Робърт Асприн
Митично подвеждане (13)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:

От огина, та в пламъка.

ШВЕДСКИЯТ МАЙСТОР ГОТВАЧ

За късмет сънната магия наистина се оказа толкова лесна за научаване, колкото бе обещал Аахз, и ние оставихме Грифин да дреме мирно в едни бурени край пътя.

Като предпазна мярка заобиколихме Вегас, за да влезем в града не откъм страната на Та-хоу. Упражнението излезе безсмислено. Всички вегасци бяха толкова заети със собствения си бизнес, че изобщо не ни забелязаха, да не говорим пък да обърнат внимание на посоката, от която идвахме.

— Страхотно е, казвам ти! — ликуваше Аахз, докато оглеждаше улиците, по които вървяхме. — Направо ще се влюбя в това измерение.

Военните занимания тук бяха същите като онези, дето бяхме наблюдавали в Та-хоу, само че сувенирите се изработваха в червено и бяло вместо в синьо и златисто. Започнах да се дивя дали някой някога действително ще се захване да воюва, или всички са прекалено ангажирани да правят пари.

— Я погледни това, Аахз! — възкликнах и посочих с ръка.

Там се бе събрала малка група, заслушана във висок гласовит оратор. От това, което дочух, протестите им бяха същите, както ония из Та-хоу: че задържането на информация от страна на правителството било в ущърб на букмейкърите.

— Аха. И? — завъртя врат моят ментор.

— Чудя се дали и те са букита — предположих.

— Има един начин да разберем — предложи Аахз.

Преди да успея да отговоря, той се примъкна до някакъв човек в края на тълпата и започна оживен диалог с него. Не ми оставаше друго занимание, освен да чакам… и да се безпокоя.

— Добри новини, момче — върна се най-подир первектът с грейнало лице.

— Кажи ми ги — настоях. — Точно в момента мога да използвам някоя и друга благоприятна вест.

— Дават три срещу едно против Та-хоу в предстоящата война.

Трябваше ми известно време, докато схвана, че цялата му информация се свежда до тази фаза.

— Туй ли било? — намръщих се. — Това ли са ти добрите новини? На мен пък ми изглежда, че здравата сме подценили военната мощ на Вегас.

— Успокой се, момче — с галещ глас каза Аахз. — Залогът е същият като онзи, дето в Та-хоу предлагат срещу вегасци. Местните букита винаги трябва да накланят везните в полза на родния отбор. Иначе никой няма да залага против тях.

Поклатих озадачен глава.

— Хубаво де, значи са наистина равностойни — свих рамене. — Все още не виждам откъде накъде това ще ни свърши полезна работа.

— Не виждаш? — натърти зеленият ментор. — Не разбираш ли, че организаторите на залозите действат независимо, вместо да са в комбина? Ако си изиграем правилно картите, бихме могли да извлечем яка печалба от тая каша.

Макар и да се ядосах, че в такъв момент Аахз може да мисли за пари, все пак се заинтригувах от неговите съображения. Искам да кажа, че в края на краищата той наистина ме обучаваше.

— Чрез залагане? — попитах. — Ами откъде ще знаем за коя страна да заложим?

— Не „за коя“, а срещу коя — обясни Аахз. — И освен това ще играем с еднакви суми и срещу двете страни.

Поразсъждавах над последното няколко минути, като непрекъснато кимах разбиращо, па сетне се предадох.

— Не загрявам — признах. — Ако обявим еднакви суми за — извинявай, против — двете страни, всичко, което ще постигнем, е да останем на нулата.

Люспестият яростно извъртя очи.

— Я помисли бе, момче — настоя. — При залагане три към едно на нас не ни остава нищо друго, освен да спечелим. Да речем, че сложим по хиляда срещу всеки отбор. Ако победи Та-хоу, плащаме хилядарка в Та-хоу и гушваме три хиляди във Вегас, като чистата ни печалба е два бона. Надделее ли Вегас, правим обратното и пак сме две хиляди на кяр.

— Планът не е лош — отсякох здравомислещо, — но виждам в него три недостатъка. Първо, липсва ни хилядарка, за да заложим…

— Можем да отскочим до Буна и да вземем — парира Аахз.

— Второ, не разполагаме с време…

— Надали ще ни отнеме толкова много — възрази менторът.

— Трето, ако нашата мисия успее, няма да има война.

