Робърт Асприн
Митично подвеждане (14)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:

Ако не можеш да ги смаеш с ловкост, шашардисай ги с дрънканици.

Проф. X. ХИЛ

Последва дълъг мълчалив момент на смразена неподвижност. Сетне Аахз се обърна към мен с преувеличено повдигане на раменете.

— Ех — въздъхна, — тази дама май ни заби в земята. Да ти кажа, срещу техниката не се рита. Тя никога не допуска грешки.

Замалко да не забележа смигването му, а дори и тогава не схванах веднага какво цели.

— С твое разрешение, скъпа лейди… — и като отмери един полупоклон към Маша, започна да прави грациозни пасове с ръка във въздуха пред себе си.

Много се озадачих. Той беше загубил всичките си чародейки способности още когато… После загрях. Дебеланата си мислеше, че и двамата сме магьосници! Аахз се стараеше да поддържа заблудата й и би могъл да се справи съвсем успешно — стига аз да се поразмърдам и да подпомогна изпълнението му.

Затворих колкото се може по-незабелязано очи и се хванах на работа, за да отстраня маскировката му.

— Перверт! — израдва се Маша, отдавайки дължимото на моето постижение. — Просто да не повярваш. Макар иначе да ходеше доста смешно за един тупан.

— Фактически — ловко я поправи Аахз — като жител на Перв аз предпочитам да бъда наричан первект^[1].

— Не ми пука как си се наричаш — намигна му мръснишки тя. — Повече ме интересува как действаш.

Тъкмо взех да се наслаждавам на притеснението на моя учител и Маша обърна вниманието си към мен.

— Ами ти, готин? — насмете ме. — Не приказваш много; я да видим к’во криеш.

Овладях един порив да се вкопча в дрехите си и наместо туй се заех с възстановяването на обичайната си външност.

— Бунак — и при това млад — обяви дамата, като килна встрани глава, докато ме изучаваше. — Добре, няма значение. Когато старата Маша се оправи с теб, вече… а, я виж ти!

Очите й изведнъж се ококориха и погледът й се застрелка ту към Аахз, ту към моя милост.

— Бунак, който пътува заедно с перверт… твойто име случайно да е Скийв?

— Чувала ли си за мен? — примигнах аз, същевременно стреснат и поласкан.

— Дали съм чувала за теб? — разсмя се тя. — Последния път, когато отскочих накъм Пазара, всички само за теб приказваха.

— Наистина ли? И какво разправяха? — подканих я.

— Ами говори се, че си събрал отбор от шестима и си го използвал да спреш цяла армия. Това е най-ефективната употреба на човешка сила от векове насам.

— Всъщност бяха осем, ако броиш Глийп и Бърфърт — признах скромно.

— Кои? — сбърчи нос Маша.

— Един дракон и един саламандър — обясних. — Предприятието беше толкоз успешно, че ми се ще всеки участник да си получи заслуженото.

— Много почтено от твоя страна — изхриптя одобрително дебеланата. — Повечето типове от занаята, които познавам, се опитват да заграбят всичката слава, щом плановете им успеят, и споменават помощниците само ако имат нужда от някой, дето да го обвинят за провала.

— Е, щом познаваш наш Скийв — усмихна се Аахз, като се намърда с лакти в разговора, — тогава сигурно се досещаш и кой съм аз?

— Право да ти кажа, не знам — сви рамене Маша. — Чух, че с тях е бил и някакъв хлевоуст перверт, но никой не му упомена името.

— О, нима? — запита менторът, показвайки подозрително голям брой зъби. — Хлевоуст перверт, а? И от кого точно го чу?

— Ммм… в такъв случай — намесих се бързо — позволи ми да ти представя моя приятел и колега Аахз.

— Аахз? — повтори дамата с повдигнати вежди. — Като онзи…

— Нищо общо — увери я той.

— Аха — кимна Маша.

— Ще имаш ли нещо против да се почерпя с малко вино? — полюбопитства наставникът ми, като направи величествен жест към юзчето с алено питие на близката маса. — Беше дълго и сухо пътуване.

Този път бях готов и тайно излевитирах гарафата в очакващата я ръка. Мисълта да го ядосам, оставяйки виното на място, изобщо не ми дойде наум. Все още бяхме натясно и всичко, което можехме да сторим, за да не позволим на домакинята да възстанови равновесието си, беше добре дошло.

— Така-а… и какво правят двама такива големи играчи като вас на Тупания? — блъвна Маша, докато полягаше назад връз копринените си възглавници. — Нали не сте се наточили за моята работа, а, момчета?

