Силвия Дончева
360 градуса преди края (15)

15 глава

Оливър обичаше Попивателните не само защото не можеха да бъдат уловени от Системите за сигурност, но и поради факта, че техните излъчвания не можеха да се прихванат, дори и от хората, които знаеха мястото на поставяне. Всеки чифт ста ваше уникален след като притежателят при поставянето му въведеше специфичните си инструкции за непосредствено използване. След това никой друг не можеше да се добере до неразшифрованата информация; тя от своя страна можеше да се получава едновременно от няколко източника, без връзка между тях и без ограничения на техния брой. По тази причина това, което Харисън научаваше, в същото време се предаваше в къщата на Антонио, макар и в неразбираем вид. Този коз на Стоун му беше нужен, защото проблемът се оказа повече от сериозен. Наистина материалът, който получи, не беше такъв, какъвто очакваше, но затова пък се оказа по-тревожен и опасен и от най-лошите му предчувствия.

За Анита Фалкон Бел той беше чувал само от информационните предавания; беше чел различни неща и в пресата. Знаеше, че тя е създателка на онази нетрадиционна историческа теория, според която единствените все още неусвоени енергийни източници в обитаемата Вселена са човешките индивидуални мисловни полета и овладяването им е истинската цел на човешката еволюцията преди прехода към друго качествено ниво на развитие извън светлинния звезден свят. Според нея използването на останалите енергии и технологии, с които си е служил човека, са били само една прелюдия към същината на въпроса. За проф. Бел той знаеше още, че тя добре владее собствените си интелектуални сили, поради което още в начало допусна, че в случая става въпрос именно за тях; много често в интереса на някои галактически организации попадаха хора с такива необикновени заложби. Самият Стоун имаше вече няколко такива случая в практиката си, като веднъж дори се беше сблъскал с феномен от рода на Манасите и беше изпитал върху себе си силата на мисловната им енергия, несравнима с нищо друго във Вселената. Затова сега напълно логично предположи, че Анита има връзка с такива хора или самата тя притежава подобни способности. Но не това го тревожеше още от самото начало. Притесненията му идваха от факта, че тя бе член на Междугалактическото обединение и се ползваше с най-висши протекции; поради интимната си връзка с един от най-добрите пилоти на флота, името и се знаеше и сред широката публика. Масмедиите непрекъснато кръжаха около нея, следяха всяка нейна крачка, коментираха живота и, търсеха сензации за нея и Фрост, което правеше задачата на Стоун по-опасна и рискована от обикновено. Но не толкова, колкото се оказа впоследствие, съвсем не толкова…

Затова той вече два пъти1 откакто се върна прегледа материала, без да разбира кое от всичко, което виждаше беше най-съществено за него. Беше сигурен в едно; ставаше въпрос за нещо от глобално значение, много объркано и сложно, в което са намесени големи сили.

Едни от първите кадри от вечерта в дома на Анита бяха с Майкъл Фрост. Той току-що беше влязъл в къщата и външният му вид беше като на човек, прекарал изморителен, но все пак успешен ден. Странното беше, че не бе успял дори да се преоблече. Беше бързал да се прибере, смутен и нерешителен от нещо. Същевременно му беше трудно да говори затова. Отбягваше погледите на Анита, не беше спонтанен и жизнерадостен като обикновено и се суетеше около разни несъществени неща. Прекалено акуратно се зае да подрежда обувките и ръкавиците си, педантично отброи и пренареди няколко холограми и визии от джобовете си, унесе си да разглежда като за първи път някои от миниатюрните блестящи мониторчета по комбинизона си, закодиращи всяко негово действие или дума, говореше и за разни делнични, несъществени неща.

