Марио Пузо
Кръстникът (27)

Двадесет и седма глава

Майкъл Корлеоне пристигна късно вечерта и по негово нареждане не го посрещнаха на летището. Придружаваха го само двама души: Том Хейгън и един нов телохранител на име Албърт Нери.

Най-разкошният апартамент в хотела беше отделен за Майкъл и неговите придружители. В този апартамент вече чакаха хората, с които Майкъл трябваше да се срещне.

Фреди поздрави брат си с топла прегръдка. Той беше доста по-пълен, по-приветлив, весел и далеч по-издокаран. Носеше идеално скроен сив костюм и други допълнения към тоалета си. Косата му беше подстригана на пластове и сресана грижливо, като на кинозвезда, лицето му светеше — така идеално избръснато беше, а за ръцете му се беше погрижила маникюристка. Той беше съвсем различен човек от онзи, който се беше качил на кораба в Ню Йорк преди четири години.

Фреди се отдръпна назад и нежно огледа Майкъл.

— Сега, след като си оправил лицето си, изглеждаш дяволски по-добре. Най-после жена ти те убеди да го сториш, така ли? Как е Кей? Кога ще дойде тук да ни посети?

Майкъл се усмихна на брат си:

— Ти също изглеждаш добре. Кей щеше да дойде сега, но пак е бременна, а и трябва да се грижи за детето. Освен това тук съм по работа, Фреди, и трябва да се върна или утре вечер, или на следващата сутрин.

— Първо трябва да хапнеш нещо — каза Фреди. — Имаме страшен готвач в хотела, ще получиш най-добрата храна, която някога си ял. Иди си вземи душ и се преоблечи, а тук всичко ще бъде приготвено. Събрал съм всички хора, с които искаш да се срещнеш, те ще чакат, докато се приготвиш, и само ще трябва да ги повикаме.

Майкъл любезно предложи:

— Нека оставим Моу Грийн за накрая, съгласен ли си? Покани Джони Фонтейн и Нино да вечерят с нас. А също Луси и нейния приятел — лекаря. Можем да поговорим, докато ядем. — Той се обърна към Хейгън: — Искаш ли да дойде и друг някой, Том?

Хейгън поклати глава. Фреди го беше поздравил много по-хладно от Майкъл, но Хейгън го разбираше. Фреди беше в черния списък на баща си и той естествено обвиняваше техния consigliori, че не е уредил нещата. Хейгън с удоволствие би го сторил, но той не знаеше защо Фреди си беше навлякъл гнева на баща си. Дон Корлеоне не беше се оплаквал от нещо конкретно. Само даваше да се разбере, че е недоволен.

Беше минало полунощ, когато се събраха около специална маса за вечеря, наредена в апартамента на Майкъл. Луси целуна Майкъл, без да коментира операцията на лицето му и това колко по-добре изглежда сега. Джулс Сигал смело огледа коригираната кост на лицето и се обърна към Майкъл:

— Прекрасна работа. Шевът е чудесен. Синусите добре ли са?

— Да — каза Майкъл. — Благодаря за помощта.

На вечерята, докато се хранеха, вниманието на гостите беше съсредоточено върху Майкъл. Всички забелязаха приликата в начина на говорене и маниерите между него и дон Корлеоне. По някакъв странен начин той вдъхваше същото уважение, същото страхопочитание, но въпреки това беше напълно естествен, стараейки се да предразположи всички. Както обикновено, Хейгън остана на заден план, а новия човек с тях не познаваха; Албърт Нери също беше много тих и скромен. Той каза, че не е гладен, седна в един фотьойл близо до вратата и зачете местния вестник.

След като изпиха по две-три чаши и хапнаха, освободиха келнерите. Майкъл се обърна към Джони Фонтейн:

— Чувам, че гласът ти се е възвърнал и е все така хубав и че си спечелил отново всичките си почитатели. Поздравявам те.

— Благодаря — каза Джони. Любопитен беше да знае за какво точно искаше да го види Майкъл. Каква услуга щяха да искат от него?

