Силвия Дончева
360 градуса преди края (5)

5 глава

Легендата разказваше, че не е невъзможно съществуването на Съвършени в по-ниските нива на Спиралата. Прехвърляния имаше винаги през големите кризи в Кълбото, които се появяваха ритмично на всеки 25 хиляди и 920 галактични години, интервал, в който Вселената бавно се преместваше с по един малък градус напред по дългия си път нагоре през Спиралата. Точно в такива моменти Великите винаги се намесваха и осъществяваха нова връзка с Кълбото. Използваха света на Вибриращ Възход само като преходно звено по пътя си надолу към Вселената. Сега обаче, при тази последна криза, Съвършените бяха оставени самички да се справят с проблемите. Великите не желаеха да се намесват и въобще не обръщаха взора си надолу. Братята на Вибриращ Възход загубиха връзката си тях и имаха усещането, че от много време там също ставаше промяна. И нищо чудно, щом цялата Спирала беше пред Завъртване.

Вибриращ Възход стоеше отпуснат от доста време и мислеше усилено, както за случилото се на Съвета, така и за събитията, състояли се след него. И макар тялото му да беше свободно разгърнато в пространството, емоциите му не можеха да намерят нито миг покой. Вярно, че беше надарен със завидната логика на свръхусещанията си, но ситуацията, в която изпадна беше повече от необикновена.

Предложението му предизвика остри реакции сред роднини, приятели и дори непознати. Майка му, Сияеща в Мига, пристигна почти незабавно от Светло-Трептящите полета зад Границите. И сега той чуваше непрестанно в съзнанието си първите и тревожни мисли.

— Не можеш да прекъснеш с лека ръка това, което нашия клон е постигнал с цената на толкова време и усилия — внушаваше му тя. — Ти знаеш основния закон, че всички ние сме обвързани един с друг и загуба на който и да било от клона може да унищожи останалите от семейството. Нима ще допуснеш това и ще ни причиниш тази мъка, питаше цялата и същност. Всъщност тогава Вибриращ Възход установи, че Сияеща в Мига не се тревожи толкова за себе си, колкото за останалите от Клона на Светлото Докосване, за всички негови близки и роднини. Оказа се трудно да я убеди в правотата си.

— Бях длъжен да постъпя така, — не отстъпваше той — Ти би могла да ме разбереш най-добре, защото познаваш целта и качествата, за които съм роден и възпитаван. Тогава ще усетиш, че нещо извън мен, а може би обратно дълбоко вътре в мен, ме накарало да направя това предложение.

При този спомен Вибриращ Възход отново като наяве почувствува тревогата в емоционалните си полета, когато се опитваше да разясни собственото си поведение. Спомни си и как едва продължи разговора. Трудно овладяваше големия разход на енергия, усвояван от тялото му, за да изрази усещанията на едно такова отговорно и рисково решение. Чувстваше учестените вибрации и на майка си, хилядите въпроси за бъдещето, които се въртяха в съзнанието и и най-вече убеждението, че той и сестра му бяха създадени за връзка с висшите горни нива, а не за преход в низшите степени на развитие.

— Защо след като си убеден, че Материализацията надолу може да бъде проведена от Съвършените, предложи точно себе си за извършител. — неудомяваше тя. Има клонове сред нас, като Спектралните например, сред които е и Лития, създадени точно затова. Но ти, както и Излъчваща Светлина, имате други, притивоположни задачи.

— Така е и аз зная това. Зная, че мога да проваля всичко направеното от Вас досега, дори да навредя на Цялото, но чувствам, че рискът си заслужава и, че ще оцелея, — увереността му се засилваше, а вибрациите му станаха толкова категорични в сиянието си, че очевидно не идваха единствено от него, а от онази връзка с Цялото, за която той и неговия род на Докосването бяха създадени. Майка му също усети полъха на сила. Заслуша се още по-съсредоточено, а обстановката се променяше към бъдещата хармония на взетите решения.