Анита Бел пък се беше върнала малко по-рано и след като се беше преборила успешно с няколкото останали от сутринта журналисти и с неразрешените проблеми на двата си домашни робота, разглеждаше някаква информация на плеъра си минути преди Майкъл да се върне. Поне Попивателните твърдяха така. Подробности не се разбираха, но бързата концентрация на организма на жената издаваше, че заниманието и е отговорно. Това подсказваше и факта, че когато Фрост влезе, в първия момент тя не му обърна достатъчно внимание, макар и да го очакваше с нетърпение. Попивателните отчитаха голямо вълнение на подсъзнателно ниво, което рязко спадна в момента на появяването му. Явно искаше да му каже нещо важно, но и трябваше време. Стоун видя как тя изчакваше Майкъл да се успокои, как го изслушваше внимателно и кат отговаряше на въпросите му, без обаче да спира да мисли за онова, което предстоеше. Анита явно улавяше и раздвоението и объркването на пилота. Знаеше, че Лъчезарни не е основното за което мисли, но беше решила да е търпелива. Междувременно научи всичко за ремонта.

— Повредите не се оказаха толкова големи, колкото се притеснявах…, сподели и той. — Мисля, че ако не възникнат някакви допълнителни усложнения, утре ще можем да се състезаваме успешно. Сменихме и препрограмирахме само някои части от главния бордови компютър. Оказа се, че пренатоварването на подсистемите му се е отразило зле. Вероятно има нещо непознато в излъчването около падините и то е повлияло на изкуствения му интелект, който не е могъл да понесе напрежението на менталния му произход, — гласът на Майкъл наблегна на този факт. Попивателните отчетоха и някакво обвинение, насочено срещу Анита. — Горе в Управлението има да мислят върху този факт, — продължи миг по-късно, вече много по-спокойно пилотът, — защото досега това не е било забелязано. Ето, че сега се появи и този проблем. Но го решихме и сме готови за утре. Анита въобще не се интересуваше от Лъчезарни. — Радвам се, че сте успели, — каза тя с безразличие. Попивателните показаха как мъка прикрива нетърпението зад привидно спокойната си поза. Затова и в следващия момент тя реши да премине към темата, която явно вълнуваше и двамата.

— Чаках те, защото ужасно се притеснявам от сутринта. Видях в ОВОС някои холовизии от падината и ги взех със себе си. И ето виж сам, — посочи му тя монитора. Открих удивителни неща. След като ги сравних със съня си, съм убедена, че имам право. Трябва и ти да погледнеш, защото е изумително, — гласът наистина издаваше голямо вълнение.

Харисън проследи внезапната промяна във настроението на пилота. Майкъл сякаш това и чакаше, защото още щом проф. Бел заговори, той откликна на часа. Уредите отчетоха рязко повишение на честотата на ритъма на организма му, последван веднага след това от необичайно рязък спад. Сякаш нещо в него избухна и миг по-късно помръкна в отчаяние. Той всъщност искаше, но същевременно се страхуваше от този разговор. Попивателните отчитаха огромно вътрешно напрежение породено от множество противоположни мисли. — И аз мисля за това от сутринта, — въздъхна той. Трябва сериозно да поговорим, защото и аз видях много материали от и за мястото и също имам да ти показвам някои неща. Сега ще ги извадя, — промърмори Майкъл и и подаде две неголеми визии. След секунди щяха да са на монитора. Харисън знаеше, че в този момент се появяват и данни те от цялостния емоционален анализ. Неговият ред беше непосредствено след този момент от записа. Попивателните използваха затишието, за да покажат първите резултати. Чу се нежният женски глас, който обобщаваше информацията, съответстваща на засечената обстановка.

„Изследваният новпристигнал мъж, — редеше анализаторът, — показва трета степен на физическа умора. Тя е породена от естествено натоварване на организма. Затова може да бъде преодоляна с обичайните мерки: — вода, храна и сън. Същевременно се отчита едва доловимо състояние на обнадежденост в общото състояние на напрегнатост. То също е пряко свързано с извършената работа и споменатото физическо натоварване по лайнера. На друг успореден план психограмата отчита наличието на силно тревожно чувство, неспецифично за този вид психика, нещо съвсем ново. — Гласът от Попивателните чак потрепери. — То не е свързано с току-що изяснените състояния и се случва за първи път в живота му. Дълбочиното изследване не показва наличието на друг подобен по сериозност стрес в мозъчната кора на мъжа. Сензорите улавят изключително мащабна вътрешна нестабилност. Тя е създадена от неизяснен външен фактор, много пряко свързан с емоционалната структура на човека. Предчувствията показват очаквани бъдещи неблагоприятни и тревожни ситуации. В същото време и в жената настъпиха подобни промени, което показва, че проблемът на двамата е общ. Нещо повече — обменът на мисли и емоции между тях доведе до ескалиращо нарастване на вътрешното неспокойствие и до достигане за кратко време на пълна индентичност в състоянията и на единия и на другия. Очевидно емоционалната обвързаност между тях е невероятно силна …“

