Ърл Стенли Гарднър
Случаят с непорочната скитница (14)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Мейсън, който вървеше напред-назад из кабинета си, каза на Пол Дрейк:

— Дявол да го вземе, Пол, тази жена трябва да е някъде. Обзалагам се, че тя държи важен ключ към загадката. Между другото, чекът, който тя ми даде от банката в Индианаполис, беше фалшив. Обадих се на банката, за да взема адреса й. Тя няма сметка там. Никога не са чували за Лора Мейл Дейл.

— Не мога да я намеря — каза Дрейк. Мейсън отново закрачи в кабинета си.

— Какво стана с Вероника? — понита Дрейк.

— Тъкмо взе да става интересно и ни прекъснаха. Телефонът звънна. Мейсън грабна слушалката, извика „ало“ и чу гласа на Дела Стрийт, който каза:

— Наблюдавам през прозореца, шефе. Всички тръгнаха нанякъде. Вероника беше с чантата си и тръгна с полицейската кола.

— И никой не дойде да претърси жилището ти?

— Не още.

— Добре, Дела, дръж ме в течение. Ще бъда тук в кабинета известно време.

Мейсън затвори и каза:

— Всички са напуснали блока. Вероника е с тях. Повече няма да видим това маце, докато не го поставят на свидетелската скамейка.

— Какво ще правиш с Адисън? — попита Дрейк. — Той ще проговори ли?

— Не и преди да застане на свидетелската скамейка.

— Това усложнява нещата.

Мейсън кимна.

— Ще се опиташ ли да позабавиш нещата?

— Страхувам се, Пол. Не мога да разчитам дълго на Адисън. Той ще се срине, по един или по друг начин. Или ще получи нервно разстройство или ще забрави за предпазливостта и ще проговори.

— Какво ще стане ако проговори?

— В неговото положение, Пол, той не трябва да говори.

— Той не го е направил, нали?

— Не.

— Не може ли да каже истината?

— Не.

Телефонът звънна. Мейсън вдигна слушалката и каза:

— Ало… да, тук е.

Обърна се и каза:

— За теб е, Пол.

Дрейк взе телефона и каза:

— Ало — слуша известно време, след това каза, — Как така…? А, да… чакай малко, ще го взема… какво?… по дяволите!… свържи ме с него… ало, Франк… какво става?… кажи ми останалото. Добре. Стой там.

Дрейк затвори и каза на Мейсън.

— Това е странно.

— Кое?

— Полицията има друг свидетел, мъж, който живее на около половин миля разстояние от фермерската къща. Не вижда мястото оттам, където живее, но е знаел, че е било продадено. И вторник вечерта е чул шест изстрела от фермерската къща. Разбира се, Пери, все старата история. Когато чул експлозиите си помислил, че е мотора на някой камион, който е спрял на магистралата, но съпругата му настояла, че някой стреля. Така че той си записал часа.

— Колко е било?

— Точно девет без десет.

— Нещо за последователността на изстрелите?

— Да, първо е имало един изстрел, почти непосредствено след него втори, след това интервал от две-три секунди и после още четири.

Мейсън запали цигара, намръщено погледна пламъка преди да го изгаси.

— Още едно нещо — каза Дрейк. — Има една млада жена в универсалния магазин, миловидно хлапе, както разбирам, добре оформено и стилно. Едгар Ферел я е поканил да отиде до фермерската къща в петък вечер. Казал й, че ако отиде и си поговори с него ще означава много за нея. Обещал й да я повиши в работата.

— Петък вечер? — възкликна Мейсън.

— Точно така.

— Как се казва, Пол?

— Мърна Рали.

Мейсън каза:

— Искам да говоря с нея.

Дрейк поклати глава и каза:

— Няма начин, Пери. Говорила е с моя човек и след това е говорила с полицията. Полицията й е затворила устата. Не можеш да я накараш да говори по никакъв начин, но моят служител говорил с нея преди полицията. Сега пише доклад в канцеларията. Искаш ли да се видиш с него?

