Дамян Дамянов
Те вървят през света

Те вървят през света — неизвестни, известни.

Всеки — с грижа, с мечта. Със тъги и със песни.

Всеки — в своя си свят. Цеха, къщи, децата.

И напред, и назад ги върти необятен

Страшен, луд маховик: битие ли, какво ли…

Но през смях и през вик, през възторг и неволя,

Те и в радост, и в скръб, даже спейки, работят:

На ръце и на гръб носят вкупом живота.

И не пишат уж, но всеки стих мой в тях диша.

Мен остава едно: да го просто препиша.