Ърл Стенли Гарднър
Наклонената свещ (1)

I

Пери Мейсън влезе в своята кантора и отвори вратата на частния си кабинет, като се усмихна на Дела Стрийт, която обираше праха по бюрото му със загрижеността на предана секретарка.

— Добро утро, шефе! — поздрави тя.

Мейсън пристъпи бавно към дрешника и остави шапката си, после приближи бюрото и се вгледа в кореспонденцията, сортирана изкусно в три отделни купчини. Върху първата бе прикрепено листче с надпис: „Може да се прочете, но не се налага отговор“. Втората бе означена: „Трябва да се прочете, но може да се отговори, без да е нужна вашата диктовка“. Листчето върху третата купчина, обемаща около половин дузина писма, гласеше: „Трябва да се прочете и се отговори лично от вас“.

Дела Стрийт влезе в секретарската си стая, свързана с частния кабинет на адвоката, и прибра четката за бърсане на прах в едно от чекмеджетата на бюрото. Върнала се при Мейсън, тя седна и приготви стенографски бележник.

Мейсън се залови с писмата, изискващи личното му внимание, прочете първото, спря за малко, погледна през прозореца и с очи, зареяни в безоблачното южно калифорнийско небе, произнесе:

— Днес е петък, Дела, нали?

Тя кимна и насочи молив към бележника.

— Защо — запита изведнъж Мейсън — убийците неизменно биват екзекутирани в петък?

— Вероятно понеже се счита за нещастие да се започне пътешествие в петък.

— Точно така, но това е варварска привичка. Трябва да дадем на убиеца възможност да поеме пътя си за онзи свят в по-приличен ден.

— Всички останали хора умират в петък така, както и във всеки друг ден. Защо убийците трябва да бъдат изключение?

— Дела — и Мейсън насочи поглед към нея, — много бързо се превръщаш в груба реалистка, а идвало ли ти е някога на ум, че това може да подтикне работата ни към рутинност?

— Тук, в тази кантора да навлезе рутинност? Това е последното нещо, което би ми дошло на ум! — отговори Дела.

Адвокатът посочи вратите, зад които се намираха библиотеката и приемната.

— Отвъд тези врати тече ежедневна привична активност. Зад свързващата уредба в приемната нашата Герти превключва разговорите ни, записва имената, адресите и професиите на клиентите и приема пристигналите. В съседното помещение Джексън върши работата си със сериозно смръщени вежди. Той е така пропит до дън душа от правни знания, че се вълнува много повече от една на място казана юридическа фраза, отколкото от всичко друго на света. Твърдите постулати на законите са обгърнали така живота му, че той не може да преустрои себе си в нищо друго. Той…

На вратата откъм библиотеката се почука. Мейсън отбеляза:

— Това ще е доказателство А на току-що изложеното от мен — самият Джексън. Влез!

На прага се появи Джексън. Мършавата му фигура изглеждаше някак си превита под тежестта на достойнството, което той придаваше на израза си. Лицето му, тънко и остро, прорязано от бръчки на строга вглъбеност, излагаше на показ дълъг нос и решителна уста с тънки устни, чиито ъгли бяха започнали да се спускат рязко надолу. Две дълбоки бразди започваха отстрани на ноздрите му и заобикаляха устата, но челото бе гладко, изразяващо тихо спокойствие и увереност.

Достатъчно обременен с юридическите си проблеми, за да губи време с „добро утро“ и тем подобни, той започна направо:

— Имам пред себе си много объркан случай и едва ли ще мога сам да се ориентирам, дали е правно допустимо да вървя по-нататък. Голям камион, притежание на Скийнър Хийлз Каракул Къмпани, превозващ каракулски овце, е спрял внезапно, като шофьорът е пропуснал да сигнализира. Движещата се зад него лека кола с водач Артър Биклър, който моли да поемем защитата му, е връхлетяла върху камиона и е претърпяла сериозни повреди.

— Освен Биклър в колата имало ли е друг човек?

— Да, жена му Сара Биклър.

— Предполагам — започна с усмивка коментара си Мейсън, — че е сигнализирал за намерението си да спре; че е видял в огледалото си кола, приближаваща с голяма скорост; че е видял как шофиращият е разговарял с жената, без даже да хвърли поглед върху пътя; че му е изсвирил няколко пъти с клаксона, махал отчаяно с ръка, а след това е сигнализирал и със задните светлини, опитвайки се да привлече вниманието на другия, че намалява скоростта, за да спре.

Джексън дори не се усмихна, докато се взираше със съсредоточеността на кукумявка през лещите на очилата си в своите бележки.

— Не точно така. Шофьорът настоява, че е дал сигнал и че е видял в огледалото бързо приближаваща се кола; че водачът й не е направил никакъв опит да спре, а направо се залепил о задната част на камиона. Не споменава нищо за това, че човекът зад волана на леката кола не е наблюдавал пътя пред себе си.

