Силвия Дончева
360 градуса преди края (2)

2 глава

Бяха на път да се провалят, а един провал в някое от свръзките на СПИРАЛАТА се отразяваше крайно неблагоприятно и в ЦЯЛОСТТА и. Отнемаше много време, докато противоречията се изгладят и хармонията се възстанови.

Сега явно назряваше такъв момент на криза, защото Нещо качествено различно, неподозирано дори и във ВИСШИТЕ нива, ставаше в подчиненото ИМ звено. Затова беше необходимо СЪВЪРШЕНИТЕ спешно да обединят усилията си, да обобщят данните, които постъпваха от човешкото КЪЛБО-ВСЕЛЕНА и да вземат мерки. Това неминуемо щеше да забави процесите на собственото им развитие, но затова пък можеше да предотврати катаклизмът в СПИРАЛИТЕ.

Заседанието на Съвета на Съвършените

Напрежението и слабото излъчване на присъстващите СЪВЪРШЕНИ се усещаше навсякъде. И това беше, защото проблемът стоеше отдавна неразрешен, а те така и не намираха изход. Тревогата се предаваше във вибрациите им и чувствителността на излъчване на всеки един от тях губеше особената си променливост и сложност. Многообразието беше слабо. Връзките между отделните СЪВЪРШЕНИ бяха твърде отслабени, трудно се координираха и бяха сведени до един отдавна непознат минимум. В обстановката се чувстваше СИВОТАТА, съпроводена с бавни движения на чувства, с неясни усещания и объркани представи. Вибрациите на телата мудно се преместваха и още по-трудно се предаваха в околността. Всички бяха потиснати, загубили динамиката и цветовете си. Ярките преливания на светлата гама от спектъра, така характерна за тях като СЪВЪРШЕНИ се беше сменила със тъмни и безинтересни тонове, типични за периодите на липса на идеи и въображение. Единственото светло сияние сред тази сива маса се открояваше едва, едва и съвсем малко повишаваше общата чистота на трептенията, защото дори и то не беше с категорично яркия отблясък на решението и на новата насока. Неговият носител вероятно имаше някаква причина да бъде по-оптимистичен от останалите, но същевременно се колебаеше и светлината на вибрациите му, макар и ярка, не отиваше по-далеч от собственото му поле. Трябваше му време. Решението за действие щеше да дойде постепенно и избухването или не на бъдеща светлина щеше да покаже изхода от съмненията му.

СЪВЪРШЕНИТЕ наистина не знаеха какво да правят. Принадлежащи към високите полета на Първата СПИРАЛА от Всемира, те скоро бяха стигнали до онзи нов етап от собственото си развитие, когато трябваше да се научат не само да развиват максимално собственото си съзнание, но и да контролират и подтикват към все по-голямо съвършенство Нивото най-близко под тях, т.е. в момента те се учеха да поемат пълната отговорност и за другите. Така беше дошла и грижата им за човешкото КЪЛБО — ВСЕЛЕНА, което беше областта, разпростираща се на огромна площ под тяхния свят. Вселената вибрираше все още с бавни и тежки честоти, а обитателите и наречени хора, все още не осъзнаваха същността си и неотменната си принадлежност към Двете преплетени СПИРАЛИ на Всемира. В бъдеще обаче им предстоеше нова крачка напред в развитието — човешките същества трябваше да се присъединят към СЪВЪРШЕНИТЕ нива на осъзнаване на света. ВЕЛИКИТЕ дълго бяха работили върху това и сега, при предстоящото Завъртване, хората трябваше да се присъединят към СВЕТЛИТЕ като нови, този път ментални СЪВЪРШЕНИ. Това обаче самите хора съвсем не знаеха. Те дори не подозираха, че развитието в СПИРАЛИТЕ се контролира и всяка тяхна стъпка се следи и внимателно проучва от горните нива. Тези човеци дори не знаеха за основните Закони на Цялото — задължителни за всички, даже и за силите на другата страна, за Стихията — нар. още — Огледалото — Отражението — „Чернотата — Мрак“ — или Втората Спирала.

