Силвия Дончева
360 градуса преди края (37)

37 глава

Широкото поле от светлина се увеличаваше все повече и вече приличаше на огромен ярко различим цилиндричен тунел. Той почти елиминираше привличането на падината, предолявана до този момент от Лъчезарни чрез поддържане на безопасно разстояние и чрез мощта на двигателите. От момента, когато лайнерът беше спасен от примката на Албатрос се оказа, че светлинният поток се е увеличил още повече; енергията идваща оттам беше напълно достатъчна за спокойното пребиваване на корабите в тунела от светлина, без използване на собствени ресурси. Затова повече от час Лъчезарни стоеше съвсем необезпокояван пред падината, готвейки се да гмурне в нея. Същевременно се виждаше как Албатрос също не изпитва мощното притегляне от по-рано и как вече беше напълно освободен от прегръдката на огромната всмукваща антигравитация.

Загадка беше кой и как помогна на Лъчезарни да излезе невредим от мисловното поле на детето — Манас. Майкъл имаше няколко догадки, но не можеше да се спре категорично на никоя от тях. Анита твърдо отричаше, каквато и да било връзка с тези събития, а Светлина говореше единствено за някаква огромна уплаха, завладяла Албатрос след разговора на Фрост с капитан Саймък.

— Но кое ги е уплашило тогава, — не можеше да разбере Майкъл, като я слушаше. — И каква беше тази сила, мислеше си удивен той, — която може да отхвърли кораб като Лъчезарни толкова километри назад в космическото пространство, преодолявайки заедно с това и полето на един Манас. И ако не беше Анита, този техен спасител, тогава оставаше единствено съществото от падината… Светлина също не знаеше много за него. Спомена само, че много бързо са я извели от каютата и като и казали, че не представлява интерес за тях, са я изпратили бързо на Лъчезарни. Говорила е само с хуманоиди и повече не е срещала Манасите, които са се интересували от падината и посланията до Анита. — Но те знаят за живота в падината и дори се притесняват от него. Като от враг, — твърдеше тя, — защото съществото там им противодейства. Наричат го Съвършено. Мислеха, че съм също една от тях, поне допреди да ме изпратят тук… — Съвършено, — Майкъл се изненада. За такова нещо не беше чувал в посланията. — Да, но То има връзка със сънищата, — беше категорична Светлина. — Посланията също са много важни за него и може би наистина иска да ги разберете. Всъщност Манасите настояваха, приемайки ме за Анита и за Нечовек, да им отворя вратите на Вселената чрез него, съществото там, — сочеше тя постоянно светлината пред Лъчезарни. — Значи опасността е истинска и трябва да предупредим Алтея, — заключи Майкъл след това. Той не разбираше какво означава отваряне на Вселената, но се досещаше, че срещата на Лъчезарни извън пределите на гравитационното Кълбо можеше да провокира подобно нападение. Убеден, че Манасите са повече от един и притежават невероятна мощ и способности, Фрост реши да се свърже с Центъра. Въпреки че, колебаеше се той, много странно беше къде се бяха дянали в такъв кулминационен момент Леонардо и Алисия. Дали те не бяха само плод на въображението на малката сестра на Анита Бел. Толкова невероятно изглеждаше всичко. Въпреки че за съществуването на тези мощни сили твръдеше и онзи дедектив, който съвсем неочаквано пристигна със Светлина от Албатрос. Сега Харисън Стоун стоеше в изолационното, и чакаше проверката за самоличността му. След това трябваше да решат какво да правят и с него.

— Все пак Сигурността трябва да знае всичко, — реши накрая Фпост. Военните бяха длъжни да знаят срещу каква сила можеха да се изправят всеки момент, да се мобилизират и да използват Благодетелните Манас в максимална степен.