Хрумна ми, че всички щатни магьосници, които срещах, споделяха една обща параноя: че ще си изгубят поста.

— Уверявам те — бързо вметна Аахз, — последното нещо, което можем да си наумим, е да ти отмъкнем службата. Ако не друго, няма да покрием физическите.

Насмалко да запитам „Физическите какви?“, но се възпрях. Словесните закачки са стихията на Аахз и в момента задачата ми беше да му оставя поле за действие.

— С ласкателства можеш да се оправиш с всичко — захихика одобрително Маша, — освен с пряк въпрос, а ти още не си отвърнал на моя. Щом не търсите работа, какво ви води насам?

Въпроса си го биваше, ала за щастие люспестият имаше готов отговор.

— Просто малка ваканция — излъга — и отскочихме на Тупания, за да развъртим част от парите си в хазарта.

— Така ли? — начумери се Маша. — Но Голямата игра приключи.

— Голямата игра! — изсумтя Аахз. — Ще ти кажа направо. Ние не познаваме достатъчно зрелищните спортове, та да залагаме на тях, обаче познаваме войните — а чухме, че при вас се мъти една. Смятам, че ако не успеем да заложим по-интелигентно от някоя тайфа селяндури, които от петстотин години не са виждали война, заслужаваме да си загубим мангизите.

— Това обяснява какво правите на Тупания — кимна замислено магьосницата, — но не ми казва нищо за това какво правите тук, като „тук“ означава „в моя офис“. И как въобще мога да ви бъда от полза?

— Готов съм да ти дам твърде многозначителен отговор — ухили се самодоволно Аахз, — ала истината е, че търсим информация. От наша гледна точка магията може да наклони везните в тази война към едната или към другата страна. Бихме оценили високо малко вътрешни сведения по въпроса какво участие очакваш да вземеш в събитията и дали прогнозираш затруднения с опозицията.

— С опозицията ли? Имаш предвид магьосника на Та-хоу? — тя отметна глава назад и се разсмя. — Момчета, аз ви гарантирам, че съм способна да се справя с този… как му беше името… Куигли… с една ръка. Разбира се, при положение че тая ръка е въоръжена с няколко от моите играчки.

Разшава пръсти, за да илюстрира думите си, и разноцветните й пръстени засвяткаха и затанцуваха като злонамерена дъга.

— За война това е чудесно — реагира Аахз. — Но как ще бъде тук, в града? Какво например ще попречи на тахойците да си откраднат обратно Трофея преди военните действия?

— О, аз разположих няколко джаджи в Трофейния център, дето ще изпържат всекиго, който се опита да го свие — особено пък ако реши да използва магия. Поотделно взети, всяка от тях би могла да не сработи, но така, както съм ги свързала, обезвреждането на една-единствена означава да се задейства друга. Никой не може да отмъкне някъде тоз Трофей без мое позволение.

— Звучи добре — усмихна се зеленият ментор, макар да забелязах, че усмивката му е малко нещо насилена. — Почти невероятно е работите да тръгнат на зле, докато имаш пълен контрол над охраната на статуята.

— Контролът не е пълен — поправи го Маша. — Когато е на парад, за нея отговаря армията.

— Парад? — изтърсих аз. — Какъв парад?

— О, веднъж дневно разнасят Трофея по улиците, за да поддържат въодушевлението на хората. Човек си мисли, че ще им писне, но засега, щом само го зърнат, всички писват като откачени.

— Доколкото схващам, той има военен ескорт — отбеляза Аахз.

— Ти майтапиш ли се? Когато го заразнасят из улиците, пол’вината армия се повлича подире му. Струва ми се, че прекарват повече време в ескортиране на Трофея, отколкото в упражнения за войната.

— Разбирам — промърмори моят ментор. — Е, предполагам, че това обяснява всичко, дето искахме да узнаем. Трябва да потегляме.

Преди обаче да успее да помръдне, Маша се озова на ръба на леглото и докопа крака му.

— Защо си се разбързал? — измърка тя. — Маша няма ли да получи нищо в замяна на своята информация?

— Всъщност — рече Аахз, борейки се да издърпа крака си — има нещичко, което знам, че ще оцениш.

— Сигурна съм, че имаш — усмихна се дебеланата и се притисна по-плътно до него.

— Ти научи ли, че Куигли е призовал един демон, който да му помага?

— Той какво?

Маша пусна бедрото на первекта и седна права досущ свещ.