СЪВЪРШЕНИТЕ отговаряха за Хората отдавна, но напоследък с огромно огорчение бяха забелязали, че човечеството не се развива с необходимия очакван темп към ментално осъзнаване. Последният цикъл от тяхната човешка Вселена завършваше, а те не бяха усвоили последните уроци — не знаеха нищо за самите себе си. Менталните им полета, т.е. това, което ги отличаваше от всички други в СПИРАЛИТЕ, стояха неразработени и нивото им на приемане на Единството на Всемира беше ниско. Но истинският проблем се състоеше в това, че в пасивността си хората можеха да станат лесна плячка на Другата страна. В безразличието и инертността си те рискуваха да попаднат първо под по-тежките вибрации на долните по-разчленени и по-груби нива на собствената си светла СПИРАЛА, а след това да послужат и на силите на Мрака. Стихията отдавна се стремеше към срив в системата на Всемира, защото беше силна не в съзиданието, а в хаоса. Затова Мрачните винаги използваха Завъртванията на СПИРАЛИТЕ да осъществяват злокобните си намерения. И Сега пред промяната отново се бяха раздвижили, предусещайки възможността за бъдеща власт. Хаосът, който можеше да настъпи при разкъсване на някое от звената, щеше да позволи на „Чернотата — Мрак“ да погълне Първата Спирала и да установи господството си във всички светове за огромен период от време напред, чак докато равновесието отгоре се възстановеше пак. СЪВЪРШЕНИТЕ вече с ужас бяха забелязали активността на НЕДОСТОЙНИТЕ, намиращи се успоредно до тях. Хиляди от ПОЛЗВАТЕЛИТЕ /те паразитираха върху енергията от долните нива и бяха както всички останали Тъмни, огромни, много плътни и най-вече лесно привличащи енергия и маса същества/ също се бяха концентрирали на големи групи по Границите, най-вече покрай тунелите между Завъртванията на Първата СПИРАЛА. Разрушителното им съзнание беше насочено към Вселената — Кълбо, което те също проучваха и чийто обитатели неистово ги привличаха със силните си, но нереализирани ментални полета.

СЪВЪРШЕНИТЕ знаеха и за заповедта на Единствения ПОГЛЪЩАЩ за въздействие върху менталното развитие на хората и обвързване със силите на Мрака. Тъмните разчитаха самите човеци да им отворят вратите на Вселената и в бъдеще да я превърнат в нова среда за развитие на нови Ментални ОБСЕБВАЩИ. Наблюдаваха и от дълго време как тази повеля се изпълняваше от хилядите ЗАСМУКВАЩИ, ОБЪРКВАЩИ, ЗАВЛИЧАЩИ и ПРИТЕГЛЯЩИ групи на Мрака. СЪВЪРШЕНИТЕ от дълго време наблюдаваха как Тъмните използваха свръхразвитите умствени сили на отделни хора и им подсказваха чудесни идеи за овладяване енергията на Космоса, насочвайки ги вън от целта им да развиват самите себи си. Те с ужас виждаха как Злото надаряваше хората и с невероятно мощни, надчовешки мисловни полета с разрушителна мощ. Тези Унищожители-хора по-късно се обръщаха срещу собствения си свят и го рушаха до момента, в който и те не загинеха под ударите на останалите си събратя. По-късно Поглъщащите се научиха да привнасят такива сили и у новородени деца, подчинявайки духа им на логиката на стеснението. Така тези деца вече можеха единствено да рушат и да убиват, домогвайки се до власт и слава в човешкия свят. СЪВЪРШЕНИТЕ, разбира се постоянно опитваха да се противопоставят на тези тенденции като много преди намесата на Поглъщащите се стремяха да усъвършенстват менталните склоности на някои хора към градивност и любов. За съжаление обаче много малко от самите хора притежаваха необходимите данни за такава положителна намеса. Но най-лошото оказа, че останалите хора също им им пречеха и не ги разбираха. Така например преди известно време бяха успели да съдзадат една голяма група от т.нар. Благодетелни Манас, но след време самата човешка общност се опълчи срещу тях. Школата на Шуковски загина. Така дори самите СЪВЪРШЕНИ дадоха път на силите на Мрака. Поглъщащите използваха отчаянието на част от тези свръхразвити хора и ги превърнаха в едни от първите Унищожители. Останалите бяха изолирани от самите хора и останаха някакво незначително малцинство. По-късно пък човечеството намери свой изход от безизсходицата с децата на Мрака, като всички системи, където се появяваха възрастни Унижощителите, бяха изпепеявани, а децата с такива наклоности убивани. Така усилията и на Съвършени и на Поглъщащи се обезсмисляха, но и развитието на човечеството не напредваше, което даваше по-скоро нови надежди на Втората Спирала, отколкото на Светлата страна.

