Гео Нешев
Бялото мълчание (6)

Завръщане сред хората

Мнозина казват: мълчанието е злато. Добре, но ако е за цял живот?… Светът на мълчанието не може да възбуди други чувства, освен състрадание към тези, които са обречени да живеят в него. Състрадание и желание да им помогнем…

— Ас… ште гго… во… рря! — едно съвсем младо момиче се усмихваше свенливо от болничното легло и упорито повтаряше (не, по-скоро се мъчеше да повтаря) този израз, конто му доставяше видима радост.

— Да, ти ще говориш. Само трябва упорито да се учиш. — Младата, облечена в бяла престилка жена, която седеше до леглото на момичето, приятелски му се усмихна.

— Хайде да започнем отначало. Кажи сега какво виждаш на тази картина?

— Кра-ва.

— Така, много добре, крава. А какво прави кравата?

Миг тишина и две очи грейнаха, за да изпреварят все още трудноразбираемия отговор. Но все пак отговор!

— Ппа… есе.

— Браво. А сега можеш ли да кажеш какво виждаш на тази снимка?

Пред очите на болното момиче се появиха картинки с хора и животни, появиха се и цветни кубчета, които то трябваше да подреди по установен модел. Появи се един мъничък свят, едно умалено копие на всекидневието, което малката пациентка трябваше да възприеме в съзнанието си и да отрази в словесна реч. А облечената в бяло жена все така и се усмихваше, помагаше и задаваше въпроси — един път, десет пъти, сто пъти. Аз не бих издържал на нейно място…

Не бива да мислите, че болното момиче е взето от фантастичния свят на приказките. Не, то съществува и това, което разбрах, бе работен момент от всекидневието на лабораторията по речеви разстройства към клиниката по нервни болести в ИСУЛ. Тази лаборатория подпомага възстановяването на речта на хора, които са я загубили по една или друга причина.

Известно е, че човешкият мозък притежава редица механизми и функционално-динамични взаимоотношения между различните си области, които представляват анатомо-физиологичната основа на човешката реч. В него съществуват области, специализирани предимно в осъществяването на тази сложна и специфична функция. При редица заболявания обаче се наблюдават особени състояния, при които болният наред с другите прояви на основното страдание губи възможност да поддържа речев контакт с околните си. Това увреждане може да бъде толкова тежко, че да унищожи напълно речта, или да бъде само частично. Болният да разбира чуждата реч, а сам да не може да говори или да страда и възможността за собствен говор.

Възстановяването на нарушените речеви функции изисква системна и продължителна работа с болния човек. Особено интензивна работа в тази област у нас се извършва в лабораторията по речеви разстройства към клиниката по нервни болести в ИСУЛ с ръководител проф. Георги Настев. Още през 1960 г. доц. П. Овчарова започва научни изследвания, за да може две години по-късно — вече с участието на д-р Р. Райчев и специалистката логопед Цв. Гелева — лабораторията да започне най-интензивна самостоятелна научноизследователска и лечебна дейност. Голяма част от основните принципи в работата й са разработени по примера на утвърдените вече методи на съветските учени, прилагани в СССР.

Логопедичната работа е строго индивидуална. Тя започва след щателно изследване на нарушената реч на болния, със специални тестове. Едва след това се съставя възстановителната програма и се пристъпва към осъществяването й. Стремежът е работата с пациента да се започне рано, наскоро след преживяването на мозъчния инцидент, довел до речевото разстройство. За всеки вид нарушение се прилагат различни индивидуални методи. Така при невъзможност на болния да говори отначало се възстановяват и автоматизират отделни звукове, след това отделни думи — названия на предмети и действия, които по-късно с много труд се формират в изречения. Особено се обръща внимание на приучването към граматически правилна реч. Успоредно с възстановяването на устната се работи и за възстановяване на писмената реч.

Обучението се провежда в курсове от около два месеца. През това време болният се занимава ежедневно с логопеда. Освен това изпълнява и определени „домашни“ задачи. При някои от формите на разстроена писмена реч в лабораторията се прилага собственият оригинален метод на обучение с т.нар. „грапави“ букви. При него, преди да започне писането (обикновено с лявата ръка), болният опипва с показалеца в посока на изписването буква с грапава повърхност, направена от стъклена хартия. При някои са се получавали добри резултати още от първото занятие.

В лабораторията най-често се работи с болни, получили речеви разстройства вследствие на прекарани мозъчни кръвоизливи, както и след заболявания на съдовете на главния мозък и травми. Сега интересите на научните работници от лабораторията са насочени преди всичко към децата с напълно запазен интелект, но със закъсняло развитие на речта, четенето и писането.

Картинки, кубчета, играчки — един непретенциозен инвентар. Особено пък, когато става дума за научна лаборатория. И всяко действие, всяка дума се повтарят стотици пъти. Действително какви ли нерви имат и лекарите, и логопедът? Но целта тук е високоблагородна. Възстановяване на неоценимото богатство, наречено „реч“. А с това и завръщането на болните от света на мълчанието отново всред хората…