Силвия Дончева
360 градуса преди края (20)

20 глава

— Мис Бел — гласът на хуманоида идваше от видеозора в стаята и. — Двама представители на Военните са в приемната и искат спешна среща с Вас. Знаят, че сте още тук и настояват да ги приемете преди да тръгнете към космодрума.

Анита Бел, макар че всъщност това не беше тя, стоеше на обичайното си място в своя кабинет на третия етаж на НИЦС — Научно-изследователски център на Световете и прехвърляше механично последните данни от изследванията на комисията по Енергетика. Мониторът пред нея плавно подаваше информацията, изпълвайки помещението с обясненията си, а масата отдавна беше препълнена с нагледните холограми и визии към справката, която явно не интересуваше жената пред компютъра. Тя съвсем безпристрастно наблюдаваше данните. Не изглеждаше забързана за някъде, както твърдеше хуманоида. Стоеше по-скоро замислена, подпряла главата си с длан, а погледът и падаше зад трепкащите картини на монитора и се губеше в далечината на огромното стъкло-стена на кабинета. От време на време поглеждаше часовника си, но не за да тръгва, а защото очевидно чакаше някого и компютърът работеше само за да симулира дейност и да оправдава присъствието и тук. Затова, когато дойде съобщението от хуманоида, тя ни най-малко не се изненада. Напротив, въздъхна облекчено, прокара делово ръце пред тялото си, за да се увери, че всичко е наред, погледна се бързо в огледалото на масата и каза сякаш отхвърляше дълго трупано напрежение. — Да, ще ги приема разбира се. Нека влязат. — Погледна отново часовника си, който показваше вече 16.23 ч. и си помисли:

— До старта на Формулата остава повече от час и половина, време през което трябва да задържа тези военни.

Само след миг на входа се появиха двамата мъже в униформи на секретния корпус на Междугалактическата охрана — специален отдел в структурата на Военните сили. Лицата им обаче не съответстваха на това подразделение. Бяха твърде напрегнати, далеч от обичайните съвършенно спокойни физиономии на клановете, с които всички в Галактиките бяха свикнали. Освен това единият от тях държеше уред за индентифициране на хуманоидни роботи и въобще не се притесняваше от това, защото не и даде никакви обяснения. Апаратът просветваше на равни интервали и търсещия му лъч обхождаше не друго, а полето около нея. Не отчиташе изкуствен интелект и светлините му стояха спокойно в гнездата си. Същевременно Анита-Светлина, макар и озадачена, нямаше време да разсъждава върху това, още повече че обстановката около нея беше нова и непозната. Затова тя стана и се насочи към Военните като се опитваше да следва плана, които си беше набелязала. Обърна се към тях спокойно и твърдо:

— Вашето посещение е твърде изнанадващо за мен, господа, — каза тя. — Само, защото зная, че не бихте си го позволили без сериозна причина, ще ви приема. Знаете, че трябва да бързам към Космодрума. — — Тя многозначително погледна към часовника, макар да беше убедена, че това няма никакво значение за тях. Трябваше обаче да играе ролята си. В очите и се мярна тръпката от това невероятно изживяване. — И така за какво става дума. — Мис Бел, — започна този, който влезе пръв, — налага се да ви обезпокоим с една доста неприятна вест.

През това време лъчът на апарата за откриване на хуманоиди продължаваше да изучава Анита, като същевременно трасираше и останалото пространство. Разследването явно приключваше без резултат.

— От достоверен източник, макар и не наш, имаме обезпокоителни сведения, че имате намерение да съпроводите Майкъл Фрост в състезанието на Лигата. Нещо повече имаме данни, че желаете да провокирате с негово участие недопустимо приближаване до местност ЕГ–604 от Система Алистър на Галактиката на Червените звезди, там където преди време се разви първият непознат антигравитационен космически обект. Също така трябва да ви съобщим, че ние отдавна Ви наблюдаваме, поради неизвестните излъчвания, обект на които сте вие самата от близо две години. Напоследък силата на тези сигнали рязко се увеличи. Източникът много точно се локализира по местонахождение именно във въпросния обект ЕГ–604 и сме принудени да ви потърсим обяснение. Като към всичко това се прибави Вашето неправомерно намерение да излетите с „Лъчезарни“, ние се видяхме принудени да уведомим ръководството на ОВОС и да ви задържим поне до старта на Формулата. За повече не получчихме разрешение, тъй като сте член на Галактическото обединение.