— И още как — рече Мейсън. Дрейк каза:

— Ще отида да го доведа. В моя кабинет е.

Той напусна канцеларията на Мейсън, тръгна надолу по коридора и се върна след няколко минути с представителен млад мъж, добре облечен, делови и който със сигурност се харесва на жените.

— Франк Съмървил — каза Дрейк. — Това е моят шейх. Давам му случаи, в които трябва да се интервюират впечатляващи млади жени. Накарах го да обиколи универсалния магазин като клиент. Просто да поклюкарства.

Дрейк кимна на Съмървил и каза:

— Разкажи му, Франк.

Съмървил направи характерен драматичен жест, прокарвайки дългите си подвижни пръсти през тъмната си, чуплива коса, която стоеше на естествени лъскави къдрици над челото му.

— Господин Дрейк ме инструктира да се разхождам из универсалния магазин, да купувам дреболии, да задавам въпроси и да се опитам да накарам момичетата да клюкарстват. Естествено аз обикалях и избирах щандове, на които нямаше много хора. Избягвах навалицата.

Мейсън кимна.

— Задавах дискретни въпроси — дали смъртта на Ферел, както беше съобщено във вестниците, бе причинила много промени и момичето на щанда за тоалетни принадлежности ми каза, че е по-добре да задам този въпрос на Мърна Рали на щанда за писалки и ми намигна многозначително.

Така че аз прекосих магазина и отидох до щанда за писалки, забелязах, че Мърна Рали е сладка червенокоска и се опитах да се подготвя.

— Какво се случи?

— Започнах да разглеждам писалките и бях доста взискателен клиент. Постоянно ги опитвах и докато ги опитвах започнах да говоря за това, което ставаше в магазина, питах я дали ще има промени и така нататък. Не ми е приятно да го кажа, но тя ме беше забелязала. Беше ме видяла на другите щандове и открито ме попита дали съм детектив. В друга ситуация бих се засмял и бих го отрекъл, но нещо в начина, по който тя го каза ме накара да мисля, че бих могъл да изкопча нещо от нея ако й кажа, че съм, и тя и без това вече го знаеше, така че й казах, че съм и след това тя си призна, че е размисляла и не е знаела дали да отиде в полицията или не, но тъй като бях детектив тя щеше да ми разкаже всичко.

— И какво беше то?

— Тя каза, че Ферел е отишъл при нея в понеделник сутринта и изглеждал изнервен. Винаги спирал на нейния щанд, за да прекара част от деня, а напоследък, както разбрах по-късно, станал и малко по-интимен, влизал зад щанда и поставял ръката си върху раменете й, след това я галел по гърба и потупвал по бедрата.

— Продължавай? — каза Мейсън. — Какво се е случило?

— Той е разговарял с нея известно време и я попитал дали би искала да се издигне и тя, естествено, му отвърнала, че иска. Тя си помислила, че той се опитва да се прави на женкар, но не била съвсем сигурна. Чудела се точно докъде трябва да стигне с него. И, както ми каза много искрено, се чудела докъде би стигнала.

— Тя харесвала ли го е?

— Очевидно не е означавал много за нея. Той е бил един от началниците. Тя е работила вече известно време и знае как стоят нещата. Майка й е била стара служителка в магазина, една от акционерите, починала преди няколко години и червенокосата е останала сама. Мисля, че се справя добре. Мисля, че е била готова да излъже Ферел стига той да достави стоката.

— А той как точно я е обиждал?

— Казал й е, че ще я направи началник личен състав и ще й даде голямо повишение на заплатата и че иска тя да бъде в провинциалната му къща в петък вечер, но без да казва никому нищо. Тя го попитала къде се намира къщата и той й нарисувал карта.

— В теб ли е картата?

— Не. Беше в мен. Мърна ми я даде, но преди да тръгна трябваше да й кажа, че не съм детектив от полицията, че съм частен детектив, а тя е едно хитро малко дяволче. Накара ме да й върна картата. Щеше да се свърже с полицията и не искаше да им казва, че първо е говорила с частен детектив. При създалите се обстоятелства аз сметнах, че е по-добре да оставим нещата така. Но хвърлих доста подробен поглед върху картата. Мисля, че тя казва истината.