Харисън се замисли. Вече беше запомнил вече наизуст целия следващ запис. Анита Бел и Майкъл Фрост десетина минути по-късно влязоха в спор, който го потресе. Стоун дори няколко пъти връща записа. Помисли си, че е сгрешил. Всичко обаче беше истина — Анита Фалкон Бел искаше на всяка цена да придружи Фрост в състезанието от Формулата, за да достигнат заедно до първата падина от антиматериалност, появила се преди две години в покрайнините на Вселената.

Освен това още когато пристигна Фрост, сякаш беше решил нещо, което не му харесваше и сега се виждаше как с мъка осъществява намеренията си. Пилотът изгледа за няколко минути целия материал, след което се съгласи с всичките неразбираеми за Харисън думи на Анита Бел от сорта на — сънят за Брахма, вихрите от тъмнина, хаосът преди сътворението, кълбото от светлина и други подобни. Майкъл започна да спори някак изкуствено едва когато тя започна да го убеждава да я вземе на Лъчезарни. Тогава напрежението му стана огромно, но не защото не искаше да приеме предложението и или защото не разбираше за какво става дума, а защото в този момент започна да я лъже за нещо; не желаеше да го прави и организмът му кипеше отвътре, объркан от раздвоение в една явно безизходна ситуация. Любовта се сблъскваше с неискреността. — Отмених всички срещи и ангажименти за следващите дни, Майкъл. — убеждаваше го настоятелно проф. Бел. Харисън виждаше как тя чак потръпна от мисълта, че може да не съумее да го убеди и не усещаше, че той отдавна е взел решение под нечий натиск да се съгласи. — Не виждам пречка поне да опитаме, — упорстваше Анита. — Има начини да вляза в лайнера и това не е най-големия проблем. Единственото, което ме тревожи, освен разбира се огромния смъртен риск, е твоята кариера. Но премислих и реших, че тя едва ли ще пострада, ако получим информация за падините, с която ще разбулим много загадки. От холовизиите става ясно, че проблемът касае създаването на Вселената, а сега може би и оцеляването и. — Добре, а какво ще кажеш за тези, които ни следят, — опонираше и Фрост. — Как ще се измъкнем от тях. Кои могат да бъдат те, — питаше той като постепенно остъпваше. Съпротивата му обаче беше само външна, защото той старателно криеше нещо. Анализът на Попивателните го показваше това недвусмислено. Анита Бел обаче не чувстваше измамата, обсебена напълно от мисълта си. Тя за разлика от него беше напълно откровена в намеренията си. — Те наистина са голям проблем, напоследък дори не се крият, — съгласи се тя. — Знаят, че са разкрити, но не се притесняват от това. Не мога да се сетя кой конкретно може да иска информация за мен, а от друга страна е възможно много хора да я желаят. Сигурна сам, че когато отидем до падината и това ще стане ясно. Пък може и наистина да са военните.