— Точно така — кимна Аахз, като ловко се отдръпна вън от обсега й. — Ако съдим по чутото, Куигли го държи пленник в работилницата си. Не мога да си представя каквато и да било друга причина, освен да планира да го ползва във войната.

— Демон, а? — промълви Маша, гледайки отнесено стената насреща. — Тъй, тъй, направо да не повярваш. Не съм мислела, че този Куигли става за нещо. Въобще да си чувал за неговите способности?

— Нищо конкретно — призна Аахз, — но не смятам, че ще призове някого, който да е по-слаб от него.

— Вярно — съгласи се нашата домакиня. — Е, би трябвало да съм в състояние да се справя и с двамата.

Разпознах тона на гласа й. Звучеше също като моя, когато се опитвах да се самоубедя, че мога да изляза наглава с някой от Аахзовите планове.

— Знаеш ли какво, Маша — възкликна наставникът ми, сякаш мисълта го бе споходила току-що, — истина е, че се предполага да сме във ваканция, ала в случая може би ще успеем да ти помогнем.

— Ще го направите ли? — запита нетърпеливо тя.

— Е, на нас ни е най-изгодно да заложим пари на войната — усмихна се Аахз. — Иначе не бихме се включили. Както стоят нещата обаче, смятам, че ще можем да отмъкнем демона от Куигли или поне да го неутрализираме, така че той изобщо да не му съдейства.

— Ще го сторите заради мен? Като услуга? — удиви се Маша.

— Разбира се — замахна с ръка моят ментор. — Само не се учудвай на нищо от това, дето вършим, и каквото и да решиш да правиш, не се опитвай да се противопоставяш на който и да е от нашите ходове. Не ми се ще да давам никакви гаранции, но мисля, че ще успеем да го изработим. Ако се получи, просто помни, че някой ден ти пък ще ни дължиш услуга.

Всеки, който познава Аахз, незабавно би заподозрял нещо, щом той му предложи каквато и да било помощ. За късмет Маша не познаваше Аахз и когато ни махна на прощаване от вратата, изглеждаше изпълнена едновременно с желание и с благодарност.

— Е, момче — ухили се люспестият и ме шляпна по гърба, — не е лошо като за един следобед, ако мога да се изразя така. Не само че проучихме противника, но и го неутрализирахме. Голямата лоша Маша няма да тръгне срещу нас, независимо какво правим, от страх да не наруши плановете ни против Куигли.

Тъй като, преди да се появим отново на улицата, аз бях възстановил маскировките ни, шляпването на Аахз не ме уцели по гърба — отгоре на всичко ударът излезе по-силен, отколкото, сигурен съм, бе замислен. Общо взето, това с нищо не подобри моето и бездруго черно настроение.

— Разбира се, сър — изръмжах. — Като се изключи една дребна подробност.

— И каква е тя?

— Не можем да откраднем Танда от Куигли, защото той ще си изгуби работата, а ние обещахме да не правим нещо което да застраши положението му. Помниш ли?

— Скийв, Скийв — закикоти се моят учител, клатейки глава. — Аз нищо не съм пропуснал. Ти си този, който не е премислил подробностите.

— Добре — озъбих се. — Значи не схващам! Обясни ми.

— Ами, първо на първо, както току-що ти споменах, за известно време не ни се налага да се тревожим за Маша.

— Да, ама… — подхванах бързо, но той ме прекъсна.

— Второ на второ — продължи — казах „да го освободим или да го неутрализираме“. Ние обаче отсега знаем, че Куигли не се кани да използва Тананда във войната, тъй че дебелата Маша ще ни дължи една услуга, независимо дали ще сторим нещо, или не.

— Но нали уж ще спасяваме Тананда — запротестирах аз, — а това означава да откраднем Трофея?

— Точно така! — просия Аахз — Радвам се, че най-накрая загря.

— Ъ? — рекох умно.

— Значи не си загрял — въздъхна моят ментор. — Слушай, момче, мисията все още продължава. Ще свием Трофея.

— Но, сър, аз не мога да заобиколя капаните на Маша в Трофейния център.

— Разбира се, че не — съгласи се Аахз. — Ето защо ще го откраднем от парада.

— Парада? — удивих се. — Посред пладне и докато половината армия и целият град ни гледат?

— Естествено — повдигна рамене той. — Това е идеалната ситуация.

Помислих си, че или моето схващане за идеална ситуация е съвсем сбъркано, или первектът най-сетне е откачил.