Силвия Дончева
360 градуса преди края (8)

8 глава

Почти всички приготовления за прехода бяха завършени. Приключиха сложните изчисления за определяне мястото на прехвърляне, уточниха начините за обратно приемане на получаваната информация, а също и този за завръщането през Спиралата. Внимание беше отделено и на стратегическите анализи за пораженията, които един неуспех би нанесъл на развитието. Остана, обаче убеждението, че макар и много рисковано прехвърлянето е единственият разумен начин да се предотврати по-обемния общ катаклизъм. Проучванията категорично доказваха, че такъв крах на Вселената не би отминал и света на Съвършените и би имал огромна разрушителна мощ върху тяхното звено от Спиралите. Затова решението беше категорично. Преходът щеше да се извърши и то възможно най-скоро. Време за губене нямаше. Вибриращ Възход естествено вземаше най-дейно участие в приготовленията. Знаеше до най-малките подробности всеки етап от операцията. Беше наясно с начините за свръзка, с особеностите на новите полета около Кълбото, с физическите структури на самата Вселена, с приблизителния начин на осъзнаване на живота в нея, както и с всеки момент от развитието и. Беше готов да анализира всяко ново явление, което срещнеше там. Но най-трудно му беше да подготви собственото си тяло за изпитанието на прехвърлянето. Той беше наясно, че ще попадне в среда на много по-динамични промени от тези, с които организмът му беше привикнал и това щеше да изисква особенна устойчивост на връзките му, гъвкаво приспособяване към необичайните условия и много по-бърза реакция при изтегляне и усвояване на необходимата му енергия. И най-накрая, подготвяйки се за прехвърлянето, той нито за миг не забравяше за своя род на Светлото Докосване. Това беше най-страшното му притеснение, най-голямата му болка. Знаеше, че от неговото оцеляване зависят всичките му близки, всички онези, които обичаше и познаваше. Те също разбираха това. Вече неведнъж бяха обсъждали риска от унищожение. Ако той не се върнеше и се разпелееше при прехода, или загинеше по време на мисията, постепенно и те щяха да намаляват силата на емоциите си и да отмрат един след друг, изгубвайки се за дълъг период от време. Поражението щеше да бъде тежко, както за тях самите, така и за системата. Съвършените щяха да се лишат от цял един дълго програмиран еволюционен клон и трябваше дълго да чакат, докато той се върне отново към живот. Затова всички се тревожеха. Единствено сестра му не считаше прехвърлянето за нещо опасно. Излъчваща Светлина се появила в рода им след Вибиращ Възход и притежаваше още по-странни заложби и предопределеност от неговите. Изпълнена със странна увереност във всичко, което вършеше и казваше, тя дори не се притесняваше и от силата на Стихията.

— Хаосът всъщност не съществува — това беше нейното мнение. — Нима не усещате, че около вас няма нищо нелогично, нищо непредвидимо и разрухата е само една илюзия, от която се страхувате и поради това възвеличавате. — Ти ще се върнеш — бе заявила тя с абсолютна увереност и на Вибриращ Възход, преди тръгването. Даде му и ценни съвети.

— Не разбирам защо всички смятате, че хората трябва да повтарят нашия начин на развитие, — подхвърли му Чудото на рода още щом пристигна от Сияйните полета. — Може би те са напълно различни от нас, макар и притежаващи някаква слаба емоционалност. Интелект, сухота и точноста — това са хората, Вибриращ Възход. Нима не виждаш, че и самите Велики комуникират с тях по по-различен начин. — Но хората ни ги разбират, както междувпрочем и ние. — Да, така е, — съгласи се Светлина, — но може би човечеството не е дорасло до границите на менталните си възможности. С твоя помощ това ще стане и те ще разберат себе си. Ще се убедиш сам, — потръпваше тя в странна увереност. — Затова не трябва да ги гледаш по-старому, а като нови интелектуални същества.

— Тогава как ще им помогна.

— Великите ни дават шанс да променим и себе си чрез хората, — настояваше Излъчваща Светлина. Когато се върнеш оттам долу ти ще донесеш със себе си нова опитност, защото ние вече сме изчерпили един клон от развитието на световете и… — И трябва да започнем друг, да се научим на нещо ново, така ли, — обобщи Вибриращ Възход, макар и да не беше много съгласен с мисълта и.

— Да, а иначе каква ще е ползата от нас, — потъмняха театрално излъчванията на Излъчваща Светлина, изгаряйки секунди след това всичко в ярък пурпур. — За да съществуваме тук, сме длъжни да се развиваме и да опазваме живота долу. — И мислиш, че това е единствения начин. — Вибриращ Възход искаше потвърждение от нея, от специфичните и усещания. — Не, може би има и други пътища, — разлюля се загадъчно сестра му, — но засега ни се предоставя само този, братко мой и ти трябва да го осъществиш. Затова сме родени, — погали го тя с нежността на леките вибрации. — А що се отнася до другите, до Огледалните, те отдавна са там, много преди нас и ти ще ги срещнеш, за да отвоюваш победата. — каза тя някак небрежно накрая.