Майкъл се обърна към всички едновременно:

— Семейство Корлеоне смята да се прехвърли тук, във Вегас. Смятаме да продадем всичките си акции в бизнеса със зехтин и да се установим тук. Дон Корлеоне, Хейгън и аз сме го обмислили и считаме, че тук е бъдещето на семейството. Това не означава, че ще го направим веднага или през следващата година. Може да минат две, три, дори четири години, докато оправим всичко. Но това е генералният план. Няколко наши добри приятели притежават доста голям процент от този хотел и казиното, така че това ще ни бъде основата. Моу Грийн ще ни продаде своя дял от казиното и то ще бъде изцяло собственост на приятели на семейството.

Широкото лице на Фреди беше неспокойно:

— Майк, сигурен ли си, че Моу Грийн ще иска да продаде своя дял? Никога не го е споменавал пред мен, а освен това той много обича тази работа. Аз не мисля, че ще се съгласи да продаде своя дял.

— Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже.

Думите бяха казани с обикновен глас, но те имаха смразяващ ефект, може би защото това беше любимата фраза на дон Корлеоне. Майкъл се обърна към Джони Фонтейн:

— Дон Корлеоне разчита на теб да ни помогнеш да започнем. Беше ни обяснено, че развлеченията ще бъдат най-големият фактор за привличане на комарджии. Надявам се, че ще подпишеш договор да гастролираш пет пъти годишно, вероятно за по една седмица. Надяваме се също, че и приятелите ти от киното ще постъпят така. Ние сме им правили много услуги, а сега можеш да ги помолиш да ни ги върнат.

— Разбира се — каза Джони. — Ще направя всичко за моя Кръстник, ти знаеш това, Майк. — Но в гласа му имаше лека сянка на съмнение.

Майкъл се усмихна и каза:

— Ти няма да загубиш от тази сделка, нито твоите приятели. Ще получиш дял от хотела, а ако има и някои други, които смяташ, за достатъчно сериозни, те също ще получат известен дял. Може би не ми вярваш, затова позволи ми да кажа, че говоря от името на дон Корлеоне.

Джони бързо каза:

— Вярвам ти, Майк. Но в момента тук се строят още десет хотела и казина. Когато вие влезете в бизнеса, пазарът може да бъде преситен, може да е вече много късно, при наличието на цялата тази конкуренция.

Том Хейгън заговори високо и ясно:

— Семейство Корлеоне има приятели, които финансират три от тези хотели. — Джони разбра смисъла на думите му — семейство Корлеоне притежаваше трите хотела с техните казина. И ще има за раздаване още много дялове.

— Ще започна да работя по този въпрос — обеща Джони. Майкъл се обърна към Луси и Джулс Сигал:

— Аз съм ти задължен — каза той на Джулс. — Чувам, че искаш отново да започнеш да кълцаш хората и че болниците не ти позволяват да използуват съоръженията им заради онази стара история с абортите. Искам от теб да го чуя, това ли е желанието ти?

Джулс се усмихна:

— Да, така мисля. Но ти не познаваш положението в медицината. Каквато и власт да имаш, за тях това нищо не значи. Страхувам се, че не можеш да ми помогнеш.

Майкъл разсеяно кимна:

— Разбира се, ти си прав. Но едни мои приятели — доста известни хора, ще построят болница в Лас Вегас. Както е започнал да се разраства и както се предвижда да нарасне, градът ще има нужда от нея. Може би те ще те допуснат в операционната, ако им се обясни всичко както трябва. За бога, колко добри хирурзи като теб могат да бъдат привлечени да дойдат в тази пустиня? Дори наполовина толкова добри като теб? Така ще направим услуга на болницата. Затова остани тук. Чувам, че ще се жените с Луси?

Джулс сви рамене:

— Когато видя, че имам бъдеще.

Луси каза с кисела гримаса:

— Майк, ако ти не построиш тази болница, ще си остана стара мома.

Всички се засмяха. Всички освен Джулс. Той се обърна към Майкъл:

— Ако приема такава работа, това не значи, че ще се обвържа с вас.

Майкъл студено каза:

— Няма никакво обвързване. Аз просто съм ти задължен и искам да се издължа.