Започна със съобщение за новия енергиен източник, за който веднага установи, че вече също беше зарегистриран от кръстосвачите, обсадили райна. Източникът беше предизвикал истински бум във Вселената, бе променил дори плановете на Върховното Командване. Военните искаха масово да навлязат в падината, а това беше ужасно. Фрост добре помнеше предупреждението от съня на Анита, че поканата за срещата беше отправена само към Лъчезарни. Трябваше на всяка цена да възпре евентуалните планове на корабите да навлязат заедно с неговия лайнер в светлата ивица. При това той не можеше и да разкрие източника си на сведения и щеше да бъде принуден да използва други похвати, като най-важното беше да ги предупреди за Унищожителите. — Да, аз съм убеден, че те са повече от един. Има двама възрастни с огромна мощ, — настояваше пилотът малко по-късно. — Могат всеки момент да атакуват базите ни или още по-лошо — да предизвикат енергиен срив във Вселената чрез падините. Не забравяйте, че енергията им е сходна… Фрост се надяваше да бъде разбран, въпреки че на Алтея се сблъска с нещо ново. Военните бяха напълно обсебени от идеята за извънвселенски контакт и изследване на новия поток светлина. Освен това не му вярваха, че Унижощителите са повече на брой. Нещо, което се потвърждаваше от проверките им в Галакси Енерджи. — Пък и защо ще използват Манфред, капитане, ако имаха възрастни екземпляри, — беше неопровержимия им аргумент. — Дори Благодетелните не откриха други следи освен на това дете. То наистина се оказа на Албатрос. Признаха си го, но всичко друго при тях е чисто…

— Значи Анита Бел не представлява опасност за вас, така ли, — попита веднага Фрост, обнадежден, че ще може да снеме от приятелката си подозренията за отрицателното ментално поле. — Вероятно не е, но от Галакси Енерджи не отричат, че проф. Бел е там. Преди време те също са засекли посланията към нея. Знаят всичко, отвлекли са и детектива, който е на кораба. Сега дори са съгласни да ни съдействат в проучванията, разбира се след като се опитат да елиминират Манфред. Все пак той е още дете…, и няма да бъде много трудно. След това ще навлязат в светлината пред вас. Предполагат, че никой няма да ги закачи, защото Мис Бел е с тях, и е нещо като гаранция…пред другите.

Майкъл не знаеше какво да каже. Галакси Енерджи безогледно лъжеха. Не си бяха признали нито за прехвърлянето на Светлина при него, нито за подмяната на сестрите още на Алтея. Не, досещаше се Майкъл, те се домогваха единствено до възможността да навлязат заедно с някой от кръстосвачите в падината и да избягнат повсеместните удари на Благодетелните. Ако на Албатрос бяха и тези ужасни същества, за които говореше Светлина, нещастието можеше да бъде пълно. А те искат точно това, трескаво пресмяташе Фрост. — Тунелът нямаше да издържи толкова маса, Отрицателните щяха да получат достъп до средата си, хората щяха да се окажат безпомощни, а Вселената срината. Майкъл обаче не знаеше как да убеди в това генералите. Беше сигурен, че ще го атакуват и ще му забранят да участва в мисията, ако ги свържеше със сестрите. На всичко отгоре щяха да го обвинят в измама и предателство. Трябваше да бъде много прикрит. Може би трябваше да използва в своя полза факта, че мощта на светлото същество го беше спасила от Манфред.

— На Лъчезарни ще му бъде помогнато, особено ако навлезе в падината. Това не е сигурно за никой друг кораб, — обясняваше отчаяно той. — Съществата оттам вече доказаха благоразположеността си към мен като ме спасиха от Манаса. Вие сами бяхте свидетели на загрижеността им. Освен това аз смятам, че това е изкуствен енергиен тунел за преминаването на определена маса — максимум два лайнера за някаква свръзка, може би наистина с Анита Бел. Повече според мен тунелът не би издържал. Не забравяйте, че ако проф. Бел действително се намира на Албатрос, то тя е отведена там насила и това съвсем не прави Галакси Енерджи фаворит в нейния роден свят, отвъд белия тунел. Напротив, непознатите същества могат да ги атакуват, а заедно с тях и мен, и кръстосвачите.

Отговорът беше неочакван за него.

