Ърл Стенли Гарднър
Наклонената свещ (12)

XII

Беше късно следобед, когато Дела Стрийт и Пери Мейсън излязоха от асансьора и закрачиха но дългия коридор. Когато минаваха покрай агенцията на Пол Дрейк, адвокатът отвори вратата, пъхна глава и се обърна към момичето при телефона.

— Дрейк тук ли е?

— Да, очаква ви.

— Помолете го да дойде в моята кантора. А вие какво нравите отново зад номератора, струва ми се, днес е свободният ви ден?

— Момичето, което работи в събота и неделя, се разболя от грип и ето че аз трябва да я замествам — и тя направи гримаса па неудоволствие. — Все пак мистър Дрейк ми обеща, че ще бъда свободна следващата неделя… А, ето го и него.

Вратата на една от стаите се отвори и Дрейк се обади провлечено.

— Ха, Пери, стори ми се, че чух твоя глас. Здравей, Дела. Сега ли искаш да разговаряме, Пери?

— Ъхъ.

— Добре, тръгвам с теб. Ще бъда в кантората на мистър Мейсън, ако има нещо, Френсис. Знаеш нерегистрирания му номер, нали?

— Да.

— Отклонявай всякакви повиквания с изключение па тези, които се отнасят до проучванията на Мейсън. За тях ме свързвай веднага.

Дрейк пристъпи до Дела и я улови под ръка.

— Защо не поискаш по-висока заплата, Дела? Моите момичета работят пет дни седмично при седемчасов работен ден.

— Да, разбрахме това, Френсис току-що ни го обясни. Мейсън отключи кабинета си и влязоха.

— Има новини около убийството, Пери — каза Дрейк. — Спомняш си входа на кабината, който е заснет на едно от фотокопията?

— Да, та какво за този вход?

— Патологът, който е извършил аутопсията, счита, че Милфийлд може да е получил фаталното нараняване при удар върху обкования с мед повдигнат праг на вратата.

— С други думи, може да е намерил смъртта си и в юмручен бой? Това ще промени постановката на обвинението от предумишлено в убийство без умисъл.

— Разбира се, ще зависи от съда. Полицията ще държи за предумишлено убийство. Това другото е само вероятност, разбираш ли? То…

Телефонът върху бюрото на адвоката зазвъня остро.

— По-добре се обади ти, Пол. Вероятно Френсис иска да ти предаде нещо.

Дрейк се обади, заслуша се внимателно за около две минути и накрая каза:

— Добре, кажи му да чака там при телефона до пет минути. — После постави телефонната слушалка върху вилката и се обърна към Мейсън.

— Моите хора са открили Дж. С. Ласинг, човека, който е наел двойната вила в мотела. Моето момче го е забелязало, когато е паркирал пред аптеката, от която се обажда. Счита, че може да получи от Ласинг писмени сведения.

— Какво е заявил той? — в гласа на Мейсън звучеше възбуда.

— Ласинг живее на 6842, Авеню Ла Бреа, Колтън. Да го проследим беше дребна работа, защото бе разместил две от числата на автомобилния си номер, когато го е регистрирал в мотела. Мнозина постъпват така, даже и в момента когато гледат числата. Могат да ги разместят и когато се опитват да си припомнят някой номер…

— Зная, зная — прекъсна го Мейсън.

— Искам да се спра на друго — наблегна Дрейк. — Дали това е станало случайно или не? Както и да е, но той потвърждава историята на Бърбанк. Твърди, че компанията се е състояла от четири души и допуска, че по-късно може да са дошли още двама. Не съобщава никакви имена.

— Та твоят човек може да вземе писмени доказания от него?

— Счита, че може. Казал на Ласинг да го чака вън в колата си. Все пак има нещо, което ме тревожи. Защо ми позвъни, преди да се е опитал да вземе сведенията от него? Ласинг между другото е споменал, че компанията се е разотишла веднага в събота следобед. Това не би съвпаднало с твоята теория за времето, нали Пери?

— Не. Явно Бърбанк не е напуснал мотела преди 16:00 или 17:00. Вземи веднага по телефона твоя човек и го накарай да научи повече по-този пункт от елемента време.

Дрейк набра телефонния номер на своята агенция и се разпореди:

— Позвъни на Ал, Френсис, и му кажи, че трябва да разбере повече относно времето, преди да се е опитал да вземе писмени показания от Ласинг. Да телефонира веднага, щом узнае това.

Дрейк остави телефона и се обърна към Мейсън. Едва бе отворил уста и телефонът иззвъня отново. Дела отговори на повикването.

— Да… да, мис Стрийт е на телефона… Момент само, почакайте така.

Тя покри с длан микрофона и се обърна към Мейсън.

— Карол Бърбанк. Намира се на Юниън Търминъл. Интересува се дали сте открил нещо ново.

Адвокатът направи нетърпелив жест.

