Джани Родари
Луна на конец

Луната е твоята

приятелка кротка

тя излиза, детето ми,

със теб на разходка,

 

и когато вървиш,

приближава те, виж,

голяма и бяла,

а когато се спреш,

и нагоре се взреш,

тя също е спряла,

 

сякаш е кученце

бяло, послушно,

или е някакво

балонче въздушно,

 

което ти, мило,

където да ходиш,

на тънък конец

със тебе си водиш,

 

а вечер за пръстчето

си връзваш така, че

да виси чак до утрото

над твойто креватче.