— Не се безпокойте, капитане, току-що получихме съгласието на Анита Бел за съдействие, — съобщи операторът. — Материалът току-що пристигна от Албатрос. Манфред е вече изолиран. Благодетелните също го потвърдиха. Галакси Енерджи ще изкупи грешката си, съществата в падината ще ни помогнат в изследванията и в по-нататъшното ни разрастване извън Вселената. Вие дори може и да не навлизате в светлината. Албатрос и един от кръстосвачите са предостатъчно. Още повече, сам твърдите, че полето ще издържи най-много два лайнера, по-малки от Лъчезарни…

Военните се държаха твръде странно, буквално враждебно. Капитан Фрост вече улавяше нелогичност в разсъжденията на висшите офицери. Сякаш нещо се беше обръкало в главите им в последните минути. Те въобще не го чуваха и продължаваха да настояват в падината да влезе не кой да е, а самият Албатрос. Врагът. Фрост беше направо изумен. Разбра обаче, че трябва да се съгласи с всичко, ако иска да оцелее и да изпълни мисията. Вече всичко зависеше единствено от Лъчезарни, Анита и т.нар. Съвършен. Разговорът го беше убедил окончателно в правилността на намеренията му, а при ситуацията, в която се намираше и това беше добре. Позволение не му беше нужно вече за нищо, не можеше да убеди и никого в истината и затова му оставаше да действа единствено по съвест.

Разговаря бързо с Анита и Светлина и след като получи от тях безрезервната им подкрепа, се зае за работа. Щеше да проникне в светлия енергиен тунел, заблуждавайки силите за сигурност. Нещо което нямаше да му е толкова трудно, след като само преди минути беше демонстрирал пълната си лоялност към Охраната.

Всъщност имаше един дребен проблем, който след разговора с Алтея се възобнови и стана по-сериозен. Още с пристигането на Светлина, когато той и Анита се срещнаха на прага на командната зала, тя идваше да му съобщи нещо странно. Каза му го малко по-късно. Имаше известни опасения от последната си свръзка. Сънят бил необичаен и напрегнат, направо лош, сподели тя тогава. В началото всичко започнало като повторение на епизода, който насочваше Лъчезарни към източника на светлина и който може би е бил потвърждение на поканата. Съвсем внезапно към края на посланието то е прекъснало. Човекът от съня започнал да изпитва някакъв особен физически натиск като от внезапен, много мощен порив на силен вятър, който се е опитвал да го отмести и да го унищожи. Анита каза, че всичко това било съпроводено и с чувството на нарастваща уплаха и бъдеща опасност. Усещането било като за нещо предстоящо, а и борбата между стихията, която изникнала изведнъж, и странния посланник, продължила дълго. Нещата така и не се изяснили. Посланието внезапно прекъснало. Според Анита нещо вече ставаше или предстоеше да се случи в падината. Всъщност, по същото време Майкъл беше забелязал, че уредите на Лъчезарни отчитат някакво леко потъмняване и разместване на енергиите в светлия тунел. Тъй като то беше продължило само няколко секунди и беше отминало бързо, пилотът не му беше обърнал особенно внимание. Затова, когато посрещна изгнаниците от Албатрос, реши, че Анита също е почувствала нещо мимолетно и не се задълбочи много върху символите. Въпреки това Фрост ги помнеше добре и сега, след тревожния разговор с Щаба, споменът за тях го тревожеше непрестанно. Затова той предупреди сестрите за опасността от Отрицателните и заедно решиха, ако им се отдаде възможност, да осведомят за това и съществото в тунела. За разлика от военните То може би щеше да ги разбере и да се подготви. Само да знаеха как да осъществят обратна връзка…

А иначе нещата си оставаха неизменно предишните. Потокът от енергия необезпокоявано и плавно както преди се увеличаваше и ги приканваше дружелюбно в себе си. Време беше да влизат.

