Дамян Дамянов
Един пешак стърчи насред шосето

Един пешак стърчи насред шосето

И тъжно ръкомаха на колите.

Един човек се моли да го вземат,

Но леките коли май тежко чуват.

Не на шосето — спрял насред сърцето.

Не връз асфалт — връз мен коли връхлитат:

Скъпи шофьорът път, седалка, време.

Доброто си скъпи. И си пътува.

 

И аз съм този същият скъперник.

И аз съм онзи същият нещастник —

Хем собственик, хем друмник изоставен.

— Махни се, тъжен автостопаджия!

… — А ако утре — ти?…

И в миг се мерва

Картината на „утре“-то ужасно:

Самотника, когото отминавам,

За помощ викащ — туй съм аз самият.

 

Един пешак. На автостоп. Застинал.

Не съм ли аз — сам себе си отминал?