И двете страни изглеждаха странно. Анита Бел изслуша доста хладнокръвно обясненията на Военните и сякаш не се разтревожи от разкритията им; те от своя страна изглеждаха твърде напрегнати за членове на специален отдел от охраната. И тя, и те забелязваха странностите, но нямаха време да ги анализират, поради това не реагираха достатъчно адекватно на обстановката. Анита още с с влизането забеляза изопнатите им физиономии и се запита кое е породило това състояние. Военните и в много по-драматични обстоятелства се държаха в значителна степен по-концентрирано, а сега изглеждаха притеснени. Беше изненадана, но ролята, която беше поела, изискваше да бъде спокойна. Пък и толкова други мисли се въртяха в главата и, най-тревожната от които беше, че може да се провали катастрофално и да попречи на Майкъл и на Анита. Затова не обърна достатъчно внимание на подозренията си и продължи да задържа вниманието на офицерите върху себе си. Вярна на плана си, погледна военния и съвсем естествено насочи разговора в друга посока:

— Майоре, в ръцете ви виждам Инструмента на Хорн. Не зная защо ви е необходим, тъй като в момента не разполагам с хуманоидни роботи, пък и никога не съм влизала в по-продължителен контакт с тях. Вероятно вече сте се убедили в това. Секретарят, който ви е упътил, изпълнява тази роля за целия етаж.

Мъжът обаче се хвана:

— Това е само рутинна процедура, Мис Бел. Тя се изисква винаги при задържането, на който и да е било човек. Това изключва възможностите от грешки, обърквания и подмяна. Всъщност апаратът не откри никакво разминаване във вашите структури или присъствие на изкуствен интелект, затова ще ви помоля да ни придружите до Главното командване и да останете там с нас в следващите два часа. — Анита се зарадва, пътуването към ГК-то щеше да отнеме време, а всека реплика, всяка дума, всяка секунда бяха ценни.

— Както разбирам нямам особен избор и ще трябва да ви последвам, — започна да бъбри почти безгрижно жената. — Всъщност, аз ви очаквах много по-рано, преди години, след което реших, че съноведенията, които имам не са в обсега на Вашите прехващачи и са само мой личен проблем. — Подреждаше вещите си върху бюрото, хабеше време. — Що се отнася до идеята ви, че желая да участвувам в състезанията — това са пълни глупости. Исках само да изпратя капитан Фрост, както съм го правила и друг път. Тъкмо тръгвах натам. Но, както виждам, няма да мога да направя дори и това. — Анита вече беше събрала вещите си и беше готова да тръгне, убивайки така още няколко минути. Не изглеждаше притеснена. Беше странно общителна, дори иронична.

— Надявам се, че от колата ще мога да изпратя на Майкъл Фрост поне един видеозапис с пожелания за успех — погледна тя въпросително-усмихнато военния.

— Няма да имате никакъв проблем. Ще ви съдействувам с готовност, — от говори и той. Бързаше. — Разрешението на Председателя на ОВОС за задържането ви е само за два часа, до 18.30 ч. Има достатъчно време. Стартът е точно в 18.00 ч., ако разбира се всичко е както трябва. А по-нататък с вашия случай ще се занимае смесена комисия от ОВОС и Военния отдел, като през това време ще можете спокойно да продължите заниманията си, с които сте ангажирана тук, — посочи той сградата. — Ще се постараем журналистите да не научат за тези неприятности. Можете да разчитате на лоялността ни. — Военният усети как при споменаването на масмедиите Анита настръхна. Разбра, че не трябваше да ги намесва. Тя се ядоса, защото мразеше клюките им, пък и си намери нова тема за разговор. — Та вие вече им давате солиден материал. — вълнуваше се тя, като тръгна към прозореца. Представяте ли си как след всичко изписано за нас двамата с Фрост през последните два дни, — Анита посочи купчината вестници, които се търкаляха на масата за гости, — моето отсъствие при старта на Формулата ще изостри апетита на медиите докрай. Ще се породят невероятни слухове и истерични писания. Сигурно ще е по-добре да им кажете нещо, защото липсата на информация е още по-лош вариант. — За съжаление това е точно така мис, но в този случай нищо не можем да направим. Въпреки това ще Ви уверя, че никой не ще достигне да истината. Всичко ще остане само в сферата на предположения, измислици и догадки. — Военният говореше ясно и безпристрастно, движеше се по-точно определен план, но въпреки това продължаваше да изглежда натрапчиво нервен и много, много забързан. Уж имаше много време, а бързаше. Ръцете му се потриваха една в друга и издаваха задни мисли и излишна тревожност. С една дума изглеждаше странно за офицер и това непрекъснато се натрапваше в съзнанието на Анита. Жалко, че нямаше повече време, пък и не биваше да излиза от ролята си Затова Анита Бел сега трябваше да тръгне с тях без да му мисли много, като отчиташе, че това беше добре дошло за целите и. Пътуването отвличаше вниманието и отнемаше време. Тя се страхуваше да не преиграе, да не съгреши някъде, което и се струваше по-трудно, ако се движеха. Беше твърде млада1, за да познава добре хората, пък и всичко минаваше подозрително лесно. Военните не бяха толкова доверчиви, а тук сякаш всичко свърши единствено с апарата на Хорн. Светлина така и така не разбра, защо го бяха донесли, та нали тя и сестра и бяха хора. Трябваше да използват съвсем друг вид апаратура, а такава определено липсваше. Явно обаче не заподозряха нищо за подмяната и я оставиха на мира, въпреки че нещо в самите тях будеше подозрение. От друга страна човекът във военна униформа може би имаше достатъчно причини да бъде напрегнат. От десетина мунути беше прибавил към тревогите си и усещането, че нещо не както трябва с това момиче. Тя се държеше прекалено самоуверено, имаше вид на човек, който ги е очаквал, който би бил по-изненадан, ако те не се бяха появили. Освен това Анита толкова спокойно понесе мисълта, че няма да се сбогува с Фрост. Съвсем нямаше вид на човек, на когото са провалили мисията. Точно обратното. …На всичкото отгоре беше човек, дори излъчванията към нея бяха спрели. От централата им съобщаваха, че в момента полето около нея е чисто, а апаратът на Хорн щеше да отчете дори и най-малко разминаване с човешката генетика. Бяха сложили и приставката за откриване на чужди хумоноидни форми. Момичето обаче се оказа съвсем жив човек, нито робот, нито НЕЧОВЕК. Всичко беше толкова объркано, а и не бяха достатъчно свободни в действията си, защото ставаше въпрос за член на ОВОС и охраната тук беше невероятна. Не се оправдаха и предпложенията, че тя може да окаже съпротива и да приложи непознати методи за самозащита. Не се наложи и да викат и помощ и сякаш всичко беше наред, а същевременно интуицията им подсказваше друго. Но трябваше да бързат, без да навяват подозрения, защото всеки момент можеха да се появят хора на охраната.