Луси тихо се обади:

— Майк, не се обиждай. Майкъл й се усмихна:

— Не се обиждам. — Той се обърна към Джулс: — Глупаво беше да го казваш. Семейство Корлеоне иска да се погрижи за теб. Мислиш ли, че съм толкова глупав, да те моля да вършиш неща, които ненавиждаш? Но дори и така да е, какво от това? По дяволите, помръдна ли си някой друг пръста, за да ти помогне, когато беше в беда? Когато чух, че искаш да станеш отново истински хирург, отделих много време, за да разбера дали мога да ти помогна. Мога да ти помогна. Не те моля за нищо. Но поне можеш да приемеш връзката ни като приятелска, а аз ще знам, че ще направиш за мен онова, което би направил за който и да е добър приятел. Това е обвързването за мен. Но ти можеш и да откажеш.

Том Хейгън наведе глава и се усмихна. Дори самият дон не би могъл да го каже по-добре.

Джулс се червеше:

— Майк, аз въобще не исках да кажа това. Много съм благодарен и на теб, и на баща ти. Забрави казаното.

Майкъл кимна и отговори:

— Добре. Докато болницата бъде построена и открита, ти ще бъдеш главен лекар на четирите хотела. Набери си персонал. Заплатата ти също се увеличава, но това можеш да обсъдиш по-късно с Том. А ти, Луси, искам да вършиш нещо по-важно. Да координираш работата във всички магазини, които ще бъдат открити в безистените на хотелите. По финансовите въпроси. Или да ангажираш момичетата, които ще ни трябват за работа в казината, просто нещо такова. Така че, ако Джулс не се ожени за теб, ще бъдеш богата стара мома.

През цялото време Фреди беше дърпал ядосано от пурата си. Майкъл се обърна към него и нежно каза:

— Аз съм само пратеник на дон Корлеоне, Фреди. Онова, което иска ти да правиш, естествено ще ти го каже самият той, но съм сигурен, че то ще е достатъчно важно, за да останеш доволен. Всички ни докладват каква голяма работа си свършил тук.

— Тогава защо ми е обиден? — попита Фреди жално. — Само защото казиното работи на загуба ли? Но не аз го контролирам, а Моу Грийн. Какво, по дяволите, иска Стария от мен?

— Не се тревожи — каза Майкъл. Той се обърна към Джони Фонтейн: — Къде е Нино? С нетърпение очаквах да го видя.

Джони сви рамене:

— Нино е доста болен. Една сестра се грижи за него в стаята му. Но докторът казва, че трябва да постъпи в психиатрия, че се опитвал да се самоубие. Той, Нино!

Майкъл, наистина изненадан, каза замислено:

— Нино винаги е бил добър човек. Никога не съм чул да е направил нещо долно, да каже нещо, за да обиди някой. Никога не го е било грижа за нищо. Освен за пиенето.

— Да — каза Джони. — Затрупват го с пари, може да получи много работа като певец или в киното. Получава по петдесет бона на филм и ги профуква. Пет пари не дава за славата. През всичките тези години, откакто сме приятели, никога не съм го видял да извърши нещо долно. И сега кучият му син иска да се умори с пиене.

Джулс се канеше да каже нещо, когато на вратата на апартамента се почука. Той остана изненадан, когато човекът във фотьойла, който стоеше най-близо до вратата, не стана да види кой е, а продължи да си чете вестника. Хейгън беше този, който отиде да отвори вратата. И беше почти изблъскан настрана, когато Моу Грийн влезе с едри крачки в стаята, следван, от двамата си телохранители.

Моу Грийн беше красив скандалджия, който си беше създал репутация на изпълнител на смъртни присъди в Бруклин. Беше се заел с комара и беше заминал на Запад да търси щастието си, пръв беше разбрал възможностите на Лас Вегас и беше построил едно от първите казина тук. Все още изпадаше понякога в дива ярост и всички в хотела се страхуваха от него, включително и Фреди, Луси и Джулс Сигал. Винаги когато беше възможно, те избягваха да се срещат с него.