Устата на Аахз се отвори за отговор и така си остана отворена и благословено мълчалива, докато той обмисляше моите аргументи.

— Тук те спипах, нали, господине? — ухилих се.

— Чудя се какви ли са залозите, че няма да има война — избуча демонът, хвърляйки пълен с копнеж поглед към тълпата букмейкъри.

— Хайде, Аахз — въздъхнах и смело го подръпнах за ръкава, — трябва да проучим за грабежа.

— Най-напред — сурово ме поправи той — следва да видим що за чешит е тази Маша.

Таях надежди, че е забравил, но пък и цялото това приключение не се характеризираше с феноменално добър късмет.

Тръгнахме из Вегас, като от време на време спирахме някого да питаме за посоката, и най-накрая стигнахме до обиталището на градския магьосник. Сградата не бе нищо особено, едва се вместваше в източната граница на полиса и излъчваше будещ любопитството букет от миризми.

— Не мяза много на свърталище на някой могъщ чародей, нали, Аахз? — отбелязах аз в стремежа си да понапомпам своята поувяхнала смелост.

— Спомни си къде живееше, когато се срещнахме за пръв път — сряза ме моят ментор, без да отлепя очи от постройката.

Спомних си. В сравнение с бараката от застъпващи се дъски с една-единствена стая, където за сефте бях започнал да уча магия с Гаркин, това сега изглеждаше същински дворец.

— Само дето не ми е ясно защо Маша се е разположила тук — продължи Аахз, говорейки колкото на себе си, толкова и на мен. — Ако е вярно онова, което Грифин разправяше, тя би могла да избере да действа от всяко място в града. Знаеш ли какво, момче? Би ли проверил за силови линии?

Послушно затворих клепачи и зашарих с ума си, дирейки онези невидими потоци от магическа енергия, от които хората в занаята черпят за свои собствени нужди. Не ми се наложи да търся дълго.

— Аахз! — ахнах. — Тука се пресичат четири… не, пет силови линии. Три във въздуха и две в земята.

— Така си и мислех — кимна невесело моят партньор. — Това кътче не е избрано случайно. Тя има предостатъчно енергия, стига да знае как да я използва.

— Но какво можем да направим, ако е толкоз могъща? — простенах.

— Успокой се, момче — усмихна се Аахз. — Нали си спомняш, че енергията е на разположение на всички? Ти умееш да черпиш от нея също тъй лесно, както и Маша.

— Вярно — рекох и се поуспокоих, ала не много. — Добре, какъв е нашият план?

— Право да ти кажа, не знам — призна той, а после се запъти към вратата. — Ще се наложи просто да караме по слух.

Тая фраза някак си раздрънка една камбанка в паметта ми.

— Чувай… ъ-ъ… Аахз — взех да запъвам, — като се сетя как се развиха нещата в Та-хоу, нека този път да караш по твоя слух. Става ли?

— Грабна ми думите от устата — ухили се первектът. — Само не забравяй да провериш аурата й незабавно, щом влезем вътре. Ще ни е от полза да узнаем дали е тукашна, или си имаме работа с вносен помагач.

След това вдигна ръка и започна да чука по вратата. Казвам „започна“, защото между второто и третото чукване дървеният правоъгълник се отвори с обезпокоителна скорост.

— Какво ис… охо, здра-авейте, момчета.

— Ти… а-а-а… ти ли си Маша, магьосницата? — заекна Аахз ошашавен и отстъпи крачка назад.

— А можеш ли да си представиш някого другиго, който да отговаря на описанието? — долетя в ответ гърлено изсмиване.

Права беше. Не бях виждал никой на Тупания — проклятие, в няколко измерения! — дето макар и малко да наподобява очерталата се в рамката на разтворената врата фигура. Маша бе огромна: ако не на височина, то на обиколка. Изпълваше отвора, та чак преливаше, пък вратата хич не беше тясна. Но пищността на зрелището се дължеше не само на размера. Да не бе одеянието й, човек би могъл да пропусне да я забележи като поредната дебела жена.

По цялата шир на приличащата на палатка рокля воюваха пурпур и зелено, а яркооранжевата й коса, увенчала едното й рамо с мръсни кичури, изобщо не способстваше за ранно задомяване. Ами украшенията! Маша носеше обици, пръстени и огърлици в количество, достатъчно за откриване на собствен магазин. Тя не беше кутията с мостри, тя беше всичката стока!