Затова дискусията на Съвета се водеше отдавна. Всеки един от присъстващите беше доказал, че е положил максимални усилия за развитието на Кълбото — Вселената точно по плана на Великите Творци. Въпреки това Кълбото вървеше по неконтрулируеми пътища на развитие и не се съобразяваше ни най-малко с предстоящото Завъртване на СПИРАЛАТА. Хората щяха да се окажат неподготвени за новото си положение и с ниските честоти на вибрациите на мисловните си полета нямаше да съумеят да се адаптират към по-усложнения и ускорен свят, в който Всемира щеше да ги запрати. Загивайки, те щяха да послужат за храна на Стихията и СЪВЪРШЕНИТЕ щяха1 да се провалят. Те отговаряха пряко за хората, а бяха загубили контрола си над тях. Нещо повече — напоследък загубиха връзка и с Великите нива над тях и нямаше, кой да им помогне. И там ОТГОРЕ бяха обхванати от някакво странно и необяснимо мълчание. Затова говореха и тежките, обемисти и неясни послания, които преминаваха напоследък през света на СЪВЪРШЕНИТЕ. Информацията беше предназначена за Кълбото и за хората, но те СЪВЪРШЕНИТЕ не можеха да я разберат. Виждаха само, че тези съобщения бяха накъсани части от различни исторически етапи на човешкото развитие. Улавяше ги една жена, наречена Анита Фалкон Бел, която обаче за всеобща изненада не реагираше на съдържанието им и също като тях не ги разбираше.

Затова и сега за пореден път Ясна Светлина от клона на Лъчистия Спектър се опитваше да разясни положението, но чувствителните и мисли /емоционалното осъзнаване беше силната страна на Съвършените/ вървяха трудно. Бяха сухи и вяли, а и излъчванията на тялото — също. Гласът и беше почти затихващ. — Мисля, че данните за досегашните ни действия след всичко обсъдено досега, са ясни на всички… — Тя въздъхна, в същия момент и нюанс на дълбоко отегчение се разнесе в околността, карайки и останалите да потрепнат от тази сивота. Безнадежността ги заливаше с всяка нова дума.

— Установихме наличието на странни сигнали в Кълбото, — редеше безучастно Ясна, — които се появяват тогава, когато Анита Бел има връзка с Висшите нива на СПИРАЛАТА, за която тя, като всички хора няма никаква представа. Направихме и многократни опити да разберем смисъла и значението на тези послания, идващи от ВЕЛИКИТЕ, но всичко беше безуспешно. Нито ние, нито хората знаем за какво става въпрос. Явно дълго време сме се заблуждавали относно способностите на хората за контакт с нас и за силата на Любовта им, а оттам и на градивната им мисловно-логическа дейност. На практика се оказва, че те въобще не разбират своето място във Всемира… А най-лошото е, че загубихме и връзката с нашия представител във тяхната Вселена, с Лития.

— Да, откакто хората направиха оная глупост с пренасянето на нашата свръзка от Земята на другото място… — чуха се много от гласовете на Съвършените. Те още не бяха преодолели стреса от този удар. След пренасянето на огромната пирамида те съвсем загубиха представа за случващото се в Кълбото — Вселена. Освен това бяха оставили Лития без помощ и подкрепа, а това можеше да повлече към бездната и целия и роден Спектрален клон.

— Възможно е обаче и ние да грешим — Някой беше решил да разведри насторението. Мрачните чувства не трябваше да заливат Съвета, особенно преди вземането на някакви решения. — Може би ние не реагираме правилно, защото както знаете за грешките на по-слабите са отговорни по-могъщите, т.е. ние. Това предизвика леко оживление сред другите и цветовете им просветнаха за миг, но всъщност и това им беше известно и ни най-малко не им помагаше.

