Теодор Драйзер
Финансист (61)

МАГИЧЕСКИЯТ КРИСТАЛ

Ако по онова време сте имали склонност към мистика и прорицателство, ако сте участвали в някое от ония тайни общества, посветили се на предсказания, на заклинания, на тълкувания на сънища с помощта на вълшебна чаша или кристално кълбо, вероятно бихте могли да проникнете в тайнствените им глъбини и да видите низ от събития, свързани с двамата наши герои, които изглеждат толкова щастливи. В изпаренията от гърнетата на орисниците, в сияйните недра на кристала биха се появили градове, градове, градове, би преминало шествието на един изумителен свят от великолепни къщи, карети, скъпоценности й красота, свят, дълбоко оскърбен от всемогъществото на един властелин и кипящ от гняв срещу сила, с която не може да се пребори; биха се появили огромни зали с безценни картини, несравним по великолепието си дворец, милиони хора, които под всичко това четат едно-единствено име.

И мъка, мъка, мъка!

Трите орисници, посрещнали някога Макбет сред навяващата ужас пустош, биха могли по същия начин да приветстват и Каупъруд:

— Привет на теб, Франк Каупъруд, владетел на огромна железопътна мрежа! Привет на теб, Франк Каупъруд, господар на великолепен палат! Привет на теб, Франк Каупъруд, покровител на изкуствата и притежател на несметни богатства! Очаква те вечна слава!

Но те биха излъгали, защото славата много често е примесена с изпепелените плодове на мъртво море — разум, неспособен нито да пожелае, нито да се насити на разкош; сърце, отдавна уморено от живота, душа, изстинала за илюзии, самотна като луна в безветрена нощ.

Както на Макдъф, те биха могли да обещаят и на Ейлийн и надежда, и провал. Да имаш и да нямаш! Да живееш в разкош и да не изпитваш радост от него! Да гониш като мираж едно общество и то да затваря вратите си пред теб! Да търсиш любов, а тя като блуждаещо огънче да се стапя в мрака!

— Привет на теб, Франк Каупъруд, покорител на непокоримото, господар на действителност, чиято същност е илюзията!

Това би следвало да кажат орисниците, това би могло да се види и в изпаренията от врящите им гърнета. И това би било самата истина. Кой умен човек би очаквал друг край при такова начало?