Силвия Дончева
360 градуса преди края (34)

34 глава

Малките, облечени в снежнобели костюми роботи ловко подреждаха масата пред двамата мъже в светлата трапезария на Меслин. Безшумно се появяваха блюдата, специалитет на самия магьосник — три вида бяла риба, зеленчуковите и плодови салати. Всичко беше много прясно, набрано минути преди приготвенето от градината на мага. Както всички свои колеги и Меслин спазваше строга диета и не можеше да си позволи каквато и да е прищявка по отношение на менюто си. Професията му изискваше специална храна и той акуратно се грижеше да я получава в нужното количество и качество всеки обед и вечеря. Закуски не си позволяваше. Сутрешното хранене вредеше и натоварваше излишно добре отпочиналия му организъм. Но истинската причина, поради която не трябваше да слага нищо в устата си преди издигането високо горе на небесното светило, бяха сутрешните ритуали посветени на изгряващото Слънце. Умът, душата и тялото трябваше да бъдат абсолютно чисти и свободни, за да посрещнат изгрева на ярката звезда. Хармонията, с която Слънцето даряваше Меслин, го поддържаше след това в завидна работоспособност през целия му ден, та чак до късна вечер. По-късно му даваше съзнателен и едновременно с това релаксиращ сън. Така естествено ден след ден се осъществяваше неговия непрекъснат, саморегулиращ се ритъм на живот, който подсигуряваше мага срещу всички ежедневни неприятности на обикновените хора, живеещи хаотично, без непрекъсната мисъл за всяка своя дума или действие. Така животът му се осмисляше като постоянно служене на едно ризвание и даваше много по-големи резултати от тези, които можеха да се достигнат с други средства — чрез непрестанното объркване на усилен, често изтощителен труд с дълги и ентусиазирани почивки. Сега, доста изморени от продължителното натоварване с кристала, Меслин и Нуту с наслада поглъщаха живителната храна, която щеше да освежи умовете им и отпусне пренапрегнатите нерви. Спокойствието щеше да сложи в ред обърканите мисли и да подреди огромната информация, която трябваше да анализират и осмислят колкото се може по-бързо. Затова Нуту не можеше да спре мисълта си, въпреки че беше зает с яденето. Макар и с пълна уста, той продължаваше за говори:

— Пиратските предаватели съобщават други, далеч по пикантни новини, от тези на официалните Галактически канали. Особенно един от тях, мисля, че беше „Свобода за Вселената“, съобщи уж от името на свой осводомен източник, намиращ се в центъра на събитието, че Лъчезарни се е отклонил пак рязко от курса и в момента се насочва към друг все още неизвестен кораб, бедстващ в района. И аз се чудя не са ли това хората на енергийната компания…

Меслин само поклати глава в знак на съгласие, без да отговаря веднага каквото и да било. Преглътна бавно и като забърса деликатно устата си, повика един от роботите. Извади от вътрешния си джоб малка блестяща картичка и му я подаде, след което Ремът тихо се отдалечи в посока на подземието. Едва след това Меслин отговори:

— Чух това съобщение. Ако е вярно мисля, че тази допълнителна намеса на други фактори в събитията може да ни бъде само от полза, тъй като ще забави скоростта на процеса. Лъчезарни ще отсрочи срещата, а ние ще имаме повече време да се ориентираме в обстановката. Но така или иначе ще трябва да предприемем едно неотложно пътешествие до храмовете на Карнак. — Какво точно имаш предвид — попита доста изненадано Нуту като дори прекъсна яденето си. — Надявам се, че няма да ходим при оная ужасна жена, при която ме води преди години и която още тогава ни каза, че ще се видим отново някой ден.

— Била е права, но сега не само ще се видим отново с Лития, но ще трябва коленнопреклонно да поискаме помощ от нея. Тя е пазителката на входа към никому неизвестните подземия на храма в Карнак. От това дали тя ще се съгласи да ни съдейства, или не, ще зависи и успехът на нашето начинание. А, ето че и Ремът идва, — посочи Меслин отново появилия се Рем, който връщаше сребристата картичка заедно с една странна холограма.

