Нещо като послепис

Горния очерк публикувах във вестник „Народна младеж“. Посрещна се с интерес. Това бе през лятото на 1970 година. И аз (тогава работех във Висшия военномедицински институт) като всички останали заминах на почивка. Един прекрасен ден пристигна настръхнала телефонограма. Прекратява ми се отпуската, веднага да се върна в София, за да дам обяснения за публикувания очерк. Какво се беше случило? Тогавашното ръководство на ВВМИ е лицето на доцент Ат. Хаджиниколов (временно изпълняващ длъжността началник) не само не знае нищо за опитите и постиженията на д-р Русев, не само не му осигурява истински условия за работа, но не може да се помири с мисълта, че за него се пише във вестник. И от кого? От друг служител на института. Да се прекъсне отпуската на писача и да бъде наказан, а на фантаста, който се осмелява да твърди противно на общоприетото, да му се „свият сармите“.

Разбира се, в „Народна младеж“ не се изплашиха. Ето част от официалното писмо, което получи ръководството на ВВМИ:

„Редакцията на вестник «Народна младеж» не е съгласна с възраженията, съдържащи се в писмото на полк. доц. Хаджиниколов и в изложението на ръководството на ВВМИ. Редакцията на вестника смята, че изпълнява стриктно постановленията на партията и правителството за популяризиране успехите на българската наука и довеждането им до знанието на обикновените трудови хора. Нещо повече. Ние сме радостни, че успяхме за първи път да съобщим за откритията на д-р Русев. Ние смятаме, че в дните, когато западният печат гърми и рекламира откритията на д-р Шпигелман, вестник «Народна младеж» съобщи пред световната и нашата общественост, че в социалистическа България социалистически учен е изпреварил д-р Шпигелман и има открития на световно ниво. Ето защо ние оставаме крайно изненадани от писмото на полк. доц. Хаджиниколов и от изложението на ръководството на ВВМИ, което би трябвало да се гордее, че има в института такъв учен като д-р Русев… Ние не можем да удовлетворим молбата ви за отпечатване в нашия вестник на вашето становище-отговор, тъй като не съществуват сериозни основания за това!“

Оттогава д-р Русев не разказва за своите опити. И затова аз не мога да отговоря на въпроса какво стана по-нататък с онтогенините. Не случайно председателят на БАН акад. Ангел Балевски каза веднъж, че пътят към откритията съвпада с пътя към инфаркта…