* * *

Затова малко по-късно Лъчезарни бавно заобикаляше Албатрос и с лек хиперскок, след поредица от фалшиви заблуждаващи координати, пое курс в светлото петно пред себе си. Изключиха се и мощностите му, защото още в момента в който попадна в падината корабът просто започна да плува в огромната маса от плътна енергия, която го беше обвила като пашкул и с пулсациите на безбройните си невидими пипала го препращаше все по-навътре и все по-навътре в дълбините си. Не му беше нужно нищо, за да се движи. Закрилата беше пълна. Точно поради това хората в командната зала нямаха усещането за заплаха или каквато и да било опасност. Шокираща беше само силата на привличане и огромната плавна мощ, която се излъчваше от пространството около тях. Увлечени от всичко това, те дори и не видяха върху уредите, че не навлизат сами в това море от необикновена енергия. Две подобни, тежки и мудни сенки ги последваха и неканени навлязоха в тунела от светлина. Военните наистина не бяха успели да спрат Лъчезарни, но моментално го бяха последвали. В същото време много и разнообразни събития започнаха да се случват в различни места, както в обитаемата Вселена, така и в съседните и сфери. За Вибриращ Възход беше дошъл върховният момент на изпитанието. Задачата се осъществяваше. Човешкият кораб се движеше към него плавно и засега безпроблемно. Мощните вихри на по-финото околно пространство се оказаха добра среда за съществуването му. Скоро срещата можеше да се осъществи и посланието щеше да бъде предадено. Много по-тревожни обаче бяха няколко други факти. Изтичането на огромни маси от негов ия Съвършен свят явно беше довело до някаква дисхармония в равновесието на материалните нива и още с навлизането на Лъчезарни започнаха да се случват ужасни неща. Той дори се питаше как не се бяха сетили за тях предварително. Тъй като Първата Спирала изискваше пълно равновесие на материята в отделните и звена, пробив в едно от тях довеждаше моментално до преливане на значителни маси от една Вселена в друга. Сега от по-долните завъртвания съвсем закономерно започнаха да нахлуват огромни, неконтролируеми маси от по-твърдо и по-младо вещество. То необезпокоявано проникваше дори и в неговия свят и заместваше фината му, високо вибрираща енергия с безсъзнателен нисш живот. Това означаваше смърт за всички, за целия му свят, за рода му, за близките му. Те нямаше да устоят на неподвижността на новата материя и на нейната разрушителна, необуздана сила. От друга страна Лъчезарни вече беше в падината. Енергийният потенциал не можеше да бъде изтеглен, пластовете неумолимо продължаваха да се разместват и да заплашват с разрушение Цялото. В един момент Вибриращ Възход разбра; ако нещо или някой не се намесеше, всичко щеше да рухне и срещата щеше да стане безмислена, защото Кълбот-Вселена започна да се потопява в новата много по-тежка и пагубна материална маса. То започна да загива, заедно с хората в него. Но и това съвсем скоро се оказа по-малкият проблем. Вибриращ Възход с типичната си доброта на Съвършен беше подценил връзката между човешките Манас и Стихията. Беше успял да спаси Лъчезарни от унищожението, което го заплашваше от този новопоявил се кораб с демонична енергия, но не беше забелязал основната цел на Албатрос. Не беше разбрал, че именно този слаб Манас — дете трябваше да осъществи чрез своя енергиен тунел връзката с Обратната страна. Почувства я едва когато повтаряше поканата си към Анита за бъдещата им среща. Тогава разбра, че успоредно на светлия тунел се изгражда друг подобен мост — между мисловното поле на чудовищния Манас и Господарите на Мрака. Всеки момент те, заедно с по-долните отприщени нива, щяха да нахлуят в човешката Вселена и планомерно да я завладеят сред хаоса идващ отдолу. А Вибриращ Възход заангажиран със спасяването на Лъчезарни, нямаше да може да ги възпре. Неговият свят също нямаше да му помогне. Сега, когато корабът вече беше вътре, той окончателно се убеди, че не се беше излъгал. Между Манасът и Огледалната, Тъмна страна се беше образувала връзка. Всеки момент същества от Втората Спирала щяха да се появят на границата между световете към Първата. Ситуацията беше повече от отчайваща. Вибриращ Възход не знаеше какво да предприеме, надеждите му почти изцяло се свързаха с Великите нива, защото ставаше въпрос за Живота, създаден от тях с Любов. Беше се заблудил. Беше подценил Манаса-дете. Сега разбра, че Великият Тъмен Унищожител просто се прикриваше и само чакаше, докато се появи отново в момента на кулминацията, за да довърши започнатото.