Тук пилотът избухна, явно не издържал на вътрешния си дискомфорт. Изправи се, когато тя спомена военните и падината. — Анита ти сигурна ли си в това, което искаш — извика той. — Не си наясно в какво се забъркваш. — Майкъл Фрост крачеше нервно из стаята, а Попивателните все така отчитаха състояние на пълна обърканост на психиката му, противоречие между откровеност и прикритост, между желание и дълг, между любов и страх. — Някой непрекъснато те следи, — говореше възбудено той — приемаш излъчвания от това твърде странно място извън Вселената, твърдиш упорито, че нищо не знаеш по този въпрос. Ако не си ОТТАМ, защо ще бъдеш обект на особен интерес, както от тези неизследвани обекти, така и от някои човешки …организации. Със сигурност зная, че преследвачите не са Военните. — Попивателните чак потрепнаха от лъжата. — От друга страна не е възможно някакви си исторически сънища да са причината за този интерес. Нелогично е. Нереално е. Проблемът е в падината и е просто невероятно, че съществуваш при този натисък, при тези излъчвания, освен ако… — Знам какво искаш да кажеш за произхода ми, — прекъсна го рязко тя и Попивателните отчетоха огромно раздразнение, — но, аз наистина не знам нищо, абсолютно нищо, Майкъл. Именно затова искам да разбера как стоят нещата. — Беше пак откровена докрай. — Сам видя, че практически от две години, аз не сънувам и въпреки това съм жива и здрава. Но още по-странно е, че нещо вътре в мен ми подсказва; сънищата, източникът им, т.е. падината и моята теория за менталните полета са отделни части от един триъгълник, който трябва да бъде сглобен и задействуван и който може да разреши много проблеми, съществуващи сега … във Вселената. Сам виждаш как огромния конус от съня за Сътворението на света съвпада изцяло с холовизиите от падините и то още преди те да бъдат известни на човечеството; преди да се появят в краищата на Вселената. Та какво са знаели древните, примитивни зелмяни за тунелите зад нашето Кълбо. — Да, може и да си права. — Чувствата на Фрост се поуспокоихаq прилив на искреност нахлу в съзнанието му, но само за миг, защото след това объркването отново се върна. — И аз в първия момент реших — заговори разпалено той, — че сънищата са свързани вероятно с работата ти и с ОВОС. Тази сутрин дори си помислих, че съм отреден да ъда спасител на човечеството, независимо че това ми изглеждаше глупаво, но сега съм объркан и просто не знам какво да правя. По принцип съм съгласен да отидем до падината, но само като работна хипотеза. Не знам нищо за теб, нито за преследвачите ти, нито за теорията ти, нито за Манасите и не мога да свържа отделните пунктове в тази история. Смятам, че всичко е изключително неясно. Трябва да премислим и тази нощ — отсече решително той. Едва тогава ще решим окончателно какво ще правим. Още повече, че сутринта ще е излязал още един запис от пси-ностителя. Може пък нещата да се изменят след като вече знаем толкова много за източника. — Фрост вече не знаеше как да продължи.

Целият този нелогичен разговор обърка не по-малко Харисън. Това, което единствено му стана ясно с положителност беше, първо, че някой друг следеше двойката; второ — имаше и някакви странни сънища, а също така източник на информация от падините, които плашеха цялата Вселена; и накрая съществуваше необходимост Анита Фалкон Бел да присъства на състезанието за голямата награда на Галактиките на борда на Лъчезарни. Пълна бъркотия и лудост…

На всичко отгоре Попивателните през цялото време отчитаха необичайно нервно напрежение от сходен тип, което владееше двамата изследвани. Анализаторът едва смогваше да опише промените в емоционалните им нагласи. Майкъл Фрост отчаяно криеше нещо, от което не можеше да избяга. По тази причина той така и не каза онова, което искаше да сподели в началото, пристигането си в къщата. Нещо го накара да премълчи. Попивателните засякоха тази вътрешна информация, но не можеха да я дишифрират и тя остана скрита както за Харисън, така и за Анита. Налице беше недвусмислен момент на измама и склоност към подвеждане в държанието на Фрост. Пилотът сякаш съзнателно тласкаше Анита Бел към някакво решение, с което той привидно не беше съгласен. Същевремено тя не беше Манас. Попивателните светкавично щяха да я засекат. Напротив, всичко в психиката и беше в границите на нормалното, затова твърдението и, че не спи от две години може би също не беше вярно. Затова Харисън още повече се изуми, когато видя и момента на заспиването.