— Може би нашето бездействие причинява цикличните кризи в Кълбото на всеки 26 хиляди години, — настояваше Вибриращ Възход, — И сега, ако успеем да се приближим до хората, ще имаме шанс да видим истината и да коригираме развитието им. Така и ще се докажем на висотата, която се изисква от нас като Съвършени.

— Искаш да кажеш, че Великите, които винаги са разрешавали кризите в Кълбото и са тласкали пътя му напред, сега съзнателно са се оттеглили, за да ни предоставят шанса да се справим сами и да спрем да се страхуваме, така ли, — попита Сияеща в Мига. Беше разбрала мисълта му. — Фактът, че нямаме връзка от дълго време с тях, а и това че въздействията им върху хората рязко са намалели доказва точно това — отговори синът.

— Но тогава те са забравили, че ние все още трудно се оправяме и с воинството на Мрака, а той няма да се подвоуми да изпрати сили, по-могъщи от нас, особенно ако ни види сами и изоставени, — продължаваше тревожно майка му. Тъмнината беше най-големия и ужас. — Не забравяй, че самите хора могат да се окажат враждебно настроени и сигурно ще се изправим срещу техните собствени Унищожители.

Беше съгласен и с това, но го приемаше като необходима предопределеност на мисията. — Възможно е, — не промени той силата на убедеността си, — този урок да се окаже труден и за хората, и за нас; но, ако се решим на прехода и преодолеем ужаса от Тъмната страна, Великите ще дойдат и ще спасят както нас, така и Кълбото. Не са ни изоставили, чувствам го тук вътре, — трептеше все така учестено Вибриращ Възход, — но ние трябва да помогнем на по-слабите и безпомощните от нас. Това се оказа силен аргумент. — Да, това е Голямото Изпитание, през което преминават всички, за да се изкачат още по-нагоре в най-прекрасните от светове на Първата Спирала, — отстъпваше все повече майка му. Тя добре познаваше живота на Светлината и знаеше крайните и възможности. „Да се пожертваш от Любов и състрадание за другите, това беше най-висшата проверка и достижение за Светлите по пътят им към все по-пълноценен и творящ живот“ — може би така беше и сега, — Така е и в това ти си прав, — съгласи се тя, доверявайки се напълно на предчувствията си, но тревогата и съвсем не отминаваше. А Вибриращ Възход продължаваше неумолимо.

— Според мен това е и единственото ни спасение, спасението и на Светлата страна, — беше категоричен той, — защото това материализиране и подпомагане на хората ще е шансът ни да изведем Кълбото от апатията му, да подпомогнем новите ментални Съвършени и да разгромим силите на Мрака.

Майка му окончателно разбра. Поне така изглеждаше. Все пак тя беше тази, която най-добре знаеше, че с проявлението си на този свят всеки един от Съвършените носеше в себе си определена цел, с която обогатяваше общността им. Тяхното семейство също. То беше възникнало сравнително отскоро, но целите му бяха по-различни. Неговият клон беше от онези, който трябваше да осъществяват така необходимата емоционална връзка с Цялото, с по-висшите нива, с Творците на живот. Затова бяха и най-напреднали; винаги по-добре от другите усещаха глобалните тенденции в развитието. Беше нелогично съществуването им да остане без следа. Беше невъзможно да се провалят чрез Вибриращ Възход, а и усещанията му за предопределеност и успех бяха толкова силни, че не можеха да го заблуждят. Те заливаха буйно и нея.

— Може би ти наистина си предопределен за това, — галеше го тя с усещанията си за вътрешно спокойствие и топли думи. — Всъщност ние отдавна подозирахме, още преди ти да се родиш, че пътят ни напред преминава през тъмнината на Кълбото. Не предполагахме, обаче че това наистина ще се наложи. Погледът ни беше обърнат единствено нагоре. Сияеща в Мига вече се усмихваше и лъченията и ставаха все по-спокойни и уверени, граничещи с чувството за полет. Тревожеше се само от Тъмните. Предупреждението и остана като последен силен отзвук преди последните и вибрации да заглъхнат в пространството към Сияйните полета. Каза му нещо, което никой от останалите Съвършени не предполагаше.