Магът старателно прибра шифъра и след като погледна Нуту така, че да му подскаже, колко е необходимо да внимава зачете на глас. „Вярно е че от района пред падината се излъчват непрекъснати сигнали за бедствие. На борда на кораба «Албатрос», принадлежащ на Галакси Енерджи, хората са живи и самият лайнер не е повреден. Има някакво наясно изтощаване на двигателите му и затова всеки момент може да бъде погълнат от неизвестното черно тяло пред него, наречено още Първата Падина. Прогнозата на Братството обаче засега не е за фатален край. Дори се вижда някаква измама вътре в лайнера и възможности за неочакван обрат. Поради това считаме, че корабът вероятно ще получи своя шанс за спасение, особено ако се пребори с неясните сили около себе си и потърси помощ отвън, от намиращия се в непосредствена близост мощен Лъчезарни“, — завърши Меслин и поддаде информацията на Нуту, който вече беше разбрал. Роботът се беше свързал чрез специалната карта на Меслин с т.нар. Оракул — компютърна система, създадена в самата Тива по желание на Братството, с цел непрекъсната прогноза на бъдещите събития. Вникването в бъдещето беше трудна и изискваща много време задача. Затова за по-бързото разрешаване на проблемите беше създаден този център, за който всеки член имаше своя членска карта и личен неподражаем код. Всъщност, много малко хора знаеха за съществуването на тази система, която се пазеше в тайна и се използваше само от посветените в тайното знание членове. Вкарването на данните се осъществяваше с доброволни дежурства, чрез които промените във Вселената се обработваха и прогнозираха непрестанно. Заключенията бяха приблизителен отговор на бъдещото развитие на нещата, от който евентуално можеха да ползват и останалите членове. Именно с такава информация разполагаше сега и Меслин. Това беше анализът на ситуацията около Албатрос и Лъчезарни, зародила се в Космоса само преди няколко часа. Тя предвещаваше нелош изход от положението поради намесата на Лъчезарни и потвърждаваше тезата, че срещата между световете ще се отложи; съответно щяха да се забавят и събитията, които толкова ясно видяха в кристала. — Значи имаме достатъчно време — констатира със задоволство Нуту. — Не бих се изразил точно така, — отговори Меслин, — но във всеки случай времето е повече от това, с което разполагахме първоначално. Това вече е в наша полза. Въпреки че, — той се замисли отново — какви ли са наистина тези странни сили около Албатрос, за които се говори в прогнозата. Дали това наистина не са някои от унижощителните Манас.

— Точно и това имах пред вид преди малко, — отбеляза пак джуджето. — Галакси Енерджи покровителствуват тези същества, а корабът е техен, — посочи той справката. — Логично е онова дете да бъде там… — Там е, но няма да могат да спрат Лъчезарни, а само ще го забавят, както си и мислихме, — потвърди миг по-късно и самият Меслин, използвайки мощно интуицията си. — Да, да на кораба действително има някаква заплаха срещу Фрост и тя е ментална. Да ментална, — бърбореше си той, колкото повече разглеждаше предсказанието и се ровеше в подсъзнанието си. — Ще се опитат да ги елеминират, но няма да успеят, а на нас ще дадат време. — Заключи той. Ти си прав Нуту, че трябва наистина да се намесим. — Подскочи пъргаво, съвсем не за възрастта си и бързо се завтече към горните етажи на къщата си. — Дори злото ни дава шанс спокойно и сериозно да се приготвим за посещението си при Лития, — подкани той с жестове и поглед изумения си ученик. — Аз отивам да си взема необходимите неща. И ти също — беше единственият му отговор на питащия поглед на Нуту. — Време за почивка нямаш. Затова релаксирай само пет минути и също върви да се приготвиш, нареди той. — След около четиридесет минути потегляме. Колата вече е готова и чака.

Действително, в следващите минути роботите трескаво изнасяха най-различни неща от подземието. В багажника на обемистия мобил на Меслин грижливо бяха подредени грижливо опаковани пакети едва сега Н уту разбра защо магосникът поддържа толкова голям парк от мобили. Освен това с учудване видя, че някои от роботите се приготвят за излизане и разбра, че те щяха да ги придружат. Беше акуратно изнесена защитата от кабинета на Меслин. Последваха я дори и някои от кристалите и скъпоценните камъни от различни видове. Натовариха и част от старите книги с добре вакумирани страници и, разбира се, два от защитните костюми, ароматите, есенциите и цялата информационна система, кодирана в малките, едва видими кръгчета на файловата памет. Най-накрая слезе самият Меслин, който носеше малка чанта. Магът дори не помисляше да я предаде на съхранение на някои друг. Бавно, почти тържествено той премина през всекидневната и предверието. Задейства с дланта си охранителната система и като кимна едва забележимо на Нуту, излезе последван от двата Рема. Миг след това препълнената кола тръгна, шофирана от един от тях към храма в Карнак, все още единственият древен паметник, недокоснат от човека. Част от Луксор беше изнесена във Вавилон заедно с пирамидите, но Карнак беше непокътнат. Странно, но винаги нещо спъваше опитите за каквито и да било промени в него. Пренасянето му някъде другаде из Вселената се беше оказало невъзможно. И никой не се досещаше, че причината за това се криеше в тайната, скрита надежно под основите му. За нея обаче знаеха малцина; още по-малко имаха възможността да получат пропуск до най-голямото съкровище на Вселената — до древните кодове, оставени при сътворяването на този мир и отварящи пътищата за връзката му с другите нива на Всемира-Спирала. Именно до тези тайни трябваше да получат достъп Нуту и Меслин, защото сега всичко зависеше от тяхната намеса в бъдещето, така както го бяха видели, отразено в планинския кристал.

Изпитанията предстояха и никой не знаеше какви точно ще бъдат, тъй като никой не беше влизал там от много хилядолетия. Едно беше сигурно — те трябваше да подосигурят срещата на Лъчезарни и на Анита Бел с неизвестните съществата от светлата страна на Спиралата над тях и затова бяха получили отсрочка. Именно тяхната намеса щеше да осигури положителния резултат на тази толкова отговорна и важна мисия. А каква точно щеше да бъде тя щеше да се разбере много по-късно.