След като се уговориха за утрешния ден, твърде напрегнати, двамата се съсредоточиха в поставянето на някаква особенна апаратура за сън върху главата на Анита. Не му беше още известна и трябваше или да е забранена за употреба, или да е нещо съвсем ново. Успокоителното за него беше, че Попивателните можеха да отчитат състоянието на човек по време на сън и да разшифроват съноведения. Те вероятно щяха и да уловят работата на това ново приспособление. Трябаше да почака до сутринта, когато може би всичко щеше да му се изясни. Така или иначе, срещата за предаването на материала беше чак на обяд. Случаят, както предполагаше Харисън се очерта оплетен, необичаен и вероятно много опасен.

* * *

Това се потвърди още на сутринта. Харисън имаше малко време както за разсъждения, така и за действия, затова веднага след като изгледа новия запис, скочи в аеромобила и потегли право към дома на Анита Бел. Бързаше, защото имаше само наколко часа до предаването на холограмите. Мислеше си колко добре беше направил, че остави една кутия от Попивателните на Антонио. Интуицията и този път не го беше подвела. Изпрати междувременно един гълъб до Салия и се насочи с максимална скорост към централната част на Вавилон, като смени на два пъти мобила си. Когато пристигна до дома на Анита застана така, че да има пълна видимост към входа на къщата и. Знаеше, че не е закъснял. Идването до тук му беше отнело не повече от 35 минути, а когато тръгна, разговорът в дома съвсем не беше на свършване. Сега трябваше да огледа внимателно обстановката и да се опита да открие Другия преследвач.

Близнакът отдавна беше изгрял, животът в града набираше скорост, но в този луксозен квартал на Алеите спокойствието сякаш никога не се нарушаваше и Харисън трябваше да бъде особенно внимателен. Видя, че аеромобилът на ОВОС стоеше готов за тръгване. Шофьорът беше пристигнал отдавна и, чакайки проф. Бел, наблюдаваше някакво сутрешно предаване като само от време на време поглеждаше към асовника си и към вратата на къщата. Охраната също вече се беше сменила. Новият човек изглеждаше в добро настроение. Бодър и спокоен, той не очакваше никакви неприятности. Хуманоидите също бяха спокойни. Още четири аеромобила бяха в непосредствена близост до служебния аеромобил на ОВОС и имаха видимост към вратата на къщата. Единият беше негов, най-отдалеченият. Харисън избра така позицията, че мястото му да не позволява да бъде заснет от камерите на Службите и същевременно да може да наблюдава спокойно движението на хора и машини.

В непосредствена близост стоеше още един голям, много мощен, спортен аеромобил. Беше на Майкъл Фрост. Всеизвестен1 беше фактът, че той не позволява на никого да го кара където и да било и обикновено шофираше сам спортния си „Феърскат“. Мобилът стоеше готов за тръгване непосредствено до колата на ОВОС.

От другата страна на улицата, насочен в противоположната лента за повдигане, се намираше готов за тръгване един по-малък, доста по-непретенциозен аеромобил. По всяка вероятност принадлежеше на някоя екстравагантна дама от квартала, защото, макар и нищо особенно като технически данни, той беше в много ярки преливащи нюанси на жълто-зелената спектрална гама, с издържана вътрешна подредба и място за малко кученце. На Стоун дори му се стори, че далечно усеща миризмата на силен и постояно употребяван дамски парфюм. Това обаче беше само внушение.

Много повече внимание трябваше да обърне на таксито, паркирано непосредствено по посока на повдигане на аеромобила на ОВОС. Шофьорът беше сам. Чакаше клиент по поръчка. Видът му обаче беше по-стегнат от обичайното за такава ситуация, а и въобще не приличаше на таксиметров водач. В израза му напълно липсваше онова услужливо и същевремено нахално изражение, характерно за тази социална прослойка. Човекът изглеждаше по-съсредоточен и по-военному стегнат. Затова след като го видя, Харисън беше убеден, че ще се наложи да има работа с професионалисти. Но при такава задача друго не би било възможно. Като не изпускуше от поглед набелязаните четири точки за наблюдение: — вратата на къщата и трите аеромобила — спортния, служебния и таксиметровия, Стоун се замисли отново над видяното в дома му рано сутринта, което го накара да се запъти толкова бързо насам. Фактът, че Анита Фалкон Бел ще се опита да присъства на борда на „Лъчезарни“ и това може да доведе до неочакван обрат в голямото състезание за Формулата, беше вече незначителна подробност в сравнение с новите данни, които той прегледа сутринта от Попивателните. Оказа се, че най-същественото беше заложено в сънищата. Разбира се, сънят на Майкъл Фрост беше напълно нормален, възстановяващ, с равни интервали на дълбок и парадоксален сън; това показваше, че пилотът използва методите за съзнателно владеене на сънищата, щом пред важен ден като днешния спеше като бебе.