— Те няма да пропуснат възможността да ни наранят, обля с ярко червено сетивата на сина си майката, преди да тръгне, изостряйки за последен път вниманието му. — Веднага ще усетят присъствието ти в тунала между Измеренията и ще се опитат да те унищожат като използват собствената ти енергия, за да се прехвърлят масово към Вселената. Те са лукави и хитри, Вибриращ Възход, и някой от тях вече може би са сред хората, особенно от Великите Унищожители …чувствам го…от доста време, затова внимавай, там ще има Велики Тъмни. — Велики Тъмни, — Вибриращ Възход докрай активира сетивата си, защото това беше много сериозна заплаха, за която дори не бе чувал. И без това му стигаха Поглъщащите, равни по потенциал на него, които очакваше да срещне там. — Да само ние от Светлото Докосване мислим, така, — потвърди предположенията си майка му. — Преди време много от нас усетиха тайнствено прехвърляне към Вселената на много силен дух, типичен само за Великите. Беше могъщ Унищожител… — И не сте предупредили Съвета. — Те не ни повярваха, — помръкнаха полета на Сияеща в мига. — Излъчването беше само моментно и след това нищо друго не го потвърди. Както знаеш Съветът не допуска, въплъщаване на Велики Унищожители в нашата Спирала, защото според старите клонове те биха ужасили с вида си всяко светло същество там, та било то и човек.

— Ако е приел формата на хората, — попита Вибриращ Възход, — това би било много логично. Нима не се е случвало и преди…

— Не, не това се счита за невъзможно, — отговори майка му. Не знаем за подобен случай, човешка форма не би могла да издържи вибрациите на един Велик Унищожител, те са крайно различни.

— Ами, ако са измислили нещо друго, особена форма, нещо неспецифично, ти сама каза, че са лукави и хитри, — настояваше за още информация Вибриращ Възход. Това което чу му се стори невъзможно, но и много тревожно. Майка му обаче не разполагаше с други данни.

— Не знам, тогава това предположение не се прие на Съвета и случаят не се изследва. Останахме само ние със съмненията си.

— Ние…

— Да, най-добре го почувства Излъчваща Светлина. Но беше твърде малка, за да и обърнат повече внимание, а и теб те нямаше, беше по границите.

— Мислиш, че сестра ми знае повече. — попита обнадежден Вибриращ Възход. Той вярваше много на необикновените качества на най-младия член на Светлото Докосване. Беше убеден, че тя винаги е права. — Да, но след това недоверие тя не иска да общува много, много с по-възрастните, сам си почувствал това… въпреки че при тези обстоятелства, — майката бързо смени излъчванията си с по-положителни, — може да се съгласи да ти каже нещо. Ще ти я пратя.

— Трябваше да започнеш с това, ще чакам с нетърпение, — освети с радостните си усещания околността Вибриращ Възход. Имаше вид на Съвършен, намерил нова надежда. И наистина само за секунда той почувства силната нужда да види Излъчваща Светлина, защото знаеше, че тя мисли и чувства като него, а освен това беше убеден, че не само ще го подкрепи, но и ще му помогне. Емоционалната им връзка беше изключително мощна.

След този разговор Вибриращ Възход окончателно се убеди, че му предстои онова голямо изпитание, за което всъщност е бил създаден. Интуитивно долови, че Съветът1 ще се съгласи с предложението му и той ще бъде изпратен на мисията. Почти всички вече долавяха невидимата външна подкрепа.

Досегашното развитие на нещата в Кълбото беше заложено също от една външна причина, от онова знаменателно предишно Прехвърляне на Велик Творец преди близо 25 хиляди оборота върху Земята. Тогава съвършените дори не са участвали в него Те просто са наблюдавали и анализирали, все още неспособни за каквато и да е било намеса или решение. Неговият род тогава дори не е съществувал. Вибриращ Възход, както и всички други от неговото поколение познаваше това прехвърляне само от записа в информационните полета. Беше съвършено, най-доброто досега. Помнеше, че не веднъж бяха говорили за него в училище, Това превъплащение беше невероятен пример за саможертва и Вибриращ Възход и досега потръпваше при спомена за картините тогава. Тъмната човешка енергия на Кълбото загръщаше непроницаемо блестящата спирала от светлини на Великия Творец и притискайки го с мощта на недоразвития си живот го спираше, ограничаваше и смазваше.