— Какво те кара да мислиш така?

— Много неща. Там има хартия, върху която клиентите могат да изпробват писалките и тази карта беше нарисувана върху такава хартия. Погледнах водния знак, за да съм сигурен, а също така и почерка не беше дамски, беше написано така, както Ферел би го написал. Той е бил счетоводител, а цифрите бяха много чисто написани.

— Какви цифри?

— Разстоянията. Той й беше дал разстоянието от магазина, беше й показал къде да завие, дори беше отбелязал едно място, което показва дървения мост над пресъхналото корито.

— И й е казал да бъде там петък вечер?

— Точно така.

— В колко часа?

— Между девет и десет.

— Тя не си ли е помислила, че това е доста късно?

Съмървил се усмихна и каза:

— Онова маце не можеш да го избудалкаш. Тя знае как стоят нещата. Било й е ясно, че няма да стане началник личен състав без да се отплати.

Ферел е бил на около тридесет и една, тя е на около двадесет и две. Щяла е да го залови сериозно ако е имало полза. Не мисля, че е имала чувства към него, но той е хлътнал по нея и това й е харесало. Останалите момичета забелязали, че Ферел винаги спирал на нейния щанд и — е, нали знаеш, тя е знаела, че той бил един от големите шефове и естествено му се е подмазвала.

— Страшно интересно — каза Мейсън, — но не ми е ясно.

— Ето нещо, което ще помогне. Жената, която ръководи личен състав, сега е Мъртъл С. Нортръп и винаги е поддържала Джон Адисън. Тя боготвори земята под краката на Адисън и мисли, че той е най-умният служител на света. Тя е на около четиридесет и пет, Адисън е на четиридесет и осем. Очевидно не е много хубава, но е много делова. Ферел не я обичал. Тя е била там много преди Ферел, още когато баща му е бил съдружник на Адисън. Между другото тя е ковчежник на организацията.

Мейсън подскочи:

— Как ли не!

— Точно така, присъства на всички събрания. Притежава най-много акции от дребните акционери. Мисля, че доста си е падала по бащата на Ферел, но ненавиждала малкия.

Мейсън се намръщи:

— И Ферел е мислел да я изгони?

— Е, обещал е на това червенокосо маце нейната работа. Но мацката е била скептична, защото е знаела, че Ферел не може да уволни Нортръп. Адисън отговаря за по-голямата част от личния състав. Ферел прави графики и анализира таблици. Говори се, че са пълен фарс. Той е работил там пет години и е прекарал повечето от това време в правене на таблици и бизнес-прогнози и из магазина се говори, че нито една прогноза не е била вярна.

— С много от служителите ли си разговарял?

— Да. Мисля, че се престарах. Червенокосата ме забеляза и други може да са ме забелязали. Чух много слухове и мисля, че приключих.

— Какво стана с червенокосата?

— Обади се на полицията. Измъкнаха я тихомълком. Мисля, че няма да можеш да говориш с нея.

Мейсън каза раздразнено:

— Не ме оставят да работя. Грабват хората, които може да знаят нещо и ги отстраняват.

— Точно така правят — каза Дрейк.

— Мога ли да ви помогна с нещо друго? — попита Съмървил.

— Мисля, че не — каза Мейсън.

— Изготви доклад — му каза Дрейк. — Направи го изчерпателен. Напиши всичко, което можеш да си спомниш, всяка малка подробност, без значение колко е малка. Може да измислиш нещо дребно, което ще бъде от значение.

Когато Съмървил излезе от кабинета Мейсън каза:

— Късно е, но ще опитам. Взе телефона и каза:

— Гърти, искам да говоря с госпожица Мъртъл С. Нортръп от магазина на Адисън. Ако не е там разбери къде мога да я открия.