Стихията постепенно щеше да завладее Спиралата, рушейки по пътя си хармонията на Завъртванията, а Вибриращ Възход трябваше да стои бездеен, ужасен пред това бъдеще. Накрая щеше да загине безславно. Свръзката със Съвършените беше изключена, въпреки че енергията оттам продължаваше да пристига и да се излива в пространството, намалявайки съпротивителните им сили. Това беше основата за пътя на Мрачните. Събратята му явно още не усещаха Господарите на Мрака, защото не ги очакваха толкова рано. От друга страна Лъчезарни беше съвсем близо, а в един момент заедно с него се оказа и чудовищният Манас — дете, проникнал в тунела заедно с Албатрос. Човешкият лайнер на Галакси Енерджи се беше промъкнал тук неканен заедно с още един военен кораб. Сега те също като Лъчезарни се носеха плавно между измеренията.

В същото време ситуацията повсеместно се усложняваше и във Вселената. На Алтея хаосът беше пълен. Обединеният свят никога не се беше изправял пред подобен проблем. Нищо такова не се беше случвало откакто съществуваше човечеството.

Състезанието за Формулата отдавна беше придобило второстепенно значение. Всички медийни системи предаваха само събитията около Лъчезарни и Албатрос. Беше обявена Тревога номер едно в Галактиките, системите и световете. Всички възможни средства за охрана бяха задействани максимално. Флота от милиони кораби сновеше непрекъснато към различни точки на света, където започнаха да се наблюдават сривове на енергийния баланс на Вселената. От различни места едно след друго се появяваха съобщения за поява на огромни маси от изключително тежък материален произход в близост до черните падини. Те буквално засмукваха околното космическо пространство и създаваха опасност да погълнат цели населени светове. Скоро забелязаха, че както беше предвидил Фрост, все по-дълбокото навлизане на трите кораба в потока от светлина водеше до все повече съобщения за енергетични катаклизми в различни райони на Галактическата общност. Затова скоро всички се убедиха, че именно поведението на лайнерите предизвиква тези сътресения. Само часове преди това операторите в командния център на Алтея бяха видели как огромните им туловища изненадващо, почти едновременно поеха курс към навлизане в падината; как бавно след това потънаха в блестящата сфера пред себе си. Оказа се, че наистина не трябваше да позволяват на кръстосвача да следва Лъчезарни и Албатрос. Явно масата им, изнесена извън Вселената беше довела до енергийния срив, предизвиквайки дисбаланс отвътре и извън нея. Едновременно с това започнаха съобщенията за бедствието. Хората разбраха, че именно лайнерите бяха причината за катострофата. Но връзка с тях вече беше невъзможна, а разкаянието излишно. Учудващ и противоречащ на срива се оказа фактът, че именно на това място, при падината, където беше светлият тунел, пробив в енергиите не се наблюдаваше. Данните от Сивия Орел и другите кръстосвачи показваха странно спокойствие там и засилване на прилива на положителна, фина енергия. В района, причинил станалите нещастия, цареше мир и спокойствие; никакви тежки и непознати обекти не се появяваха, нямаше енергийни сривове и опустошителни разрушения. Според много експерти беше станало това, което отдавна се очакваше в човешкия свят. По някакъв начин в следствие на съприкосновението на лайнерите с една от падините се бяха отворили границите на Вселената и сега материя от чужд, груб за човека произход нахлуваше от всички възможни места. Това, всъщност, беше най-страшното и непредвидимо бедствие, което кой знае защо военните решиха, че могат да избегнат. Затова корабите на флота действаха по план номер едно, който предвиждаше реакция на подобна, макар и не същата ситуация. Проблемът беше, че те нищо не знаеха за падините. Тези образования не бяха предварително заложени в страгическите планове. Затова засега се осъществяваха преди всичко схемите за евакуцията на най-застрашените планети към все още спокойните области.