— Кажи й, че очакваме важен телефонен разговор. Нека чака там. Да ти даде номер на телефон, където можем да я повикаме. Веднага след като освободим линията, искам да я попитам къде е баща й и за какво е посещавал в петък следобед Франк Палермо. Чакай, не й казвай това. Вземи само номера, на който ще я намерим, и освобождавай бързо линията.

Дела изпълни тези разпореждания и затвори телефона.

Всички зачакаха в напрегнато мълчание и след по-малко от минута отново се разнесе телефонен звън. Дела пое слушалката.

— Един момент, Френсис — и я подаде на Пол Дрейк.

— Ало — обади се той — да, Френсис… ах дявол! Гледай, не можеш ли да го прехвърлиш направо тук? Ще ми спестиш време… добре, дай го… Ох, ало, Ал… тъкмо това ми каза и Френсис… Какво точно се случи?

Известно време мина в тишина, а после Дрейк каза:

— Почакай малко, ще предам това. Дръж линията! — и се обърна към Мейсън.

— Ал казва, че е оставил Ласинг накъм в колата, докато ни телефонира. Нали ме чу, че му наредих да се навърта около телефона за около пет минути и той чакал там. Когато Френсис го повикала и му казала да разпита по-точно за времето, той излязъл, но Ласинг го нямало вече.

— Избягал? — изръмжа Мейсън.

— Не. Ченгетата го спипали.

— Сигурен ли е Ал в това?

— Да. Едно хлапе му разказало, че дошли някакви хора с кола, на която имало червен прожектор и шестоъгълна звезда отстрани. От нея изскочил един, отишъл направо при Ласинг и след кратък разговор измъкнал внезапно чифт белезници, вкопчил китките му и…

— Белезници!? — удиви се Мейсън.

— Ал предава, че така му казало хлапето.

— Нареди на Ал да изчезва оттам — бързо!

— Добре. Ал, връщай се в кантората, и то веднага! — разпореди Пол.

Мейсън започна да кръстосва кантората, като постепенно ускоряваше крачките си.

Не мога да си обясня как… — промълви Дрейк.

— Чакай! — гласът на Мейсън бе рязък. — Остави ме да помисля!

В продължение на две-три минути гой обхожда кантората и изведнъж се извъртя към Пол Дрейк.

— Имаш ли някоя жена, добър оперативен работник, на която можеш да се довериш?

— За каква цел? За груба работа, за нежна, миловидна или…

— Не. Някоя, която да може да придружава жена от висшето общество по всяко време. Да не я изпуска от поглед ден и нощ.

— Зная такова момиче, но ще ми трябва известно време, за да се свържа с нея.

— Колко време?

— О… може би четири или пет часа, възможно и по-рано.

— Налага ни се да уредим това много по-скоро — заклати нетърпеливо глава Мейсън.

— Разполагам с една жена, Пери, която… Не, Пери, не вярвам тя…

— Проклятие, та няма да умуваме цяла нощ!

— Не може ли аз? — предложи Дела Стрийт. Мейсън се извърна и се втренчи замислено в нея.

— Да, ти можеш и, струва ми се, ти ще трябва да свършиш това.

— Какво е то?

— Когато напущаш кантората — започна Мейсън, — бъди абсолютно сигурна, че никой не те е проследил. Смени няколко автобуса, а после вземи някое такси. Кажи на шофьора, че не искаш зад себе си опашка. Той ще знае какво да стори.

Секретарката кимна едва забележимо.

— Когато установиш съвсем сигурно, че никой не е по дирите ти, стигни по най-краткия път до Юниън Търминъл. Намери Карол Бърбанк. Кажи й да не поставя никакви въпроси, а и ти не й давай никаква информация. Отведи я в хотел Уудридж. Управителят е наш познат. Ще уредя с него всичко, докато вие пристигнете. Регистрирай се под собственото си име, също и Карол, но за нея впиши само инициалите й. С други думи, ако второто й име е Ани, впиши само К. А. Бърбанк. Това ще звучи като име на тежък бизнесмен и едва ли като на жена, разбираш, нали?

Дела Стрийт кимна отново.

— Наеми две стаи с обща баня. В стаята ти ще има две легла. След като се настаниш и момчето, донесло багажа ти, излезе, премести Карол с вещите й при себе си, като заключиш банята откъм нейната стая. Дръж Карол постоянно под око ида не се отделя от теб.

— За колко време?

— Докато ти се обадя. Скрий я от контакт със света и я дръж така.

Дела влезе в дрешника, постави шапката си и взе палтото си.

— Не ми харесва това, Пери — намеси се Пол Дрейк.

— Нито на мен — отвърна троснато Мейсън. — По дяволите! Ако само ти би могъл да намериш някаква подходяща жена, която…

— Разбери ме, Пери! Днес не можеш току-така да откриеш някаква жена за отговорна работа. Аз съм късметлия, че изобщо имам на разположение оперативни работници, жени…

Дела Стрийт се насочи към вратата, засуети се за миг и отправи въпросителен поглед към шефа си.

— Е, добре?

— Тръгвай, Дела — помаха с ръка Мейсън, — и успех!