— Да, да, — съгласи се Ясна Светлина — вероятно има грешки и от наша страна, но защото тогава и хората не са наясно със себе си и дори не улавят посланията на Великите, а Анита Бел, която ги получава не разбира нищо. Нима и начина на въздействие на Великите е неудачен. Това според мен означава само, че се е появил нов и необичаен процес в разватието на човешкото общество, неизвестен дори и на Великите Творци. — Да, не трябва нито и за миг да забравяме и, че силите на Хаоса не бездействат и че вече сред хората има т. нар. Манаси, които притежават мощни, сравними само с нашите емоционално-мисловни възможности. — иронията се чувстваше силно в излъчванията на Отражение на Светлината. — Както знаете до нас неотдавна пристигнаха сведения, че Унищожителите вече твърде успешно могат да се прикриват от силите за сигурността. Охраната на Вселената не знае до момента, че има няколко възрастни Отрицателни Манас — до онзи момент… Вие знаете, какво имам пред вид, — потъмня мисълта на Съвършения, не дръзвайки дори ясно да я изкаже на глас. След това обаче реши, че всички трябва да погледнат истината в очите и почти гръмко потвърди информацията — Говоря за трите деца на Мрака — Манфред, Андрей и Алисия, които от известно време действат в различни точки на Вселената като нови ОБСЕБВАЩИ. С тях хората няма да могат да се справят, защото не могат да ги разкрият, а после ще е късно, — завърши той.

— Може би Лития ще се опита да ги обезоръжи или да ги разкрие на Охраната, — не губеха надежда Съвършените.

— Напротив те могат да я погубят, — Отражение на Светлината беше краен в прогнозите си — В момента не знаем нищо за нея, а според последните данни единият от Унищожителите вече рови около Карнак и подозира нещо. Ако се убеди в правотата си информацията ще достигне до Тъмните и те ще получат пряк достъп до нас.

— Да, дори не можем да и помогнем, — помръкнаха и други Съвършени, от Сиянието на Синевата. — Може би се нуждае от нас и силата на излъчването ни.

Мълчанието стана всеобщо и угнетяващо. Никакъв трепет, нито каквато и да било друга реакция не се забелязваше. СЪВЪРШЕНИТЕ все по-ясно осъзнаваха опасността; безпомощността ги овладяваше, а Сивотата раждаше нова сивота. Бяха надценили развитието на КЪЛБОТО, бяха пропуснали много време и възможности за въздействие, а се сблъскаха и с нов процес в еволюцията на хората, непредвидим и непознат даже и за Великите Творци. И ако не се справеха и не използваха последните благоприятни предстоящото Завъртване щеше да помете и тях. Те обаче нямаха идеи. Всеки се беше затворил в собственото си енергийно поле, почти не приемаше и не излъчваше сигнали към другите, противно на унаследения стремеж към съвместно разрешаване на проблемите. Връзките бяха нарушени.

Единствено онова по-светло излъчване в средата се усилваше, противопоставяйки се на фона на залязващите излъчвания на останалите. Беше Вибриращ Възход от клона на Светлото докосване и положителните му светлини сияеха все повече и повече, показвайки нарастващата му готовност за действие. Цветовете и усещанията, излъчващи се от него, бяха все по-ярки и по-обнадеждаващи. В един момент те преляха към околните и той трябваше да покаже причината за това учестено вибрационно трептене. Всички усетиха прилива на положителна енергия и обагрянето на обстановката в свежи тонове. Зачакаха, защото отдавна жадуваха промяната и новия тласък, още повече че и прогнозите отдавна сочеха това. Сега, в момент на пълно отчаяние, всички Съвършени поеха с явно облекчение светлините, а в това време Вибриращ Възход бавно приемаше формата на човек. В чудесното съчетание на светлините започнаха да се забелязват отделните части на обитател на Кълбото — илюзия за тесни и силно прилепнали дрехи, за наметало, характерно за повечето от човеците, с които имаха контакт, и които имаха водещата роля в развитието на този муден долен свят, а накрая дори и някаква шапка. Съвършените не знаеха защо беше нужно това преобразяване. Чудеха се какво ли бе намислил този член от младия клон на Светлото докосване.