Мейсън постави слушалката на място. Дрейк каза на Мейсън.

— Ще направиш ли постъпки за бързо разглеждане на делото?

Мейсън кимна.

— Какво друго?

— Твоят човек ще трябва да разкаже доста правдоподобна история, иначе общественото мнение ще се настрои против него. Не можеш още дълго да задържаш нещата.

— Знам — каза Мейсън.

— Знае ли какво да говори, Пери?

— Не.

— Ще знае ли, когато започне делото?

— Не.

— Кога ще знае?

— Когато застане на свидетелската скамейка — каза Мейсън.

Телефонът звънна. Гласът на Гърти, който беше сладък и равномерен, каза:

— Госпожа Нортръп е заминала на почивка вчера. Никой в магазина не знае как може да се свържем с нея.

— Защо наблегна на „госпожа“?

— Така ми го казаха, господин Мейсън. Аз попитах за госпожица Нортръп и момичето каза, че госпожа Нортръп е заминала на почивка.

— Опитай се да намериш домашния й телефон, Гърти.

— Намерих го. Никой не отговаря.

Мейсън затвори телефона и се обърна към Дрейк.

— На почивка е и вероятно няма да знае нищо.

Дрейк каза:

— Нещо не е ясно, Пери. Ферел трябва да е използвал същата въдица, за да улови червенокосата.

Мейсън кимна:

— Но защо е искал това момиче да отиде там в петък?

Дрейк се усмихна:

— Вероятно вторник и четвъртък са били вече заети.

— Възможно е. Бих искал да разговарям с червенокосата, когато полицията я пусне отново на свобода.

— Сега ще ти кажа какво ще направиш. Според всички разкази Лора Мейл Дейл държи ресторант в някакъв град в Индиана на около петдесет мили от Индианаполис. Този разказ ми се струва достоверен. Това е част от миналото на Вероника, което тя е разказала на Адисън, когато я е качил в колата си. Произношението и поведението на момичето подкрепят това. Вероятно ще намериш архиви на ресторанти в докладите на Щатската здравна комисия или в градската документация или нещо подобно. Накарай твоите хора да се заемат и да започнат да претърсват всички тези градове близо до Индианаполис. Намерете ресторанта, разберете кой е съдържателя и вероятно тогава ще можете да разберете адреса й там. И ако е в ресторанта, кажи на твоите хора да я качат в самолета и да я доведат тук. Можем да използваме фалшивия чек, ако е необходимо. Не пестете средства. Искам да се действа бързо.

— Защо е толкова важно, Пери? — попита Дрейк.

— Бих искал да знам отговора на това, Пол. Наречи го интуиция, но хайде да погледнем фактите. Адисън е качил Вероника на определено място. Това става непосредствено след убийството на Ферел. Нейните показания ще разпънат Адисън на кръст. Затова ако има нещо фалшиво около Вероника, то би помогнало на Адисън. И така, Вероника казва, че е имала неприятности с някакъв женкар. Звучи убедително и обяснява присъствието й. Но Вероника стига до града и бива задържана за скитничество час след като се настанява в хотелската си стая. Можеш да говориш колкото щеш за глупостта на полицаите, Пол, но Вероника трябва да им е съдействала по някакъв начин, за да се озове в пандиза. Защо е искала да бъде арестувана?

— Изнудване? — попита Дрейк.

— Засега това е отговорила. Това я прави съучастничка на Ерик Хансел, но ако това е картинката, са нямали нужда от майка. И все пак майката се появява и ми казва, че Вероника била на осемнадесет.

— Вероятно са възнамерявали да използват майката в случай, че планът със скитничеството се провали — каза Дрейк.

— Възможно е. Искам да говоря с майката и искам да го направя преди полицията. Знаеш ли, Пол, цялата работа може да не е била толкова случайна, колкото изглежда. Вероника може да е била примамка за Адисън. Хансел може нарочно да се е целил в едър дивеч… Намери ми тази майка. Трябва ми. Провери съдружниците на Хансел, провери досието му и се заеми с това бързо!