Най-незасегнат беше старият Млечен път. Колкото и странно да беше в тази първа обитаема галактика нямаше никакви нарушения. Нямаше нито една черна дупка, нито една бедстваща планета, никакъв пробив на енергия от чужд произход, нищо тревожно и необичайно. Сега нейните населените светове се готвеха да приемат бежанци от всички краища на Велената. От друга страна там явно имаше нещо, което предпазваше тази Галактика от бедствието. Погледнато най-общо, Млечният път съвсем не се намираше в центъра на кълбовидната Вселена. Напротив той заемаше една от периферните и области и беше слабо наситен със звездни системи и енергийни запаси. Въпреки това обаче тук по някакво странно стечение на обстоятелствата сривове нямаше. Особено стабилно беше положението около старата Слънчева система — люлката на живота. Затова натам отлетяха и много от членовете на управлението на ОВОС, както и няколко от най-мощните военни лайнери във Вселената. Защитеността на този регион го правеше интересен и трябваше да бъде открита причината за това.

Майката Земя се готовеше да посрещне елита на Човечеството. Планетата — музей отново привличаше към себе си погледите на хората. И наистина имаше защо. От дълго време се знаеше, че около Земята съществува особенно излъчване, неповторимо и неоткриваемо никъде другаде във Вселената. То беше с неясен, фин и специфичен произход, източникът, на който така и не можа да бъде открит. Едва сега, при появата на светлото петно от енергия край Лъчезарни откъм падината, беше открита странна аналогия между анализа на енергетичния баланс на ярката светлина там и необичайното земно лъчение. Този факт, заедно със спокойствието, което властваше около двете места на излъчване наложи бързото преместване в пространството на толкова много техника и хора, посредством опасни, недостатъчно проверени технологии за трансформация като телепортирането. Струпване на военни кораби се наблюдаваше и край подината на Лъчезарни. И двете места бяха обекти на сериозно проучване.

За съжаление нямаше конкрено място върху земната повърхност, което да можеше да се посочи като източник на лъчението. По-скоро то се явяваше голяма допълнителна земна сфера, обвиваща пространство далеч зад пределите, достигани от другите обикновени енергетични показатели на планетата. Явно беше, че това вещество се излъчва от цялата и същност и тъй като досега особено практическо приложение за него не беше намерено, интересът не беше голям. Сега обаче загадката трябваше да бъде разрешена и то бързо. Затова групата учени от земния физически институт с огромно нетърпение гледаше как се приземява поредният кораб от Алтея. На борда му бяха по-голямата част от членовете на Правителството на Четирите свята и Главнокомандващият Обединените сили плюс двамата председатели на Академичния съвет за космически изследвания, както и повечето капацитети в областта на фундаменталните наука. Събитието беше от изключителна важност. Целият научен екип на земния институт по Физика начело с проф. Ян Свободни очакваше трескаво посещението. Бяха събрали и обработили за съвсем кратко време документацията по проблема. Очакваше се само общият Научния съвет. Копия от всички документи бяха препратени още по време на полета на борда на пристигащия „СТАР“.

* * *

Малко по-късно заседанието започна да тече с пълна пара. Присъстваха хора от Правителството, от ОВОС, висши Военни и целият научен елит. Спорът се водеше главно около възможната връзка между двете толкова необикновени космически лъчения и произхода им. Около това се оформиха и няколкото различни мнения. Учените смятаха, че лъчението е присъщо на цялата планета, докато Военните, поддържаха тезата, че то произлиза от точно определено място под Земята, доказвайки това си твръдение с една отдавнашна своя теория, с която пък професорите не бяха съгласни.

