Робърт Асприн
Митично подвеждане (26)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА:

Ако не можеш да победиш честно, просто победи!

Ю. С. ГРАНТ

Налагаше се да отбележим няколко точки, а за да го сторим, трябваше да овладеем топката.

Тази мисъл не ми излизаше от мозъка, докато се подреждахме повторно. Така или иначе нямаше да успеем, без да вземем черната топка. Когато изсвирването прозвуча, аз вече бях готов за това. Пресегнах се с ума си и я накарах да прелети в обятията ми. Преди обаче нашият отбор да съумее да се скупчи около мен, свирката прозвуча отново и тупанът с раираната туника се затърча към нас, размахвайки ръце.

— Сега пък какво има? — изръмжа Аахз. Сетне високо подвикна: — К’во не е наред, реф?

— Постъпи контестация — осведоми го реферът. — Вашите противници казват, че използвате магия.

— И какво от туй? — възрази моят ментор. — Срещу това няма никакво правило.

— Е, да, официално няма — призна онзи, — но от доста време съществува джентълменско споразумение.

— Ние не сме джентълмени — захили се Аахз. — Така че се разкарай от пътя ни и ни остави да играем.

— Ама щом вие можете да използвате магия, значи и вашите съперници могат — не се предаваше раираната туника.

— Да използват — озъби се демонът от Перв. — Почвай играта.

Налетя ме моментно вдъхновение.

— Чакай малко, Аахз — обадих се. — Господине, ние сме съгласни срещу нас да се употребява магия, ако — и само ако — магьосниците я правят вътре в игрището.

— Какво? — примигна реферът.

— Добре го чу — иззлорадства Аахз. — Ако вашите чародеи се включат в отборите и си получават цицините, както става при нашия, те са напълно свободни да използват всички умения и способности, които могат да вкарат на игрището със себе си. Иначе нека си седят на скамейките заедно с кибиците и да си държат магията извън полето.

— Това ми се вижда честно — замислено кимна тупанът. — Ще осведомя другите тимове.

— Ще река — отбеляза Дружан, когато реферът се затърча обратно, — че туй беше малко късче ясно мислене.

— Великолепно тактически — изсумтя Злабрадва.

— От онзи вид командно мислене, което срази армията на Големия Юлий — гордо добави Гюс.

Махнах скромно с ръка, но вътре в себе си бях опиянен от похвалите.

— Какво ще кажете да си спестим поздравленията за след края на играта? — ледено предложи Аахз.

Наблюдението му беше неприятно точно. Все така между нас и края на състезанието предстоеше дълга битка, а другите отбори вече се строяваха, за да дадат най-доброто от себе си срещу нашите недодялани сили. В мрачно мълчание ние се заловихме за работа.

Няма да се мъча да правя хроника на този следобед разиграване по разиграване. Много неща от спектакъла се опитвам да забравя, макар понякога все още да скачам нощем, събуден от дълбок сън и цял в пот от спомена. Тупаните бяха корави и си владееха занаята. Единственото, което ги сдържаше, бе чистата енергия и ярост на моите съекипници плюс малко вдъхновена магия от вашия верен. Във всеки случай преди мачът да се издигне до върховите си моменти, станаха няколко инцидента, които ще бъде престъпна небрежност да пропусна в своя отчет.

Този следобед Глийп излезе от детската възраст.

Не знам от какво по-точно изкласяват драконите, но за моя любимец помъдряването дойде с първото разиграване. Изчезна игривостта, която бе довела до падането ми в началото. Нейде в своя озадачаващ мозък Глийп бе премислил нещата и стигнал до заключението, че имаме да вършим някаква сериозна работа.

Аз, разбира се, не подозирах това. Когато топката влетя в ръцете ми, разчитах на защитата на собствения си отбор. За нещастие нашите противници бяха предвидили ситуацията и съответно планирали действията си. По трима играчи се скупчиха пред Аахз и Дружан и си заработиха невероятен пердах само и само да им попречат да ми се притекат на помощ. Двамината ездачи се втурнаха към мен.

Забелязах наближаването им и се паникьосах. Имам предвид, че котката беше по-бърза от нас, а бръмбарът изглеждаше неуязвим. Трескаво се огледах накъде да избягам. Оказа се, че е нямало за какво да се безпокоя.

Вместо да офейка, Глийп остана на място, като заплашително сниши глава. Щом котката се приготви да скочи, моят любимец пусна в лицето й огнена струя, опърли й мустаците и я накара да си седне на задника.

Бях толкова изумен, че забравих да наблюдавам другия звяр, приближаващ ни по фланга. Не и Глийп. Опашката му се размаха като камшик, за да пресрещне бронираната заплаха. Чу се звук сякаш от голяма църковна камбана и бръмбарът спря движението си напред, започвайки безцелно да броди в кръг.