Красивото му лице сега беше мрачно. Той се обърна към Майкъл Корлеоне:

— Чаках тук, за да поговоря с теб, Майк. Утре имам много важна работа, затова реших да те потърся тази вечер. Съгласен ли си?

Майкъл Корлеоне го погледна с някак приятелска изненада:

— Разбира се — каза той. И направи знак към Хейгън. — Том, дай нещо за пиене на господин Грийн.

Джулс забеляза, че човекът на име Албърт Нери напрегнато изучава Моу Грийн, без да обръща никакво внимание на телохранителите му, които се бяха подпрели на вратата. Той знаеше, че тук, във Вегас, не можеха да си позволят никакво насилие. Това беше изрично забранено като нещо фатално за целия проект за превръщането на Вегас в легално убежище на американските комарджии.

Моу Грийн нареди на телохранителите си:

— Купете чипове за всички тук, за да могат да поиграят за сметка на заведението. — Той явно имаше пред вид Джулс, Луси, Джони Фонтейн и телохранителя на Майкъл — Албърт Нери.

Майкъл Корлеоне кимна любезно:

— Това е добра идея. — Едва тогава Нери стана от стола си и се приготви да последва останалите навън.

След като се сбогуваха, в стаята останаха Фреди, Том Хейгън, Моу Грийн и Майкъл Корлеоне.

Грийн остави чашата си на масата и каза с едва сдържан гняв:

— Какво е това, което чувам, че семейство Корлеоне иска да откупи моя дял? Аз ще откупя вашия, а не вие моя.

Майкъл разумно каза:

— Твоето казино има значителни загуби. Има нещо нередно в начина, по който го управляваш. Може ние да се справим по-добре.

Грийн се засмя дрезгаво: — Проклети италианци, аз ви правя услуга и прибирам Фреди, когато вашите работи вървят зле, а сега вие ме изтласквате. Но така си мислите вие. Мен никой не може да ме изтика, аз имам приятели, които ще ме подкрепят.

Майкъл все още говореше сдържано:

— Ти прибра Фреди, защото семейство Корлеоне ти даде голяма сума да довършиш обзавеждането на хотела. И финансира твоето казино. Също и защото семейство Молинари гарантира неговата безопасност и ти направи известни услуги за това, че си го прибрал. Сметките на семейство Корлеоне с теб са уредени. Не зная за какво се обиждаш. Ще купим твоя дял на всяка приемлива цена, която предложиш, какво лошо има в това? Кое е нечестното тук? Твоето казино е губещо и ние ти правим услуга.

Грийн поклати глава.

— Семейство Корлеоне не е вече толкова могъщо. Кръстникът е болен. Другите фамилии ви гонят от Ню Йорк и вие си мислите, че тук можете да намерите лесна плячка. Ще те посъветвам нещо, Майк — не се опитвайте.

Майкъл тихо попита:

— Това ли ти даде повод да си мислиш, че можеш да биеш Фреди публично?

Сепнат от тези думи, Том Хейгън насочи вниманието си към Фреди. Лицето на Фреди Корлеоне беше започнало да почервенява:

— О, Майк, това не беше нищо сериозно. Моу го направи просто така. Понякога избухва, но двамата сме добри приятели. Нали, Моу?

Грийн стана предпазлив:

— Да, разбира се. Понякога ми се налага да ритам задници, за да вкарам това заведение в пътя. Ядосах се на Фреди, защото сваляше всичките келнерки и им позволяваше да поркат в работно време. Имахме малко спречкване и аз му дадох урок.

Лицето на Майкъл беше безизразно, когато се обърна към брат си:

— А ти разбра ли урока, Фреди?

Фреди се втренчи мрачно в по-малкия си брат. Той не отговори. Грийн се засмя и каза:

— Този кучи син спеше с по две едновременно, стария номер със сандвича. Фреди, трябва да призная, че ти наистина се оправяше добре с тези мадами. След като бяха спали веднъж с теб, после никой друг не можеше да ги задоволи.