Спорът ставаше все по-разгорещен; никой не искаше да отстъпи. Председателят на Академията за Космоса като физик и застъпник на първата група упорито настояваше на своето, твърдейки през цялото време, че лъчението е един глобален, присъщ само на Земята фон, свързан с надвселенския произход на човека. — Получените проби от „падината на Лъчезарни“ дават основание с пълна сигурност да се докаже чуждият, нечовешки и некосмически произход на тази енергия, — убеждаваше той гръмко и настойчиво останалите. — Както и предполагахме, черните образувания служат като връзка между различни нива на Всемира. Появата в едно от тях на светлия тунел, в който навлезе Лъчезарни е проява именно на тази връзка. По аналогия Земята е също едно такова поле за свързване между различните Вселени, поради което именно тук е възникнал животът преди милиони години… — Простете, сър — намеси се в този момент един от Военните, — но именно поради това ние трябва да открием, разучим и използваме силата на лъчението, оказало се единствено способно да защити Вселената от нахлуването на чуждата за нея външна материя. Тъкмо затова то се появява в едно от местата на пробив в световете. — Което пък говори, че някой наистина иска да ни помогне, да ни насочи към спасението. То ще се осъществи чрез предлаганото от нас мултиплициране на Земята и разполагането на множеството и модели по застрашените точки в Галактиките.

— Това обаче няма да ни разкрие същността му и ние ще действаме сляпо, — не се съгласяваше Военният.

— Не е така, майоре. Лъчението е проникнало в Земята като цяло и затова досега никой не открил някакво конкретно място на излъчването му. Това противоречи на идеята, че цялата планета е връзка с другите Вселени.

— Но ако погледнете тази холограма, — настояваше гневно военният, — която донесоха току-що, ще видим, че е възможно1 да има точно определен източник. Ето, както изтъкнахте преди малко не всичко в пластовете на Земята е проучено. Това тук е доклад от преди няколко века, — посочи военният холограмата, — в който се споменава за някакви странни неизследвани празни пространства под Египет и храмовете на Слънцето в Тива. Господа, както сами виждате, аз не зная размерите на тези постройки, но пространствата под тях, за които твърдите, че не знаете нищо са просто огромни, чудовищно огромни. Та в тях може да се събере един малък космически обект, — възкликна той, вглеждайки се все по-напрегнато в чертежите. В тях се взираха вече всички останали членове на съвета, включително и академиците. Въпреки това не се съгласиха с предположенията на майора.

— Вие сте на грешен път, офицере, — възрази един от тях, — защото това, с което разполагате не означава нищо. Вие ще си загубите времето да го проучвате, докато Вселената загива. Ние, историци и физици, отдавна знаем за тези празнини и въпросните храмове са наш постоянен обект на проучване. Досега не сме открили никакви доказателства за излъчването на някакъв по-особен фон. Празнините напоследък се обясняват като вътрешни скални масиви, които образуват каньони и падини в дълбините на планетата, факт известен на много други места във Вселената. — А какво ще кажете за това, че тези факти никога не са били доказани, поради невъзможност в района да оцелее, който и да било робот или някаква друга електроника. Много от работниците след няколкодневна работа около Карнак неизбежно получават странни нервни смущения. — Военният беше категоричен в твърденията си. — Това също е вярно, — съгласи се историкът, — но и винаги е било отдавано на горещия климат и на спецификата на работата с оглед оцеляването на постройките. Карнак е най-страта музейна ценост във Вселената, — подчерта въодушевено той. — Затова никой не би допуснал разрушаването дори на един детайл от него чрез създаване на изкуствени условия за работа. Знаете, че там дори пътищата са естествени. — Значи вие смятате, че обектът е чисто исторически, а не в обсега на космическите изследвания, — Военният беше още по-ядосан, на път да излезе от кожата си. Гласът му стана по-остър и загуби част от тренирания си равномерен тон. — В цялата област не може да се построи нито едно съвременно съоръжение, всичко рухва след известно време, хората получават нервни смущения, роботите се развалят, а вие смятате всичко това за нормално, — гневеше се той. — Аз съм далеч от проблема, но току-що се запознах с данните и съм шокиран, че нито военната, нито физическата общност досега не са били сериозно информирани за този феномен на планетата, където както казахте неслучайно се появил човекът. — Никакви излъчвания не са констатирани повтарям ви, — настояваше председателят. Около Карнак просто няма такова нещо… Физ…

В залата назряваше конфликт. Двете страни вече се гледаха враждебно. Никой не обичаше друг да се намесва в специфичните им области, но никой от двамата нямаше намерение да се предава. Другите не знаеха какво отношение да вземат, защото повечето от членовете за първи път виждаха тази документация. Трябваше им поне малко време, за да я проучат. В това време спорът не стихваше.