— Вероятно недостатъчно обигран водач на камион — смигна към Дела адвокатът.

— Най-чудното в тази ситуация се е развило по-късно — продължи невъзмутимо Джексън. — Двамата шофьори излезли навън. Започнали неизбежните в такива случаи взаимни обвинения и коментари. По едно време Артър Биклър измъкнал от джоба си бележник и си отбелязал написаното отстрани на камиона Скийнър Хийлз Каракул Къмпани. Никой не се е възпротивил на това.

— Защо пък някой да се противопоставя? — учуди се Мейсън.

— Тъкмо това е необикновеното — запримига объркано Джексън. — След това Биклър заобиколил камиона и си записал номера му. В този миг шофьорът посегнал и му казал: „Тая няма да я бъде!“, грабнал бележника и молива, пуснал ги в джоба си, седнал зад кормилото и си заминал.

— Има ли ранени? — запита Мейсън.

— Мисис Биклър е преживяла нервен шок.

— Намери ли в телефонния указател Скийнър Хийлз Каракул Къмпани?

— Не, и освен това няма декларирана такава фирма или пьк с подобно име.

— Добре. Нека Пол Дрейк се заеме веднага с тази работа. Местата, където се отглежда каракулска порода, не са много. Дрейк може да ги поогледа и да узнае, дали напоследък не са продавани каракулски овце, с оглед да бъдат доставени в райо-на на Скийнър Хийлз, или дали се знае нещо за тази компания. Не ще е толкова трудно да се влезе по дирите им.

— С този случай се изправяме пред всички неудобства, каквито представя транспортен инцидент от средна степен без наранявания — изтъкна Джексън. — На нашия клиент може да бъде отказано обезщетение въз основа на правилото, че по-задният трябва да си осигурява чист път. Също така стои и въпросът с пренебрегване нравилото да се окаже медицинска помощ. Съмнявам се някак…

— Не допускай мислите ти да се развиват в тази насока — прекъсна го Мейсън. — Колебаещият се адвокат не е полезен нито за себе си, нито за клиента. Ако в даден случай преценяваш, че имаш шансове, улавяй ги веднага.

— Добре. Тъй като включването на Пол Дрейк ще означава допълнителни разходи за издирвания, смятам, че предварително трябва да получа вашето разрешение за тях.

— Имате го.

След като Джексън изчезна зад вратата, Мейсън смигна весело на Дела Стрийт.

— Трябва да се съгласиш, че Джексън е малко консервативен.

— А нима всички адвокати не са такива? — попита скромно тя.

Мейсън изви въпросително вежди и Дела добави набързо:

— Твърде импулсивният адвокат може да се окаже опасен.

— Неприятното е, че предпазливият адвокат винаги затъва в навика. Вземи за пример Джексън. Умът му гъмжи от съмнения, дали е необходимо да продължи някое дело с пледиране за приемане на обстоятелствата или отказване от по-нататъшна борба. На него му липсва възможност да импровизира. Такъв човек осуетява всеки импулс. Липсва му въображение. Страхува се даже да мисли за случай, който не протича точно по всичките правила на изкуството. Такъв човек, когато се жени, жени се за вдовица. Той не може да апелира към женските емоции, ако не е убеден, че в предишния си житейски опит дадената жена не е проявявала такива. Основната му грижа е всяко негово начинание да бъде отразено в прецедент и…

Телефонът иззвъня. Мейсън кимна към Дела. Тя вдигна слушалката и след малко се обърна към шефа си.

— Герти пита дали ще можете да разговаряте с мистър Стийклън от адвокатската фирма Стийклън, Кроу и Роуз. Много настоявал да говори лично с вас.

— Кажи на Герти да ме свърже — посегна той към своя телефон. — Ало!

— С. В. Стийклън на телефона, мистър Мейсън, от фирмата Стийклън, Кроу и Роуз.

— Моля, мистър Стийклън!

— Мистър Мейсън, вие ли представлявате мистър Биклър — Артър Биклър? Малък транспортен инцидент.

— Да.

— По отношение на обезщетяването какви са претенциите на вашия клиент?

— Колко сте готови да заплатите вие?

— За компенсиране на всички засегнати моят клиент може да си позволи не повече от триста долара. — Тонът на Стийклън бе опипващ почвата.

— Вие представлявате Скийнър Хийлз Каракул Къмпани!

— Да.

— Ще ви се обадя по-късно.

— Обадете ми се колкото може по-скоро. Моят клиент желае да ликвидира този въпрос веднага.

Мейсън остави слушалката и се усмихна към секретарката си.

— Нещата като че ли се оправят, Дела. Повикай Джексън! След малко Дела и Джексън стояха пред Мейсън!