— Но защо не се освободи, не се покаже пред всички и не излъчи светлините си. — беше възнегодувал тогава Вибриращ Възход, смазан от мъката на въплъщението. Все още малък той не проумяваше постъпката на Великия в Кълбото и в съзнанието му неизменно се биеше въпроса — Защо всъщност Христос не се беше показал в истинската си мощ и не беше разкрил с един замах истината за света. Дълго време трябваше на малкия Съвършен да проумее, че това нямаше да доведе до никъде.

— Човекът сам е бил длъжен да се въздигне до величието на същността си, обясняваше тогава учителя му от Трептение на Светлината, — а Великият Творец е можел единствено да загатва за себе. По силата на Закона Той е прониквал навътре без да заповядва и налага; обгръщал е всичко с нежност и любов без да управлява и ограничава, показвайки им истините чрез сърцето.

— Изглежда обаче не са били готови за това, — промърмори детето на съвършените, чудата му сестра. — Нищо не са разбрали от саможертвата му. Даже са я забравили.

Тогава Вибриращ Възход и другите малки Съвършени за първи път бяха почувствали какво беше истински осъзната саможертва. Саможертва, която някой ден щеше да бъде поискана и от тях — бъдещите Творци на живот. Бяха проследили с възхита как Великият дух, въпреки тъмнината и болката, помогаше безотказно на всеки там долу, как тихо и без натрапеност разнасяше Светлината си навред, показвайки на хората как всеки от тях може да стане Съвършен.

И всички запомниха добре посланието до хората, което те трябваше за осмислят и прилагат, а Съвършените да почувстват и развиват още и още по безкрая на Спиралата: „ …и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята“, гласеше абсолютния закон. Така накрая Великият Творец със собствената си жертва беше доказал, че законът за Обичта към света е в сила, дори и за ниските нива на Първата Спирала. Тогава той, изпълнил мисията си докрай беше разкрил новия път напред, път, който хората по-късно нарекоха Любов. — Сега, мислеше си като си припомняше този епизод от детството си Вибиращ Възход, беше настъпило времето за неговата саможертва. Спиралата беше пред Завъртване, но хората не бяха готови. Те, за съжаление, както беше почувствала още като малка Излъчваща Светлина, не бяха усвоили идеята за Общността на Светлината и за бъдещето си величие на Светли Съвършени. И за това виновни бяха те, старите Съвършени. Те, чрез страха си и недостатъчната си пожертвователност, се бяха провалили пред Великия Дух, въплътил се тогава на Земята в човек, и бяха изпуснали хората. Затова сега трябваше да възстановят прекъсната връзка с Великите учители и като разшифроват посланието им до Анита Бел да помогнат на хората.

Всъщност Вибриращ Възход знаеше, че в момент на криза и пробив в Светлината двете преплетени половини на огромната Двойна Спирала винаги се изправяха една срещу друга и невероятния синхрон на собствената си борба постигаха единството, което раждаше новото начало. И сега, Вибриращ Възход предчувстваше страшния сблъсък. Предстоеше да се издигнат нови ментални Съвършени — хората, и Мракът не можеше да допусне това. Щеше на всяка цена, с цялата си злоба и желание за власт да се съпротивлява, да нахлуе в Кълбото и да се опита да го обсеби. А Вибриращ Възход трябваше да го спре. Затова веднага след раговора с майка си той се насочи към Земята и успя да разпознае излъчването на един от Унищожителните Манаси — Андрей. Усети и, че Разрушителят заподозря нещо; беше силен. — А дали тази сила не се дължеше и на постоянна връзка със същински Тъмни, попита се веднага Вибриращ Възход. Никога преди Манасите не бяха усещали присъствието на Съвършените в полетата си и май нещата бяха много по-заплетени, отколкото той си мислеше — Затова и Прехвърлянето трябваше да се състои незабавно, мина като светкавица през ума му и решението за бъдещето.