В това време той приключи външната си промяна. Все още се колебаеше и това се чувстваше в лъченията му.

— Аз смятам — промълви нежно и тихо той, като разпръсна и една по-ентусиазирана нотка на светлината около енергийното си поле, — че най-вероятно при тази обстановка ще се наложи да прибегнем до частична Материализация и разкриване на част от нашата самоличност пред хората, там долу. Нещо, което Огледалните не могат да направят никога, защото действителния им образ е твърде ужасен.

Почувства как мислите на останалите го обляха от всички страни.

— Не, не, не може да бъде, това е недопустимо, усещаше се натиск от всички страни…Какво си мисли той. Нарушава закона, …нима не знае Основното правило… Излъчванията бяха ярки и разгневени, можеха дори да блокират общото поле за възприемане. Въпреки това той продължи, като дори се опита да се изолира срещу влиянията им.

— Това може да стане въпреки всичко, — настояваше Съвършеният. — Знам и усещам, че тази материализация може да доведе до огромни неприятности и опасност от сриване на енергийните ни източници, до проблем с Великите Измерения и възможенсблъсък със Стихията, но това е единственият ни изход. В противен случай, страхувам се, ние сме загубени… Думите му предизвикваха нов взрив на напрежение. Съвършените вибрираха с толкова голямото ускорение, че само след миг енегетичния хон стигна допустимия максимум. Задействаха се дори системите за отлив на енергия, защото опасността от пробив в полето стана реална. Решение от този тип за преминаване в друга част на СПИРАЛАТА беше нечувано — противоречеше на Законите. Прехвърлянето щеше да бъде съпроводено не само с непредвидим разход на енергия, но можеше да застраши и съществуването на материализиращия се. Нещо недопустимо, защото основно правило в техния свят беше абсолютната непрекосновеност на живота на всеки от СЪВЪРШЕНИТЕ. Разрушаването, дори и временно, на формата на някой от тях, водеше до нарушаване хода на историята и се отразяваше неблагоприятно и върху Горните, по-висши нива.

Техният поток през Спиралите се отличаваше със свръхразвитие на съзнателния емоционален живот и достигане на съвършенство във Формите и Пропорциите. Всъщност такива нямаше и тъкмо в това се състоеше техния принос. Никой в Спиралите преди тях не беше развил толкова гъвкави, непрестанно променящи и способни да приемат живота форми. СЪВЪРШЕНИТЕ притежаваха невероятна градивност на емоциите, а и можеха да влизат и във връзка с ЦЯЛОТО, с двете СПИРАЛИ, така широки и тежки долу и така ефирни, бързи и леки във висините си. Това им помагаше да вземат най-правилните решения за себе си и да се развиват по един твърде плавен, линеен път. Единственият проблем бяха енергийните източници. Те си набавяха енергия от всичко, което се намираше около тях и което те разграждаха. Отнемането на тези вълни обаче лишаваше околното пространство за дълго време от самостоятелност и способност за собствено развитие, поради което използването на ресурсите беше строго контролирано. А едно прехвърляне извън границите на техния свят към Кълбото — Вселена щеше да изиска колосални източници на енергия и щеше да доведе до изразходване дори и на резервите. Вибриращ Възход естествено твърде добре знаеше това, но въпреки това беше решил да отстоява идеята си докрай.

— Всъщност аз съм решил за себе си един важен въпрос и смятам, че той ще намали емоционалните Ви терзания. Просто трябва да ме изслушате докрай.

В същия момент почувства вълната на облекчение и преди да се учуди, сам видя, че с необяснимата си вътрешна убеденост беше провокирал едно много мощно излъчване на Златен Лъч от собствената си същност. Той именно беше стреснал останалите и ги беше успокоил за секунда, защото появата му беше сигнал за предопределеност. Въздействието беше толкова силно, че дори групата на Сиянието на Синевата промени. Бяха му приятели и най-бързо бяха почувствали правотата му.