Нейното лице не бе нещо, за което да пишеш у дома — освен ако наистина си падаш по потискащи писма. Развалените зъби бяха рамкирани от месести напукани устни, а свинските й очички, надничащи от дълбините на многобройни бръчици, трудно се различаваха сред другите петна по кожата.

При моите пътувания съм срещал открояващи се с вида си жени, обаче магьосницата Маша обираше всички лаври, дъбове и буренаци.

— Момчета, вие само да се блещите ли сте дошли — запита привидението, — или мога да сторя нещо за вас?

— Ние… ъ-ъ-ъ… имаме нужда от помощ — успя да издума Аахз.

Не бях сигурен дали говори за нашата мисия, или за положението ни в момента, но и в двата случая го подкрепях от все сърце.

— Е, озовали сте се точно където е нужно — ухили се цинично Маша. — Влезте в моята приемна и ще обсъдим с какво разполагам, дето да ви трябва — и обратното.

Аахз я последва в сградата, без да ми остави друга възможност, освен да се помъкна след тях. Той обаче ме изненада, като леко се забави, за да потърси съвета ми.

— К’во ще речеш, момче? — изсъска.

— Може би „отблъскваща“? — предложих.

Това ми заработи още едно сръгване в ребрата.

— Имам предвид аурата. Какво става, бе, да не си забравил?

Всъщност наистина бях забравил. Ала сега, след като така мощно ми беше напомнено, на бърза ръка проверих за вълшебни излъчвания.

— Тя притежава — не, чакай малко… — поправих се. — Не е тя, ами бижутата й. Те са магически, но самата Маша не е.

— Тъй си и мислех — кимна Аахз. — Добре. Вече знаем с какво си имаме работа.

— А, така ли? — запитах.

— Тази жена е занаятчийка — бързешком обясни моят ментор. — Прави сурогатна магия със своите бижута. Съвсем различно от онова, на което те уча.

— Искаш да кажеш: смяташ, че мога да я победя в честен бой?

— Не съм казал такова нещо, Скийв — смъмри ме той. — Всичко зависи от това с какви бижута разполага, а съдейки по колекцията, която видях досега, разполага с много.

— Ох! — оклюмах аз. — Какво ще правим?

— Не се тревожи, момче — намигна Аахз. — Честният бой никога не е бил мой специалитет. Докато не разбере, че си магьосник, имаме голямо предимство.

Всякакви по-нататъшни въпроси, които бих могъл да задам, бяха забравени, защото междувременно бяхме стигнали до целта си. Понеже току-що бях напуснал жилището на Куигли, се оказах неподготвен за онуй, което Маша използваше за офис.

Да река, че беше спалня, ще бъде недооценяване. Това бе най-безвкусната сбирка от пискюли, възглавници и еротични статуи, които съм зървал извън Пазара на Дева. Цветовете крещяха и се биеха един с друг така, че се почудих дали пък магьосницата не е сляпа за тях, но в мига, в който тази мисъл ми дойде, аз я отхвърлих. Никой не би успял да подбере толкова много неподхождащи си багри по чиста случайност.

— Седнете, момчета — усмихна се Маша, като потъна в голямото колкото площад за паради легло. — Свалете си нещата и да почваме.

Целият ми живот премина пред очите ми. Въпреки че тайно бях мечтал за кариера на кавалер, никога не си бях представял, че тя ще потръгне така! Иначе може би щях да стана монах.

Дори Аахз при всичкия му огромен опит се намери в чудо.

— Ами всъщност — възрази — ние нямаме много време…

— Не ме разбрахте — раздвижи Маша въздуха с масивната си длан. — Исках да кажа, да си махнете маскировките.

— Маскировките? — избрътвих аз и преглътнах с мъка.

В отговор тя вдигна лявата си ръка и изпъна показалец, за да видим. Третият — не, беше четвъртият — пръстен примигваше в яркопурпурно.

— Тази малка играчка подсказва, че сте не само магьосници, но и дегизирани — ухили се дебеланата. — А аз съм дружелюбна като всеки друг, обаче обичам да знам с кого си имам работа. Всъщност настоявам!

Докато говореше, вратата зад нас се тресна и заключи с отчетливо изщракване.

Дотук с нашето голямо предимство.