Хейгън видя, че това изненада Майкъл. Те се спогледаха. Може би това беше истинската причина, поради която дон Корлеоне бе недоволен от Фреди. Дон Корлеоне беше пуритан по въпросите на секса. Такава лудория от страна на Фреди — да спи с по две момичета едновременно — той щеше да окачестви като извратеност. Допускайки да бъде физически унижаван от човек като Моу Грийн, Фреди накърняваше авторитета на семейство Корлеоне. Това също трябва да беше една от причините, заради която беше в черния списък на баща си.

Като стана от стола, Майкъл каза с тон, който слагаше край на срещата:

— Утре трябва да се връщам в Ню Йорк, затова си помисли за цената.

Грийн яростно отвърна:

— Кучи син, ти си мислиш, че можеш да ме разкараш просто така? Аз съм убил повече хора от теб, преди ти да почнеш да се бараш. Ще отида в Ню Йорк и ще говоря лично с дон Корлеоне. Ще му направя предложение.

Фреди разтревожено се обърна към Том Хейгън:

— Том, ти си consigliori, ти можеш да поговориш с дон Корлеоне и да го посъветваш.

Това беше моментът, в който Майкъл с цялата си ледена властност се обърна към двамината от Вегас.

— Дон Корлеоне почти се е оттеглил — каза той. — Сега аз ръководя семейния бизнес. Освен това свалих Том от поста consigliori. Той ще бъде само мой адвокат тук, във Вегас. Ще се премести със семейството си след няколко месеца, за да задвижи юридическите въпроси. Така че, ако имате да казвате нещо, кажете го на мен.

Никой не отговори. Майкъл официално заяви:

— Фреди, ти си по-голям от мен и аз те уважавам, но никога вече не взимай страната на когото и да било срещу семейството. Дори няма да спомена за това на дон Корлеоне. — Той се обърна към Моу Грийн: — Не обиждай хора, които се опитват да ти помогнат. По-добре използувай силите си да откриеш защо казиното губи. Семейство Корлеоне е вложило много пари тук, а не получаваме никакви доходи, и въпреки това аз не дойдох, за да те обиждам. Предлагам ти ръка за помощ. Е, ако ти предпочиташ да плюеш на тази ръка, това си е твоя работа. Нямам какво повече да ти кажа.

Той нито веднъж не беше повишил глас, но думите му имаха отрезвителен ефект както върху Грийн, така и върху Фреди. Майкъл се втренчи и в двамата, отдалечавайки се от масата, с което искаше да покаже, че ги чака да излязат. Хейгън отиде до вратата и я отвори. И двамата мъже излязоха, без да кажат лека нощ.

 

 

На следващата сутрин Майкъл Корлеоне получи съобщение от Моу Грийн: той не искаше да продаде своя дял от хотела на никаква цена. Фреди донесе съобщението. Майкъл сви рамене и каза на брат си:

— Искам да видя Нино, преди да се върна в Ню Йорк.

В апартамента на Нино завариха Джони Фонтейн, който седеше на дивана и закусваше. Джулс преглеждаше Нино зад спуснатите завеси на спалнята. След малко завесите се дръпнаха настрана.

Майкъл беше потресен от вида на Нино. Този човек видимо дегенерираше. Очите му бяха замъглени, устните увиснали, всичките мускули на лицето му бяха отпуснати. Майкъл седна на края на леглото и каза:

— Нино, радвам се да те видя най-сетне. Дон Корлеоне все пита за теб.

Нино се ухили, това беше познатата усмивка:

— Кажи му… че умирам. Кажи му, че шоубизнесът е по-опасен от бизнеса със зехтин.

— Ти ще се оправиш — каза Майкъл. — Ако има нещо, което те тревожи и семейството може да помогне, само ми кажи.

Нино поклати глава.

— Няма нищо — каза той. — Нищо.

Майкъл поговори с него още малко и си отиде. Фреди изпрати брат си и придружаващите го до летището, но по молба на Майкъл не остана с тях до часа на отлитането. Като се качи на самолета заедно с Том. Хейгън и Ал Нери, Майкъл се обърна към Нери и попита.

— Запомни ли го добре? Нери почука по челото си:

— Портретът на Моу Грийн е запечатан и регистриран тука.