— Но вие, професоре, забравяте, че може би имате работа с лъчения от съвсем непознат произход, — нападаше Военният без никакво намерение да отстъпва. Опитваше да убеди останалата част от аудиторията.

— Възможно е източникът да бъде добре прикрит и така да въздейства само по индиректен, неспецифичен начин, — казваше той.

Физиците също бяха непреклонни:

— Но това е абсурдно. Източник е цялата Земя, а не някакви си стари египетски храмове. Толкова години нищо не е било открито, а сега изведнъж ви хрумва, че центърът е под храма на Слънцето, недокосван цели 27 000 години. — Всъщност, ако толкова искате, можете да отидете и да пробвате на място своите умения. Най-добре ще бъде да си вземете успокоителни, кирка и лопата, защото нито един робот досега не е издържал там. Не забравяйте и археолозите. Те ще ви разкъсат, ако разберат какво възнамерявате да направите. За тях и маговете Карнак е свещен. — Академикът беше кипнал.

— Но тук става въпрос за съдбата на Вселената, професоре.

— Именно. Затова нямате право да си губите времето, да съсипвате техниката, търсейки нещо несъществуващо. Трябва да съсредоточите усилията си към нашия проект за мултиплициране на Земята и препращането на моделите и с индентичното лъчение в различните Галактики, защото само това ще спре нахлуването на чуждата материя.

— Нищо подобно, — продължаваше Военният. — Това е много по-бавно и трудемко, а ефектът несигурен. Планетите — модели на Земята може да не притежават това лъчение, особенно ако източникът му е някъде в точно определено място. Много по-добре ще бъде да го открием, да се опитаме да го синтезираме или да използваме силата му по някъв друг разумен начин.

— Земята трябва да се мултипл… — почти викаше академикът, опитвайки се да изгони военните, когато звънчето на протоколчика прозвуча, но не за да въдвори ред, а за да им обърне внимание към едно ново съобщение, което се мъдреше вече върху видеозора в център на залата. Всички очакваха то да бъде свързано с новите катаклизми, но това което видяха и чуха надмина всичките им очаквания. — Господа, господа, моля Ви за внимание, — обърна се в същия миг водещият диспутите, защото виждаше, че след миг хаосът в залата ще бъде пълен. — Мисля, че това съобщение ще разреши дилемата ви. Затова искам да го изясня по-бързо и по-синтезирано. Току-що получихме тази новина, която изглежда подтвърждава теорията на майора. В последния час въпросното излъчване на Земята рязко се е повишило и то в рамките на няколко десетки пъти. Това е дало и възможност на апаратура намираща се недалеч от Тива да отчете мястото на лъчението. Господа, — гласът на Водещия стана почти тържествен — То наистина е дълбоко в недрата на Земята, точно под храмовете на Карнак и се увеличава с всяка измината минута. В момента, можете да проследите сами движещата се диаграма. Мисля, че е време да действаме.

Беше добре, че той съобщи написаното, защото само след минута нито един Военните не бе останал в залата. Всички останали също се разпръсваха съвсем шокирани; учените, членовете на правителството и на съвета. Едно беше вече ясно; Карнак, толкова стар и същевремнно безкрйно познат, беше съоръжение от друг, непознат на човека вид, което може би щеше да спаси Вселената.

Някой от военните в ече се беше свързал и с Историческия институт. Трябваха им спешно историци и специалисти от Земята по древна история и митология на човечеството. Нещата придобиваха странен оттенък. Страшната космическа катастрофа и сблъсъкът с другите нива на еволюцията вероятно винаги са криели своята тайна още в недрата на началните човешки цивилизации.