Вече тръгваха към колата, която щеше да ги отведе към главната квартира, когато в асансъора се чу обаждане по Видеозора в кабинета на мис Бел. Хуманоидът пое сигнала. Часът беше 16.40 ч. Кой ли можеше да бъде. Всъщност вече беше късно да се разсъждава, защото само две минути по-късно, когато пристъпиха извън входа на зданието на ОВОС и вратите на специалния аеромобил, очакващ ги пред входа се отвориха, чуха как зад гърба им сигналните инсталации в цялата сграда светнаха и непоносимия задържащ ултразвук изпълни пространството. Вратите на ОВОС светкавично се затвориха и сградата се обля в червено като при опасност. Охраната заискача от всички посоки. Само след миг щяха да се появат и специалните полицейските части. Нямаше време, нещо ставаше, вероятно във връзка с обаждането горе. Сигурно ги бяха разкрили. Трябваше да изчезват светкавично. Един от мъжете бързо и твърде грубо бутна Анита Бел в аеромобила и като хвърли зад себе си някакъв пакет, скочи в готовия за потегляне аеромобил. Шеметно се изстреляха нагоре към чистите полета на Привилегированата. Мобилът беше от най-луксозните модели. Не беше само това. Изненадана Анита с ужас видя как возилото бързо започна да променя формата си, първа, втора, трета. Спря да брои. Това вече нямаше значение, тя беше разбрала. Тези мъже просто не бяха Военни. Използваха абсолютно неразрешени средства за прикритие, бягаха от полицейската охрана на ОВОС, алармирана за тревога, станаха агресивни. Беше отвлечена. Нещо повече — едва сега тя видя до себе си едно дете. Изглеждаше твърде странно на вид, с големи и изразителни, но хладни очи. Чакаше я, погледа му не слизаше от лицето и. А деца при военните нямаше. Светлина успя само да си поеме притеснено дъх. Сега тя беше сигурна, че нито тя беше тя, нито те бяха те. Те грешаха, като я взеха за проф. Анита Фалкон Бел и тя беше сгрешила като ги взе за военни. Единственото хубаво беше, че това засега го знаеше само тя. Успя да запази самообладание и погледна часовника си. До старта оставаха по малко от 55 минути. Трябваше да ги заблуждава дотогава, а след това да става каквото ще. Нищо вече нямаше да бъде същото. Майкъл и сестра и щяха да бъдат далеч, почти неуловими в Космоса. Тя пусна личния си холографен видеозор. Беше във вид на медалюьон. Предаваха старта на Формулата. Детето вече не я гледаше така съсредоточено. Изведнъж се оказа доста заето и тя почувства и ускорението на хиперскока, след което вече нищо не можеше да си обясни, те дори не бяха в космически кораб. Секунда преди да се разтвори в прехода видя, най-вече почувства Унищожителя до себе. То-детето се оказа Манас — ужасен, отрицателен и мощен Манас. Макар още непорасъл, в момента той я отнасяше някъде другаде, неизвестно къде. Изтръпна. Съвсем във вихъра на трансформацията разбра, че всичко е много по-сериозно и опасно от очакваното. Първоначалният им замисъл беше объркан до безкрайност. Миг преди да загуби съзнание, Светлина вече не знаеше какво да прави.