Анита Бел обаче не сънуваше. Харисън не повярва на очите си, но знаеше, че сензорите на грешат, а това обясняваше толкова много неща. Проф. Бел не само не сънуваше, тя дори не спеше. Тя приемаше. Главата и беше своеобразен поглъщател на някаква постоянно повтаряща се, натрапчива информация.

Попивателните по принцип разшифроваха добре сънища, но тъй като в случая не ставаше въпрос за типични съновидения, те постигнаха много повече от очакваното. Според тях в тези псевдосънища ставаше въпрос за нещо твърде смислено и по-човешки организирано, за някаква история, приказка или друг някъв линенен разказ, добре познат на приемателя. Информацията се повтаряше многократно. Защо, не беше ясно. Харисън преброи седем обръщания до събуждането, всичките напълно индентични. Приемането спря веднага щом вълните на мозъка се промениха и преминаха от ниво алфа в ниво бета, т.е. от състоянието на полусън към състояние на будност. При Анита Фалкон Бел нямаше и отличителните белези на сън: фазите, нормалните сънища, характерното потъване в по-дълбоките тета мозъчни вълни не бяха характерни за нея. Тя беше постоянно на прехода между будност и сън, но без да се събужда, нито да заспива. Нещо твърде странно, тъй като това състояние бе краткотрайно и не можеше да се поддържа с часове. Най-впечатляващото обаче беше мястото на излъчване. Компютърната справка за съответните звездни координати наистина потвърди потресаващата новина — източникът не се намираше сред познатите на Човечеството досега. Не беше човешки и начинът на предаване. Т.е. налице беше човешки полусън с извънчовешки произход. Харисън провери щателно системата с всичките и свръзки, прочете пак инструкциите и накрая се убеди, че няма грешка. Това, което виждаше беше самата истина — абсурдна и жестока. Убеди се също, че Майкъл и Анита знаят за това, а и непознатият апарат отчиташе индентична информация.

За рязко увеличаващите се напоследък антигравитационни падини Стоун знаеше само някои неща от средствата за съобщения. Беше чувал, че могат да станат много опасни и са с необичайно мощно, съобразно масата и степента си на разпръсване антигравитационно поле. Проф. Бел твърдеше, че енергиите в тях са подобни на тези на мисловните полета на хората — Манас. Възникваха внезапно, в съвсем непредвидими точки и можеха да застрашават опасно трафика в Космоса. Те се считаха за мъртви материални тела, появяващи се в края на познатата Вселена като евентуална граница към други непознати светове.

Колкото и странно да беше видяното от Харисън, съвсем скоро той си даде сметка, че то напълно обяснява интереса към Анита Фалкон Бел. За кратко време всичко в главата му си дойде на мястото1. Стоун бързо започна да разбира някои неща, като например предназначението на странния уред до леглото на Анита, чрез който тя явно по време на сън приемаше съобщенията от чуждия на човечеството източник. Т.нар. от Майкъл Фрост пси-носител явно обективизираше информацията, записваше и разкодираше получаваните съобщения. Харисън Стоун разбра или поне мислеше, че разбира вече, желанието на Анита Бел да се качи на борда на „Лъчезарни“, който почти незабелязно щеше да я приближи до падината. В главата му се въртяха не малко объркани въпроси. Коя беше всъщност проф. Анита Бел, какви нареждания или съобщения получава и от кого, каква беше ролята на Майкъл Фрост и какво криеше той от нея, като я лъжеше и най-вече защо все още сигналите от падината не са прихванати от Галактическите сили за безопасност или от Военните; най-накрая кои бяха тези, за които проф. Бел работеше и кой всъщност му възложи тази „изследователска“ задача. Харисън вече беше убеден, че ако иска да оцелее, трябва да разбули поне на една от тези загадки, всяка една, от които го изправяше пред безброй опасности. Както смътно предусещаше още в самото начало, беше попаднал в най-оплетената, сложна, смъртоносна и затова толкова скъпоплатена задача в живота си. Трябваше още тогава да не обръща внимание на парите и да се вслуша в предупрежеденията на интуицията си, която в момента му подсказваше, че ако сега не се заработи максимално бързо и не разбере колкото се може повече за всички действуващи лица в историята, ще го загази още повече. Именно затова сега стоеше тук и чакаше.