— Браво, Глийп! — поздравих го аз и закрепих за миг топката на гърба му, та да мога да го потупам отстрани.

Това беше грешка. В момента, в който престанах да държа черната топка, някакъв от тупаните подскочи високо. Явно искаше да я грабне от мястото, където я бях поставил. Успя. Замахнах по нахала със сопата, но той рипна вляво и аз не уцелих. За негова беда отскокът му го докара в обсега на Дружан. Тролът разгъна като змия една от дългите си ръце над рамото на нещастника, хвана го за главата и с все сила го шибна в земята.

— Голям Хрупан улавя — викна той и ми намигна.

Онзи с топката не помръдна от мястото си и хората с носилките отново се втурнаха на игрището. От началото на играта редицата състезатели край страничната линия се бе скъсила значително. В случай че не сте забелязали, на полето нещата бяха доста груби.

— Кажи ми, че не съм видял това — поиска Аахз, като дойде до мен.

— Ъ-ъ-ъ… опита на Дружан да вземе топката или как Глийп спря двамата ездачи? — запитах невинно.

— Говоря за това как ти им даде топката — остро ме поправи моят ментор. — Тъкмо драконът свърши работата вместо нас, и ти започваш…

— Наистина ли мислиш, че е свършил добра работа? — прекъснах го нетърпеливо. — Винаги съм казвал, че Глийп има големи заложби.

— Не сменяй темата — изръмжа Аахз. — Всъщност ти…

— Хайде, вие двамата — обади се Гюс. — Играта продължава.

— Трябва да вървя — махнах с длан, като насочих любимеца си по-далеч от моя пръскащ слюнки от яд учител. — Ще разговаряме след мача.

Защитата ни най-накрая се втвърди и ние почнахме да раздаваме страхотни наказания на всеки тупан, който бе достатъчно глупав да се устреми към нашата врата с топка в ръцете. Дори се изхитрихме да отбележим няколко точки, макар че за да го направим, потрябва малко помощ от скийвска магия.

Първата точка, която реализирахме, беше срещу Вегас. Това бе вариант на първоначалното Аахзово предложение за „Разделяй и владей“. Топката беше притежание на вегасци и те се придвижваха по игрището, когато някъде в средата му ние се врязахме в тях. В съответствие с инструкциите ми аз изчаках схватката да стане съвсем напечена и после използвах магия за преобразяване, като промених външния вид на Гюс така, че той заприлича на един от тахойските играчи барабар с шипа на шлема. Понеже беше предупреден от по-рано, промяната изобщо не го стресна. Вместо това гаргойлът взе да танцува наоколо, размахвайки диво ръце.

— Насам! — разкрещя се той. — Свободен съм! Подай насам!

Играчът с топката тичаше отчаяно на зигзаг, а Аахз го следваше по петите. Онзи видя съюзник в удобно за отбелязване на точка положение и му подаде черната топка, без да забавя бяг. Гюс я прегърна и хукна към вратата на Вегас.

— Измама!

Първият вик дойде откъм Дружан, но вегаските състезатели бързо го подеха. Пришпорвани от възмущение, те се хвърлиха върху играчите на Та-хоу, които миг по-рано бяха техни съюзници. Тахойците бяха съвсем разбираемо изненадани, ала реагираха гъвкаво, като се защитиха и същевременно направиха блок на гаргойла.

Вегаският „замък“ бе излязъл напред в полето, когато играта се обърка, но се стегна, щом Гюс се втурна към него. Единственият преследвач, озовал се достатъчно близо, за да влиза в сметката, беше Дружан, а той сякаш възнамеряваше да помете носителя на топката изотзад. В критичния момент обаче нашият мина покрай гаргойла и се блъсна в бранителя. Така Гюс отбеляза точка, без да бъде докоснат.

— Сега е нула на едно на едно! — заликувах аз.

— Преди да си се отдал твърде много на ликуване — посъветва ме Аахз, — по-добре направи нещо за това.

Погледнах натам, накъдето сочеше пръстът му, и разбрах, че по трибуните са започнали сбивания. Изглежда, запалянковците си падаха по измамите не повече от играчите.

За да избягна голямо кръвопролитие, щом Гюс се върна при нас, премахнах маскировката му. За няколко секунди феновете и противниковите отбори проумяха, че са били прецакани. Враждебните действия между съперничещите си фракции моментално се прекратиха. Вместо това те съсредоточиха чувствата си върху нас. Страхотно.

Номерът със смяната на униформата се оказа ефективен, обаче при създаденото повишено внимание у противниците бях съвсем сигурен, че втори път той няма да мине.