А той всъщност чакаше точно този момент, това признание.

— Майка ни ми каза, а и аз след това успях да намеря един от тях, там в Кълбото. Живее на първата планета — на Земята. Казва се Андрей и не е наясно относно съществуването на Спиралата.

— Не става въпрос за Манаси, Вибриращ Възход, а за Велик Унищожител — сестра му не искаше да го плаши, но нямаше и как да не го предупреди. — И ти ли чувстваш, че те са там. — Не само, сигурна съм. Аз го видях. Видях един Велик Тъмен, Вибриращ Възход, точнокогато той влезе във Вселената и се прикри секунда след това.

— Значи все пак са успели.

— Да, използвал е тялото на Унищожителен Манас. Подлъгали са хората да запазят няколко от тях и след това са използвали най-подходящия.

— Можехме да се сетим затова, — Вибриращ Възход беше не на шега стреснат. — А мислиш ли, че този, който открих е Великия Тъмен… — Не не е той, прикритията са няколко, истинският е заедно с една жена, от Прилепващите — Съвършени като нас. — Само двама ли. — Да, но проблемът е, че Съвета не ми вярва, заради възрастта. А през това време хората сами започнаха да подготвят пътя на Тъмнината,… затова те също ще ти пречат. Но ти ще се справиш, Излъчваща Светлина изведнъжа премина на особенната си вълна на предчувствия… ще победим и този път, потрепна тя. Предопределено е … Ще бъда с теб, през цялото време…

Всъщност Вибриращ Възход нито за миг не се беше съмнявал в подкрепата на близките си. А и останали Съвършени почти не се занимаваха с нищо друго. Той получи усещания от много други кланове и особенно от членовете на Съвета. При тях обаче оптимизмът беше на видимото равнище, а отвътре се усещаше предпазливостта в преценките. Все пак рискът беше огромен.

Бяха му изяснили, че мястото на прехвърляне е в непосредствена близост до Анита Фалкон Бел, до канала, по който течаха неразгадаемите послания към нея. Така бяха преценили мястото, че той да може, както да следи събитията в Кълбото, така и да проумее загадъчната информация, изпращана от Великите нива. Щеше да се опита да осъществи връзка и с Лития, за да разбере нещо повече за Унищожителите. Ако се наложеше трябваше да е готов и за физически контакт с Анита Бел.

Това обаче можеше да се случи само при извънредни условия. За разлика от Великите, Съвършените не можеха да променят облика си, още по-малко да синхронизират телата си с други организми от различни завъртвания на Спиралата. Затова, ако се наложеше да осъществят срещата с Анита Бел, Вибриращ Възход трябваше да разкрие естествената си същност и вид, а не да се преобразява на човек.

— Трябва добре да помниш, — бяха му казали на прощаване във връзка с вероятността за контакт, — прякото разкриване е възможно единствено в краен случай. Хората не са готови да те приемат и срещата ви може фатално да промени начина им на развитие. Те са все още агресивни, себични и не трябва да знаят, че ние, съществуваме успоредно с тях.

И докато Вибриращ Възход трябваше да избягва контакт с Кълбото, то в никакъв случай не биваше да губи връзката със своя свят. Прекъсването на канала за свръзка щеше да означава сигнал за помощ. Но Вибриращ Възход кой знае защо усещаше, че това няма да случи, особенно с наближаването на момента на Прехвърлянето. Кой знае защо той беше обхванат от странно, почти непоносимо спокойствие секунди преди това. Скокът между измеренията наближаваше, а всичко в него функционираше оптимално. Никакво напрежение не се излъчваше от тялото му, а вибрациите с нищо не подсказваха наближаващото изпитание. Усещаше по-скоро любопитство и нетърпение от срещата с непознатото, отколкото страх или безпокойство. В това нямаше никаква логика, като се имаше предвид, че т ам го чакаха Тъмните и битката с тях. Въпреки това Съвършеният беше изпълнен с чувството на увереност и оптимизъм в мисията. Беше странно, но и напълно чудесно. Системите заработиха. Вибриращ Възход усети постепенното завихряне, което го обхващаше. Знаеше, че сега съзнанието му ще се загуби бавно в неизвестността на времето, а връзките между системите ще се разпаднат и разпилеят в прехода между пространствата. Почувства как започва Новото, онова, след което животът повсеместно щеше да се промени; както за неговия свят, така и за този на Великите, и за Кълбото отдолу.