Чакаше и таксиметровият шофьор, чийто клиент кой знае защо не се появяваше и нямаше да се появи преди излизането на Анита Бел от къщата. Освен това Стоун знаеше, че само няколко минути след издигането таксито щеше да се смени с друг различен мобил. Иначе би било прекалено подозрително, особенно ако се движеха по свръхскоростната лента на Привилегиите. Затова той трябваше да улучи точно този момент на смяна и намаляване на вниманието, а по-нататък щеше да види какво да прави, за да разбере нещо повече. От друга страна се притесняваше, защото до срещата му за предаването на материала оставаше малко време и ако Майкъл и Анита се забавеха, щеше да стане много сложно. Трябваше да излизат по-бързо. Стоун почувства как започва да става нетърпелив, дори уплашен. Така най-накрая сякаш с мислите си предизвика развитието. Човекът от охраната се раздвижи, премина бързо по пътечката и се насочи към служебния аеромобил. В този момент енергийния щит на вратата се вдигна и се появиха Майкъл Фрост и Анита Бел. Изглеждаха сериозни и мобилизирани. Всеки носеше в ръката си по една не много малка чанта, които вероятно съдържаха нещо твърде ценно, щом не се доверяваха на Ремовете за носенето им. Но това не беше чудно, като се имаше пред вид какво възнамеряваха да направят. Насочиха се към колата. Разбира се, Харисън не се беше излъгал. В същия момент се появи и клиентът на таксито. Излезе от съседната къща и също много енергично се насочи към своя аеромобил. За радост на Стоун беше мъж. Той предпочиташе да има работа с мъже, защото жените винаги го притесняваха и му създаваха неприятности. Беше ерген. Трите коли тръгнаха. Майкъл Фрост се качи в собствения си аеромобил. Издигаха се към „Привилигированата“, където лесно можеха да го забележат, поради минималното натоварване и Харисън трябваше да разчита единствено на психологическия феномен, че този който следи някого, обикновено не се досеща, че също може да бъде следен. Що се отнасяше до Анита и Майкъл, той не се притесняваше. Те знаеха, че са следени и не обръщаха внимание на колите зад тях. Самият той също можеше да бъде обект на особен интерес, но в случая успя да се измъкне от своите опашки още в собствения си квартал. По-късно смени колата с по-луксозна, за да не я засекат случайно, а и да не се отличава в Привилигированата. Сега беше сигурен, че е сам.

Движиха се няколко минути без проблеми. Линията както винаги беше празна и само отдолу смътно се мяркаше по-гъстия поток на по-бавни и малки аеромобили. Харисън очакваше всеки момент колата за смяна и се чудеше, защо не я вижда. Беше крайно време, защото самият той отдавна се движеше в нарушение, непритежавайки право за движение тук. Скоро обаче видя как зад него набира необходимата скорост едно друго такси. Не го беше забелязал досега, защото се беше появило току-що от някоя странична лента. Изпревари го. Трябваше да бъде готов за смяна на посоката и за вероятно гмуркане след първия таксиметър. Бързаха и едва ли щяха да го забележат.

