Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне

45 глава

В същото време на борда на Лъчезарни наистина усилено обсъждаха новия проблем. И тримата там бяха убедени, че Военните ще извършат огромна грешка, ако се опитат да пленят съвършеното същество пред лайнера. Майкъл, Светлина, и най-вече Анита смятаха, че именно от тях зависи да не допуснат тази трета катастрофа за човешкия свят, след като с помощта на Вибриращ възход избягнаха предишните. Те бяха сигурни в истиността на посланието, в правилността на посоката, в добрите намерения на чуждия живот и бяха твърдо решени да въздействат със всички сили върху решението на галактическото правителство, а и не само това… — Трябва да го предупредим за опасността, независимо какво ще ни коства това — настояваше Анита Бел пред Майкъл Фрост. — Ще забавиш и отклониш военните, така че Вибриращ Възход ще има време да си отиде, още повече че той вече чувства опасността и … идва насам. Невероятно е, но е загрижен за нас Майкъл…, а ти не му вярваш… Усещам саможертвата… — Възможно е кръстосвачите да размислят. — Фрост не знаеше какво да предприеме. Не разбираше решението на адмирала, а още по-малко причините затова. — Вероятно след като са обработили данните от двата записа и са видели и участвали в битката военните са наясно, че нещата са много по-сериозни, отколкото се считаше в началото — недоумяваше той, убеден, че е длъжен да помогне на Вибриращ Възход, та дори и в ущърб на дълга си пред силите на Охраната.

Анита въобще не се колебаеше. Тя беше категорична:

— Ако им позволим да изстрелят полевия заряд срещу Вибриращ Възход, това ще означава, че ще навлезем в нов конфликт, война, себеунищожение, нова намеса на събратята му. Има нещо неясно в поведението на офицерите. Усещам го още отпреди битката… Може би някой им влияе… — Като преди от Алтея…, Тъмните. Вълната от ужас отново обля пилотът. Той добре знаеше, какво можеше да означаваше това и колко бяха безпомощни… — И те са ги убедиил, че въздействието на Съвършените е хипнотично, дезинтегриращо и вредно за хората, че трябва да ги уловят и изучат…

— Да. Сега Командването действа като в случай на епидемия. Мрачните ще унищожат всичко и всички, а накрая дори себе си. Това са целите, а ние ще бъдем първите жертви. Военните са убедени, че Съвършените са врагът, искат да пленят Вибриращ Възход, да го изследват и разучат, да го изплозват може би като заложник на другата страна. Трябва да предотвратим това. — Влезе един от хуманоидите и Майкъл се обърна, за да вземе поредното съобщение, вероятно от Центъра. Беше изненадан когато го прочете.

— Молба за Приемане на кораба — съобщи той след няколко секунди. — Адресирано е до тебе — подаде го той на Анита. — От този Нуту, отгоре е. Иска връзка и изглежда е изплашен, усеща абсолютно същото… — Нуту, бях забравила за него. Боже мой, значи съм права, защото той също е Манас и не греши — възкликна Анита, когато чу това. Дори неволно погледна към илюминаторите на Лъчезарни, въпреки че там не се виждаше нищо освен светлините на Вибриращ Възход. — Разбира се, че ще осъществим връзка и ще го приемем на борда — потвърди тя на робота. — Всъщност Майкъл, забравила съм да ти кажа, че тове е моят Нуту от Детският град. Разпознах го непосредствено преди битката, когато се оказа, че тъкмо той е онзи благодетелен Манас, които ни помогна в началото, намиращ се едновременно и тук, и над модела на Вселената. — Джуджето от Детския град, от Снежанка. — Фрост беше изумен. — Да това е той и сега, както разбираш ни моли за помощ. Усещам мисълта му. Знае за новите планове на Военните и затова търси спасение при нас. — И какво точно искат от него. — попита още по-озадачен Фрост. Засега той знаеше за намеренията на Главното Командване към Вибриращ Възход, но не се досещаше какво можеха да получат от Нуту. Все още не можеше да повярва в способностите и намесата на джуджето.

Всъщност той вече беше на монитора за връзка с Лъчезарни и всеки момент щеше да се появи върху видеозора, за да уточни молбата и разясненията си.

— Значи има защо да се страхуваш, въпреки че ти спаси Вселената, ти и твоите приятели — питаше го Анита, опитвайки се да разбере цялата ситуация. Чувствата и бяха все по-тревожни. Отговорът на джуджето я обезпокои още повече. — Свързано е с чуждия произход пред вас, но ще ти обясня, след като дойда на борда — наливаше масло в огъня Нуту. Той също мислеше за Вибиращ Възход, за бъдещето и знаеше много неща. Щеше да им бъде полезен.

Анита кимаше все по-сериозно с глава, обсебена напълно от мисълта за прехвърлянето.

— Ще проектираш въпрос за него ли. — попита Светлина, предугадила намеренията на сестра си.

— Да, бях забравила за тази възможност — отговори и Анита. — Щях да го направя по-рано, но нещата се объркаха. А колкото и да е странно, това наистина е той. Намира се на Земята и в същото време е тук, над нас, заплашен и от Космоса, и от военните. — Ето вижте готовата картина — продължаваше проф. Бел. — Всички данни потвърждават, че това е същият Нуту, за когото ви говорих и който наистина е свързан със съществото пред нас. Долавя се и опасността поради неща, които не са съвсем ясни за нас, но имат връзка с миналото на човечеството. Появиха се и изчезнаха храмовете на Слънцето в Карнак, под който е моделът на Вселената… — Да, той явно знае много за Спиралата, той и неговият учител — Меслин, когото военните вече са пленили — разчиташе данните Светлина. — Затова Нуту иска защита. Ще го използват, както искат да използват и Вибриращ Възход, в полза на Тъмните. Ето, не са могли да хванат жрицата, която е успяла да затвори в последния момент кристалната сфера над долината и да обезвреди със собственото си мисловно поле унищожителния Манас — археолог, проникнал заедно с Военните в долината на Проникновението. След това е изчезнала. — Да, Лития е свършила невъзможното — потвърди Анита. — Спасила е Земята и Вселената, защото както виждате, тя е била Съвършена. Дълго време е наблюдавала и хората, и Кълбото. Била е пазителка на модела в магмата и след като той е изчерпил предназначението си, тя си е отишла заедно с другите, след битката… Това е сънят за браминът. Пазителката на огъня в недрата на Земята още от началото на сътворението.

— Но е пленен Магът — каза Майкъл, който също напрегнато следеше образите. — От неговите архиви са взели данните за Нуту, за странния му произход и за способностите му на Манас. Той наистина е в опасност, още повече че отпреди е свързан с нивата под Вселената, затова е джудже и може действително много. Ще го приемем веднага — отсече пилотът, разгледал вече цялата информация. — Защото изглежда сте прави и военните замислят нещо много нечисто. В картините полетата им са тъмни и хаотични. Не мислят доброто нито на нас, нито на Лъчезарни. Решили са да ни пленят. Фрост се обърна към хуманоидите и препотвърди заповедите на Анита за изпращането на малък прехващач, който щеше да поеме Нуту и да го насочи към Лъчезарни. Заповяда да бъде приготвена долната палуба за Приемане, като за всеки случай се изолират всички останали сектори на лайнера. — Дай ми свръзка с кораба на адмирала — нареди пилотът на Рема до него. — Трябва да разберем повече за намеренията им. — Беше решил да изясни окончателно позицията си пред Командването след като разбра от образите на Анита, че искат да завладеят Лъчезарни.