— Биклърови още ли са във вашия кабинет? — попита Мейсън.

— Да.

— Какви са техните претенции за пълно обезщетение?

— Не сме разисквали още този въпрос. Той счита, че повредите на колата не надминават двеста и петдесет долара.

— Какви са всъщност повредите?

— Ами… — произнесе колебливо Джексън — ако могат отделните части да се поправят, щетите не са толкова големи. Е, разбира се… във всеки случай двеста и петдесет долара е това, за което той претендира.

— А мисис Биклър? Какви са нейните претенции по отношение изживения нервен шок?

— Тя споменаваше за петстотин долара.

— Значи всичко седемстотин и петдесет, да?

— О, петстотин долара ще бъдат счетени за прилично обезщетение.

— Иди, поговори с тях и узнай, дали са съгласни на петстотин долара.

След около две минути Джексън докладва:

— Петстотин долара в брой са твърде приемливо обезщетение.

Мейсън вдигна телефона и се разпореди.

— Герти, свържи ме със С. В. Стийклън!

Получил връзка, Мейсън заговори:

— Разбрах, че положението е по-сериозно, отколкото предполагах в началото. Налице е не само повреда на имущество, но и тежък нервен шок у мисис Биклър и…

— Колко? — прекъсна го нетърпеливо Стийклън.

— Освен това — продължи Мейсън, — съществува съвсем грубо насилие върху правата на нашия клиент: открадване на…

— Колко желаят да получат?

— Две хиляди и петстотин долара.

— Какво?! — изпищя Стийклън.

— Чухте ме добре, нали? Следващия път не ме прекъсвайте, когато изреждам жалбите на клиента си.

— Та това е абсурд! Това е насилие! Това е извън всякакъв разум!

— Добре. Тълкувайте го, както си искате — и Мейсън постави незабавно слушалката на мястото й.

— Какво сте наумил?! — попита Джексън с ококорени очи. Мейсън сне часовника от китката си и го постави върху бюрото.

— Дай му на разположение пет минути. Те ще са достатъчни, за да се свърже с клиента си и да направи контрапредложение.

— Но как са разбрали в тази адвокатска фирма, че ние представляваме Биклърови?

— Вероятно са изпратили човек да ги търси в дома им и са разбрали от съседите, че са при нас… Как, по дяволите, мога да зная точно как са узнали, но същественото е, че са луди от желание да приключат незабавно и напълно със случая.

Мейсън наблюдаваше голямата стрелка на часовника. Телефонът иззвъня.

— Две минути и десет секунди — каза мило Мейсън и вдигна слушалката.

— Мистър Мейсън — гласът на Стийклън бе пресипнал от напрежение. — Свързах се с клиентите си. Считат, че исканията на потърпевшите са извън всякаква норма.

— Добре — отвърна весело Мейсън. — Ще заведем дело и ще видим какво пък считат съдебните заседатели. Ние…

— Но моите клиенти — прекъсна го боязливо Стийклън — са готови да предложат хиляда двеста и петдесет долара за пълна компенсация.

— Не струва! — отсече Мейсън.

— Вижте какво — удари го на молба Стийклън, — с оглед да приключим всичко по-бързо, аз ще поема отговорност да измоля още двеста и петдесет долара и да закръглим сумата на хиляда и петстотин.

— Мисис Биклър е понесла остър нервен шок.

— Надявам се, че не е нещо такова, което да не може да се излекува с малко повече пари — подметна саркастично Стийклън.

— Обиждате моя клиент — обвини го Мейсън. — Ето какво, Стийклън, кажете на вашите клиенти, че ако в срок от един час заплатят две хиляди в брой, готови сме да подпишем, че сме напълно обезщетени. Кога ще ми дадете отговор?

— За минутка само. Почакайте на телефона.

Мейсън чу заглушени гласове настрана от телефона, а след малко ясно и самия Стийклън.

— Много добре, мистър Мейсън. След тридесет минути един от моите хора ще бъде при вас с готов чек. Задръжте клиента си, моля. Ще донесе за подпис и документ, че всичко е уредено. Молим подписването да стане пред нотариуса.

Връщайки слушалката върху вилката, Мейсън се ухили на Джексън.

— Допускаш, Джексън, че съвестта трябва да ме мъчи, но аз не чувствувам нищо подобно.

Челото на младия човек се покри с бръчки.

— Не успях да разбера, как свършихте всичко това. През тези две минути и десет секунди изживях сто години.

— Почакай малко, Джексън. Струва ми се, неотдавна ставаше дума за Скийнър Хийлз. Не бяхме ли ангажирани в разрешаването на някакъв спор за право на собственост върху земя в този район?

Джексън поклати глава колебливо, но изведнъж се досети.

— Чакайте, да! Случаят на тази Кингман.

— Какъв бе този случай?