Шьофьорът вече даваше сигнал за снижаване. Всеки момент щяха да слязат на долното ниво. Там преследването, ако продължеше дълго, щеше да се усложни, а оставаше само един час до срещата за предаването на материала от Попивателните. Намираха се близо до въздушен улей. Щяха плавно да се влеят в долния поток. Таксито се гмурна първо като при това рязко намали скоростта. Изглежда за щастие на Харисън се канеше и да спре. Не се излъга. Имаха среща с друг аеромобил, в който „клиентът“ се прехвърли доста бързо. Ситуацията беше повече от благоприятна. Останаха един срещу един, той и шофьорът и на Харисън нямаше да му се налага да се справя с двама души. Дано само този знаеше повече или поне толкова, колкото слезлия.

Мъжът не тръгваше, а говореше с някого. Видеозорът му светеше и се разливаше в някакви неясни изображения. Това беше повече от добре. Стоун можеше да се приближи незабелязано, като не трябваше да изпуска мигът на приключването на разговора. Той слезе бавно от мобила си, заобиколи го и застана зад и отдясно на другото возило. Не се приближаваше много, защото можеше да бъде забелезан от сензорите за дистанция. Видеозорът все още светеше и в пространството над малкия кръг се виждаше изображението на някакъв мъж, който даваше нареждания или обясняваше нещо на водача. Още не беше дошъл моментът да влиза, връзката беше двустранна и щяха да го забележат от визора. Харисън се засуети. Върна се дори към своя мобил, сякаш беше забравил нещо важно в него. Оглеждаше се нервно, бъркаше в джобовете си чак до момента, в който екранът угасна; Харисън спря хаотичните си движения и с два скока решително влезе в машината, като се озова лице в лице с шофьора, който беше оставил мобила на режим „клиенти“, а затова без защита след слизането на предишния „пасажер“. В ръката си Стоун държеше бластер, в другата — заглушител срещу подслушване. — Тръгвай, — заповяда той на водача и набра сам координатите за посоката. После внимателно проследи как мъжът смъкна вдигнатите си ръце и разреши тръгването. Изглеждаше като че ситуацията му беше ясна или най-малко позната отпреди. Очакваше въпросите или още по-лошо, действията на новодошлия. — Проф. Анита Фалкон Бел — искам да знам информация за нея и за приятеля и. — Харсън Стоун остави заглушителя, бръкна в джоба си и извади оттам едно малко кръгло топче, което внимателно остави пред себе си върху таблото на машината. След това погледна очаквателно шофьора, който докато мобилът се издигаше също много съсредоточено проследи малката топчица. Харисън знаеше, че мъжът ще говори, защото видя, че позна Тестора и нямаше начин да рискува. Не само това, той щеше да каже всичко и то самата истина.

Стоун не случайно се славеше като добър професионалист. Това дължеше не само на безпогрешния нюх и на оригиналните си решени я, но и на смелостта да използва в работата си всички позволени и непозволени технически средства. Той прекрасно се ориентираше в сложните инструкции на Попивателните и беше сред малкото хора, които ги използваха. По същия начин прилагаше често не по-малко опасните, забранени Тестори, един от които и в момента стоеше в аеромобила и заплашваше живота на водача му. Защото малката, незначителна топчица, всъщност реагираше безпогрешно на човешката мисъл. Всякакъв дискомфорт в съзнанието на човек, породен от разнопосочни и неясни мисли се улавяше от нея и което беше най-лошото — се връщаше обратно към излъчвателя, довеждайки го постепенно до психически шок. С една дума Тесторът не даваше възможност да се лъже. Пред него, ако човек искаше да оцелее, трябваше да има ясна и чиста мисъл, като това обаче важеше в еднаква степен както за питащия, така и за отговарящия. Играчката не правеше разлика между притежателя си и разпитвания и затова единия не можеше да блъфира, а другият не можеше да дава погрешни отговори. Тесторите естествено бяха забранени, но въпреки това се използваха между професионалисти в случай като този, защото даваха безпогрешни резултати, особенно при хора, които владееха контрола върху емоциите си. Естествено имаше опасност от грешка и стъписване и някой можеше да загине, но Стоун беше в положение на човек без изход. Трябваше да знае повече, защото от това зависеше живота му и не му оставаше нищо друго освен да рискува докрай. Започна да записва. „Шофьорът“ знаеше твърде много, а освен това не искаше да загине.