Дамян Дамянов
Песента се носи глъчна

В памет на Васил Попов

„ИСКА МИ СЕ ДА ЖИВЕЯ,

И ДА ПЕЯ, ДА СЕ СМЕЯ!“

Песента се носи глъчна. Пеят моите другари.

И аз пея. И се смея. А ме дави скръб от нея.

Нещо много ми е мъчно. Нещо ето тук ме пари.

Бяхме десет. Точно десет. Точно тая песен пяхме.

Точно тук. На тази маса. А пък днес ги гледам

— девет…

Утре — осем… С една песен.

А пък десет, десет бяхме.

Седем, шест… Но има песен… „Иска ми се…“

А пък реввам.

„Иска ми се!“ — реввам бесен. Десет същата я

пяхме.

Но отново, ах, отново, мъката ми вътре гасне.

Гасне всичко зло със нея. И пак нея. И лудея.

Кой го знае (свят лъжовен) как сме, що сме,

Докога сме…

… „Иска ми се да живея! Иска ми се да…“