— Може би наистина е по-добре да почувстваме мислите му, явно знае нещо, усетете светлините му, те ни говорят най-добре, вижте Златния лъч, който никога1 не се появява без одобрение от Цялото, — мислите им все по-убедено прорязваха пространството. Жизнеността и надеждата пробиваха.

А Вибриращ Възход продължаваше. Вече имаше подкрепа, единението се оформяше.

— Аз отговарям пряко за Анита Бел, каза той и затова познавам хората добре. Мисля, че мога да се прехвърля в тунелите между ЗАВЪРТВАНИЯТА без особен риск.

Почувства леката тъмна ивица на съмнението, която бързо се мярна и стопи пред полето му. Не трябваше да допусне да се разширява и затова продължи още по-учестено — Както знаете, напоследък във КЪЛБОТО-ВСЕЛЕНА се появиха нови места, където загубите на енергия са незначителни и практически могат да се пренебрегнат. Следователно там съществуват условия на антивещественост и същества от нашия свят, изградени на основата на мощни високочестотни емоционални етерни енергийни полета могат, спокойно да издържат. Пребиваването в едно такова място ще позволи на нашия представител да влезе в контакт с Анита и да разреши проблема с посланията от Великите Творци.

Положението сякаш беше овладяно. Всички енергично обменяха мислите си и излъчванията им се установиха около един постоянен макар и висок праг на напрежение. Лъчите бяха крайно разнообразни, от светлите щастливи тонове на Сияйните, до гневните, почти мрачни тонове на стария Спектрален клон. Вибриращ Възход трябваше да настоява. Тази мисъл усили собственото му лъчение и го насити с нови още по-ярки тонове… Златният лъч пак засия в пространството. — Прехвърлянето в областта на антигравитационните падини ще доведе до пряк контакт с хората и ние директно можем да ги подготвим за прехода към другото по-широко ниво на развитие. Освен това ще възстановим и прекъсната връзка с Лития и можем директно да се противопоставим на силите на Обратната страна.

Вибриращ Възход беше все по-настъпателен. Усещаше и новата вълна на облекчение. Беше обгърнала и останалите.

СЪВЪРШЕНИТЕ винаги можеха още в самото начало да проверят правилността на дествията си като наблюдават отражението на емоционалните си вибрации в околността. Вярната посока винаги предизвикваше хармония и увеличаване на светлите нюанси. А сега беше така. Всички, дори и Спектралните и тези от Синевата, бяха обагрени от светлина. Искрящите цветове напираха неудържимо заедно с мисълта на Вибриращ Възход. Категоричното отхвърляне вече не съществуваше. — Може би трябва да се свържем с Великите, да проверим в аналите, да изчислим запасите, да обмислим, да обсъдим, да прогнозираме погрешността, да надникнем в бъдещето… — се блъскаха мисли отвсякъде. А Вибриращ Възход настояваше и все по-силно излъчваше светлина:

— Съществува опасението, че антигравитационните падини са и проходи, създадени за навлизане на тъмна, всмукваща материя от Втората Спирала — Мрак. Ако не го предотвратим ще загине и нашия свят. Стихията ще нахлуе във Вселената и ще разруши и нашите полета. Само предпазването на хората от Водовъртежа на Огледалната страна може да спаси и самите нас. Затова ми позволете да осъществя прехода между Измеренията. Макар и Съвършен, моята история е от най-кратките и най-неразгърнатите в световете ни и затова евентуалният риск от временно прекратяване на съществуването ми ще доведе до малки изменения в Системата.

Всички Съвършени вибрираха с много високи, почти максимални честоти на излъчване, цветовете се движеха и променяха бързо, идеята проникваше и се разрастваше, а Вибриращ Възход усещаше това със сетивата си, трептящи в хармония с обкръжението.

Единствено леко обръкани бяха роднините му от Светлото Докосване, въпреки че и те чувстваха светлината на надеждата. Явно станалото имаше смисъл и само бъдещето щеше да покаже правилността на новите реалности в света на СЪВЪРШЕНИТЕ. Засега обаче всичко зависеше от усещанията им и от тяхната единност. Освен това щяха да изчакат и одобрението на Цялото, а то вероятно щеше да бъде положително. Дано само да им стигнеше времето. Надеждата беше дошла.