— Не си ли спомняте? Получихте молба от Адълейд Кингман. Възложихте ми да я разгледам. Влязох във връзка с молител ката и я посъветвах да заведе дело за доказване правото си на владение. Тя обаче нямала пари да води дела и аз предположих, че няма какво повече да се занимаваме с този въпрос.

— Я ми разкажи нещо по-подробно за нея.

Джексън се поизкашля важно — това бе характерното му предисловие при всяко негово изказване по правни проблеми:

— Адълейд Кингман има нотариален акт за притежание на около осемдесет акра земя от един хълм в района Скийнър Хийлз. Сключила е договор за продажба с някакъв овчар, на име Франк Палермо. Упоменатата в договора цена е петстотин долара. Земята всъщност не струва нищо особено, с изключение на няколко акра, подходящи за пасище. Досега Палермо не е платил нищо, но претендира, че земята е негова собственост поради някакви въображаеми нарушения на договора от страна на бедната жена. Палермо ползува тази земя от няколко години, бива облаган и плаща данъци за нея. Твърди, че е придобил правото на собственост поради факта, че ползува имота, плаща данъци, а също така и поради незаинтересоваността на предишната собственица към тази земя. По всичко личи, че е един от тези хитреци, които стават агресивни при всеки случай, когато не им се окаже достатъчна съпротива, за да придобият нещо с мошенически похвати.

— И Адълейд Кингман не е в състояние да заведе дело?

— Не е. Претърпяла е някакво нещастие, при което си е счупила крака, и сега лежи в една болница за бедни в Сан Франциско. Шестдесет и пет годишна е и практически не разполага с никакви материални средства. За нея е ясно, че при тези обстоятелства не може да започне никакво дело.

— Я поседни, Джексън, и нека помислим какво можем да сторим.

Джексън седна срещу шефа си от другата страна на бюрото.

— Какво мислиш, защо тази компания за каракулски кожи от Скийнър Хийлз проявява такава готовност да изплати толкова голямо обезщетение на Биклърови, и то с такава настойчивост за бързо ликвидиране на целия случай?

— Несъмнено са се изплашили от съдебно преследване, когато са научили за поведението на шофьора и как той е обсебил бележника и молива на Биклър.

Мейсън категорично поклати глава в знак на несъгласие.

— Станала е лека автомобилна катастрофа. Положително тя е докладвана в полицията. От противната страна не бе предприето нищо до 10:00 часа тази сутрин. Запомни добре момента, върху който наблягам, Джексън! Всичко започна след 10:00.

— Каква е връзката с този час?

— Върху това именно трябва да помислим. Какво е неговото значение?

— Това е времето, когато отварят банките — напомни Дела Стрийт.

— И времето, когато големите бизнесмени започват работа — добави Мейсън. — Да допуснем, че докладът за пътния инцидент е бил връчен на някой от по-дребните шефове. Той от своя страна го поставил върху бюрото на големия шеф. Прочел го в 10:00, големецът се е опитал да влезе във връзка с Биклърови, като е изпратил човек у дома им. Той пък открил, че те са се запътили към адвокат. Най-вероятно някой от съседите е съобщил името на адвоката и след това големецът е наредил на адвокатите си да приключат всичко веднага, без оглед на цената. Защо е цялото това бързане?

— Не мога да го разбера — поклати глава Джексън.

— Струва ми се, аз го разбирам. Дела, свържи се с Пол Дрейк от Детективска агенция Дрейк. Нареди му да проучи тази Скийнър Хийлз Каракул Къмпани; да се свърже с всички, които развъждат каракулски овце, и да разбере на кого продават животните. Нека издири всичко във връзка с тази компания и Най-вече откъде са дошли парите за обезщетяването на Биклър. Да се потруди да получи обратно бележника на Биклър. Да открие и номера на камиона, с който са били транспортирани овцете. Струва ми се, че този номер е ключовият факт в цялата ситуация.

Джексън изглеждаше някак замаян.

— Чувствувам се задължен да призная, че не мога да проследя хода на намеренията ви, мистър Мейсън — заяви той.

— Не се мъчи и да ги следваш — усмихна се адвокатът. — Аз самият не съм сигурен па този етап, какво точно възнамерявам. Ръководя се само от логични допускания. Позвъни на Адълейд Кингман. Кажи й да не се съгласява на никакви предложения и да не подписва нищо, докато не я посъветваме да върши това. Нека отправя всичките си въпроси към нас. Предай й също, че веднага ще я изведем от тази болница за бедни и ще я настаним в частна клиника, като се осигури за гледането й специална медицинска сестра. Погрижи се след това най-добрият ортопед па Сан Франциско още утре сутринта да бъде консултиран за по-нататъшното й лечение.

— И кой ще плаща всичко това? — погледна изумен Джексън.

— Ние ще плащаме — отвърна Мейсън.