Особено горд съм с нашия следващ гол, защото идеята беше моя от начало до край. Аз я измислих и изпълних без помощта или консултацията на своите съотборници. Разбира се, сама по себе си тя причини известни проблеми… но май започнах да избързвам.

Идеята ми хрумна малко след като сопата ми се строши. Бях замахнал по топката, когато един от тахойските състезатели някак намести главата си на пътя й. Отнесоха го край страничната линия, ала аз останах с две парчета от нещо, което някога беше доста добра тояга. Докато очаквахме играта да се поднови, открих, че пак се дивя на големината на нашите противници и ми се ще да бяхме имали по-едри играчи на своя страна. Съобразих — прекалено късно, уви, — че когато се появихме, бих могъл да използвам магии за преобразяване, за да моделирам отбора ни по-едричък. Сега съперниците вече знаеха колко големи, или нека бъда по-точен, колко малки сме ние, така че тоя номер нямаше да свърши работа.

Бях започнал да се мъмря сам за това недоглеждане и ето че ме осени. Щом една магия може да ни направи да изглеждаме по-масивни, тя е в състояние да ни помогне да изглеждаме и по-дребни. Туй вече беше добра посока, но не съвсем. Ако някой от нас или всички ние „изчезнехме“, нашите противници веднага щяха да забележат. Имахме нужда от примамка.

Заоглеждах двете парчета от счупената тояга, които държах. Навремето, когато се биехме срещу Големия Юлий, веднъж използвах един фокус. Тогава това бе ход, породен от отчаяние. Разбира се, и сега не можеше да се каже, че се разхождаме спокойно насам-натам.

— Подайте ми топката! — викнах на моите съотборници. — Хрумна ми интересна идея.

— Каква идея? — запита Аахз.

— Просто ми подай топката — срязах го в отговор аз.

Не исках да бъда груб с него, но за да успее този план да проработи, се нуждаех от цялата си концентрация, а наддумването с первекта не ми помагаше.

Като затворих клепачи, се заех да черпя и фокусирам енергия. Същевременно почнах да формирам необходимите образи в своя ум.

— Вдигни си главата, момче! — кресна Аахз с неочаквана настойчивост.

Очите ми се ококориха, и ето и топката. Не бях толкова готов, колкото ми се щеше, ала часът бе настъпил и трябваше да опитам.

Ще изложа с подробности какво се случи след това, за да можете да оцените колко голямо бе моето постижение. В реално време то ми отне не повече от едно мигване на клепача. Като пуснах половинките на тоягата, аз улових топката. После направих две магии паралелно (всъщност четири, но не обичам да се хваля).

С първата намалих образите на Глийп и на себе си, докато ние станахме само по няколко инча високи. С втората пък промених вида на двете парчета от тоягата, тъй че те започнаха да изглеждат като репродукции едно към едно на самия мен, яхнал моя любимец.

Щом постигнах тези неща, използвах останалата ми енергия да прелетя и двама ни към вратата на Та-хоу. Точно така, казах „да прелетя“. Дори и в умаления ни вариант държах да се движим доста над главите на нашите противници.

Въпросният полет изискваше много усилия. Толкова много, че фактически не бях в състояние да оживя образите, които изоставихме зад нас. Това го бях схванал, преди да тръгнем, но си направих сметката, че внезапно обездвижилите се мишени ще послужат само за отклоняване на вниманието от същинската ни атака.

Изглежда, номерът проработи. Никой не ни се изпречи, докато стигнахме вратата на Та-хоу. Сетне моето палаво чувство за хумор взе връх над собственика си. Приземих се на една ръка разстояние от вратаря и премахнах нашите маскировки.

— Бау! — изревах.

На изненадания играч трябва да му се е сторило, че сме се появили изневиделица от въздуха. В миг опитът, придобит от продължилото му цял живот обучение, го напусна и той припадна.

Тогава с истински драматичен жест аз хвърлих топката във вратата.

Един на един на един! Равен резултат! Когато Глийп и моя милост се върнахме триумфално в нашия край на игрището, отборът беше странно смълчан.

— Защо са тия тъжни лица? — засмях се. — Вече ги стигнахме!

— Би трябвало да ни кажеш, че си подхванал някакъв гамбит — внимателно рече Гюс.

— Нямаше време. Освен това нищо лошо не се е случило.

— Туй не е съвсем точно — поправи ме Дружан и посочи към терена.

На мястото, където бях оставил парчетата от тоягата, лежаха цяла купчина тупани. Екипите с носилките трескаво измъкваха телата и ги отнасяха навън.

— Опита се да защити теб… или онова, за което си мислеше, че си ти — язвително отбеляза Злабрадва.

— Какво…

И тогава видях за какво говореха. Най-отдолу в основата на купчината беше Аахз. Той не помръдваше.